Решение № 1377 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20265330201005 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008940/16.12.2025 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Т. Д., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева – 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата излага аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание – не се явява. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна Началник Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 03.09.2025 г. срещу жалбоподателя В. Д. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, Акт № 4099555/03.09.2025 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на същата дата в 20:06 часа в община Марица, на път Автомагистрала № А1е управлявал лек автомобил “****“ с рег.№ ****, собственост по СРМПС част ІІ на Х.З.Х. с ЕГН ********** който не бил регистриран по надлежния ред, с което извършил виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 200/двеста/ лева – 102,26 евро и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен и категоричен извод за извършено от обективна страна от жалбоподателят Д. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал МПС, собственост по СРМПС част ІІ на Х.З.Х. с ЕГН ********** който не бил регистриран по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба. В съдебно заседание актосъставителят Ж. Ж. поддържа изцяло така съставения от него АУАН.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

2

В конкретния случай видно от представеното по административната преписка справка от база данни КАТ, регистрацията на процесното превозно средство е била прекратена на 19.08.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Посочената разпоредбата предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство. Видно отново от преписката, ОД на МВР – Пловдив, отдел „ОХ“, сектор „ПП“ не е изпратило д о собственика по СРМПС част ІІ на Х.З.Х. в което да е било посочено, че регистрацията на ППС “****“ с рег.№ **** е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП , а оттам самият собственик не е имал и възможността да уведоми или предупреди настоящия жалбоподател Д.. При тези обстоятелства Съдът намира, че не е спазено законовото изискване за уведомяване, доколкото горепосоченото уведомление не е достигнало до знанието нито на собственика на МПС Х.З.Х. ,а оттам и до жалбоподател Д..

Едва при знанието за този факт в субективните представи на дееца, може да доведе до извършване на нарушение от негова страна.

В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е 3 от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Ето защо съдът счита, че не се установява нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП да е извършено от санкционираното лице виновно и макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят В. Д. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършила същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателката да е извършила твърдяното нарушение.

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските в настоящото производство, доколкото от страна на жалбоподателят не е направено изрично искане в тази насока.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-1030-008940/16.12.2025 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. Т. Д., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева – 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4