Решение № 177 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д. ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500167 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, **********, чрез пълномощник по чл.32 т.2 от ГПК – К. Г. Т., срещу Решение № 21/14.02.2025г. по гр.д. № 414/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.2в от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 33 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 471/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново в разумен срок и нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на забава – 19.09.2023г. до окончателното плащане. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за недопустимо, респ. неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ участието в процеса на прокурор като главна страна – необходим другар на държавните учреждения /ищци или ответници/, е задължително с оглед защита на държавния интерес, поради което с оглед разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно само уведомяването, а е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт за конституирането му, какъвто в производството пред първата инстанция не е постановяван.

Намира направеният анализ за повърхностен поради необсъждане на всички наведени от страните доводи и възражения, както и на събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност. Липсата на излагане на фактически констатации, касаещи целия период на производството, което е висящо и не е приключило и чиято неразумна продължителност се твърди, водело до необоснованост на обжалвания съдебен акт, съответно до неправилно приложение на критериите, заложени в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ. Твърди изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно разпределената доказателствената тежест и недаване указания на страните за кои посочени от тях факти не сочат доказателства. Излага, че по аргумент от разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът е длъжен да го установи служебно, което първостепенният съд не е сторил. Излага съображения за допуснати от Окръжен съд-Велико Търново процесуални нарушения, изразяващи се в отказа му да събере съществени доказателства, а именно гласни доказателства, както и неизлагането на мотиви за това. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото, престиращ своя труд в орган на съдебната власт, срещу който жалбоподателката е предявила иск, предмет на разглеждане по гр.д. № 513/2024г. и гр.д. № 111/2025г., и двете по описа на Окръжен съд-Габрово. Прави искане за обезсилване на обжалваното решение, респ. неговата отмяна и връщането му на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите страни – Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново, са подали отговори на въззивната жалба. В същите са заели становища за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Считат, че същият е правилен и следва да бъде потвърден.

Въззиваемият Районен съд – Велико Търново прави искане за присъждане на разноски за процесуално представителство във въззивното производство.

Жалбоподателката не се явява лично или чрез своя процесуален представител в съдебно заседание.

Въззиваемите страни поддържат в писмен вид позициите си по спора. Окръжен съдВелико Търново прави искане за присъждане на разноски за процесуално представителство във въззивната инстанция.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново с правно основание чл.2б ал.1 вр. чл.2в от ЗОДОВ, в която ищцата изложила твърдения, че подала искова молба за обезвреда пред Районен съд-Елена, насочена срещу същия съд, въз основа на която на 18.09.2023г. било образувано гр.д. № 300/2023г. С Определение № 243/19.09.2023г. същото било изпратено на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ на Окръжен съд-Велико Търново, в който 2 съд било образувано под № 757/2023г. С Определение № 1034/12.10.2023г. същото било изпратено на Районен съд-Велико Търново, където било образувано под № 3102/2023г., с Определение № 2462/22.11.2023г. отново било изпратено на Окръжен съд-Велико Търново.

Образувано било гр.дело № 963/2023г. и с определение, обективирано в Протокол от проведено на 31.01.2024г. съдебно заседание делото било изпратено за разглеждане на Районен съд-Велико Търново. Образуваното там гр.дело № 471/2024г. било прекратено пред този съд и изпратено с определение от открито съдебно заседание на 31.05.2024г. на Окръжен съд-Велико Търново. Въпреки посоченият от ответника електронен адрес, връчването на книжа се извършвало на хартиен носител и в нарушение на чл.46 ал.3 вр. чл.42 ал.1 от ГПК. Проведени били повече от пет открити съдебни заседания, предстояли още минимум две такива, както и назначаване на експертиза, като е изминал срок повече от шест месеца и делото продължава да е висящо. Твърди, че в резултат на нарушаване на принципа на разумната продължителност на производството е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания. Уточнява, че ангажира солидарната отговорност на ответните съдилища, тъй като в производството били нарушение гаранциите на чл.6 § 1 от ЕКПЧОС, тъй като производството по предявения иск било образувано преди образуване на производството пред Районен съд-Велико Търново и Окръжен съд-Велико Търново. Излага твърдения за нарушаване на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, след изменение на иска и изпращането му на основание чл.7 ал.2 ЗОДОВ, тъй като определеният в Окръжен съд-Велико докладчик бил състудент на административния ръководител на Районен съд-Елена, бил родом от град Елена и състудент с другия магистрат в същия съд.

