Определение № 99 от 12.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 12.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000033 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №4388/19.12.2023г. (по вх. рег. на ТОС) на ищеца Л. С. Й., ЕГН **********, от с. ************, общ.

***********, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Д., ШАК.

Обжалва се определение № 270/08.12.2023г. на първоинстанционния Търговищки окръжен съд, с което производството по делото – търг. дело № 69/2023г. по описа на ТОС, е спряно до приключване на ДП № 359/2023 г. на РУ - ***********, пр.преписка № 681/2023г. на ОП – ***********, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно като се твърди, че в случая не е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като не са настъпили посочените в тази процесуална норма предпоставки за това. Според жалбоподателя, наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелевантно за гражданския процес, като за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования деликвент гражданският съд е компетентен да се произнесе по въпросите противоправността на конкретното деяние и за вината. Като изтъква, че предявеният иск не се основава на установяването на престъпно деяние, нито то е обуславящо за спора, счита че настъпването на 1 относимите юридически факти за претендираната отговорност за вреди може да се докаже в процеса както с приложените към исковата молба писмени доказателства, така и с направените доказателствени искания за допускане на съдебни експертизи. Моли за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Частната жалба е надлежно администрирана. В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, е подала писмен отговор, в който обосновава становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, временно преграждащ развитието на исковото производство (чл.274, ал.1, т.1 ГПК).

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.

Предмет на инициираното от ищеца Л. С. Й., ЕГН **********, от с.

************, общ. ***********, исково производство е установяване на правото му да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия биологичен баща С.Х.И., загинал при ПТП, настъпило на 30.04.3023г. по вина на водача на л.а. „************”, с рег. № ********* С.Б.Х., ЕГН **********, и присъждане на неговия справедлив размер. Искът е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е насочен пряко спрямо застрахователя на водача на превозното средство, за когото се твърди, че е извършил увреждащото деяние.

По повод и във връзка с направеното с отговора на исковата молба искане на ответника за спиране на исковото производство, са изискани и получени справки от Окръжна прокуратура – *********** (вх.

№3205/21.09.2023г.; вх. №4168/05.12.2023г.), от които се установява, че в хода на образуваното ДП №359/2023г. по описа на РУ на МВР – *********** (пр.пр. №681/2023г. на ОП- ***********), с постановление от 31.10.2023г., предявено на същия ден, в качеството на обвиняем е привлечена С.Б.Х., ЕГН 2

**********, за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 30.04.2023г. на път ІV-472, км.2+100, в общ. ***********, при управление на МПС - лек автомобил „************”, с рег. № № *********, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 и чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила смърт на С.Х.И., ЕГН **********, като не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

При тези фактически положения обосновано може да се приеме, че в случая е налице тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от същото лице, срещу което е образувано наказателно производство. До приключването на наказателното производство не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, поради което исковото производство по гражданското дело следва да бъде спряно. В този смисъл е и трайната и последователна съдебна практика, намерила израз в определение №658/12.12.2022г. по ч.т.д. №2457/2022г., ІІ т.о.; определение № 2898/09.10.2023г. по ч.к.гр. д. № 3636/2023г. на ВКС, ГК, ІІI г. о.; определение № 592/25.07.2023 г. по ч. т. д. № 1137/2023 г., II т. о., определение № 604/28.07.2023 г. по ч. т. д. № 713/2023 г., I т. о., определение № 258/21.06.2022 г. по ч. т. д. № 590/2022 г., I т. о., определение № 10 от 07.01.2022 г. по ч. т. д. № 2470/2021 г., ІІ т. о.; определение № 290/01.09.2020г. по ч. т. д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 280/01.07.2019г. по ч.т.д. № 852/19г. на ВКС, I т.о., определение №485 от 16.07.2019г. по ч.т.д. № 766/2019 г. на ВКС, II т. о., определение № 160 от 10.04.2020 г. по ч. т. д. № 396/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч. т. д. № 302/2020 г. на ВКС, I т. о.; решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, и редица други съдебни актове на ВКС).

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките за спиране на производството по т.д. №69/2023г. на ОС ***********, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, което обстоятелство е процесуална пречка за упражняване на правото на иск и разглеждане на спора по същество (в този смисъл е и определение № 476/12.07.2019 г. по ч. т. д. № 1443/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.).

3

Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 08.12.2023г. на Окръжен съд – ***********, постановено по т.д. № 69/2023г. по описа на ТОС.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК пред ВКС на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4