Освен това бил докладчик в основното производство пред въвззивната инстанция между нея и „Енерго - Про Продажби“ АД, при което следвало да ревизира сам себе си. Твърди, че същият веднъж се отстранил от разглеждане на друго производство - по в.гр.д.№ 664/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, но участвал в съдебния състав по друго дело, за което ищцата предявила иск по чл.2 В ЗОДОВ. Твърди, че още на твърде ранен етап от исковото производство не била спазена гаранцията на чл.6 §1 ЕКПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и от безпристрастен съд. Поради това направила искане за осъждане на ответниците солидарно да й заплатят сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, последица то нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и нарушение на принципа на безпристрастност, съгласно чл.6 §1 от ЕКПЧОС, по гр.д.№ 471/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на забава – 19.09.2023г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Районен съд-Велико Търново, в който се оспорва предявения иск. Не оспорва факта на образуване на гр.д. № 471/2024г. по описа на съда по предявена искова молба на Д. Х. Г., но оспорва същото да е разгледано в неразумен срок. Изложени са твърдения, че делото е постъпило в съда на 05.02.2024г., било разгледано в четири открити съдебни заседания, две от които били отложени по молба на процесуалния представител на ищцата. Преди последното съдебно заседание ищцата направила изменение на размера на предявения иск, което наложило с протоколно определение от 31.05.2024г. делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на по-горния по степен съд. Твърди, че в случай, че е допуснато някакво забавяне, то се дължи изцяло на поведението на процесуалния представител на ищцата.

В същия срок е подаден отговор на исковата молба от втория ответник – Окръжен съд – Велико Търново, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Оспорва да е налице неразумна продължителност на соченото производство. Твърди, че гр.д.

№ 757/2023г. било образувано на 02.10.2023г. и прекратено на 12.10.2023г. или делото било висящо за период от десет дни, който период не можело да бъде счетен за неразумен. Сочи, че производството по гр.д. № 963/2023г. било образувано на 11.12.2023г., проведено било открито съдебно заседание за 18.01.2024г., в което то било прекратено, като общата 3 продължителност на делото била приблизително един месец. Твърди, че всички актове по движение и администриране на делото били постановявани в кратки срокове. Оспорва твърденията на ищцата да е търпяла и да продължава да търпи неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с висящността на производството.

За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Габрово приел, че установената продължителност на разглеждане на делото пред ответните съдилища не обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането му и за нарушение на норми от правото на ЕС при извършване на което и да било действие от тях, поради което за ищцата не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 вр. чл.2в от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 18.09.2023г. в Районен съд – Елена постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу Районен съд – Елена с посочено в нея правно основание чл.2б от ЗОДОВ с цена на иска 33 000 лв. С Определение № 243/19.09.2023г., на основание чл.104 т.4 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 ЗОДОВ, производството по делото било прекратено и изпратено за разглеждане на Окръжен съдВелико Търново.

На 02.10.2023г. същото постъпило в Окръжен съд-Велико Търново, като на същата дата било образувано гр.д. № 757/2023г. С Определение 1034/12.10.2023г. производството по дело било прекратено и същото изпратено на Районен съд-Велико Търново, тъй като след постановяване на прекратителното определение на Районен съд-Елена, но преди влизането му в сила, била депозирана молба от ищцата за изменение размера на исковата претенция чрез намаляването й от 33000 лв. на 300 лв. На 25.10.2023г. в Районен съд-Велико Търново било образувано гр.д. № 3102/2023г., по което с два поредни акта от 27.10.2023г. и 02.11.2023г. на съдията-докладчик исковата молба е оставяна без движение поради констатирани в нея нередовности, след което с разпореждане от 03.11.2023г. е разпоредена размяна на книжа по чл.131 ГПК. С Определение № 2462/22.11.2023г. производството било прекратено и делото изпратено на Окръжен съд-Велико Търново съобразно правилата на родовата подсъдност поради изменение размера на исковата претенция на сумата от 33 000 лв. с молба от 20.11.2023г., уточнена с молба от 21.11.2023г. На 11.12.2023г. е образувано гр.д. № 963/2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. На 13.12.2023г. е проведено подготвително заседание по чл.140 ГПК, делото насрочено за открито съдебно заседание на 18.01.2024г. и изготвен проект за доклад. На посочената дата заседанието е проведено, но в същото производството е прекратено и делото изпратено за разглеждане от Районен съдВелико Търново поради изменение на размера на предявения иск на сумата от 6 000 лв.