Определение № 16266 от 08.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16266 гр. София, 08.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110165380 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, с която се претендира обезщетение в размер на 23 000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради разкриване на нови фактически положения по кнохд 1018/2019 г. по описа на ВКС във вр. с обвинителен акт по пр.пр. 431/2013 г. за периода от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. В исковата молба се твърди, че ищецът не е обвиняван за описаното в решението, а именно, че е извършен грабеж от Е. М., който заплашил с автомат Огнян Божилов и после отнел пистолет от Огнян Божилов. Образувано е гр.д. № 3201/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.

С определение от 25.02.2022 г. по гр.д. № 65380/2021 г. производството по гр.д. № 3201/2022 г. е съединено с гр.д. № 65380/2021 г. на основание чл. 213 ГПК, поради което и с определение от 25.02.2022 г. производството по гр.д. 3201/2022 г. е прекратено.

С определение от 26.04.2022 г., постановено по гр.д. 65380/2021 г. е върната исковата молба в частта по предявения иск срещу Апелативен специализиран наказателен съд и е прекратено производството срещу този ответник. Определението е потвърдено с определение № 2541/27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 5443/2022 г. на СГС, ГО, IV-Д с-в, като актът на въззивния съд не е допуснат до касационно обжалване с определение № 1213/22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1663/2023 г. по описа на ВКС.

След уточнявания на исковата молба е осъществена процедурата по чл. 131 ГПК.

В отговора на исковата молба се съдържат възражения за недопустимост на производството поради наличие на други дела между страните на същото основание – арг. чл. 126 ГПК.

При служебна проверка в ЕИСС съдът констатира, че гр.д. 5050/2022 г. е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, в която ищецът твърди, че за период от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. претъпял неимуществени вреди – душевни болки и страдания, защото по кнохд No 1018/2019г. на ВКС, по което е постановен краен съдебен акт, въз основа деяния, за които не е обвинен от Прокуратурата, обсъждат се нови 1 фактически положения, непосочени в обвинителен акт, поради което и се твърди съдът да е нарушил задължението си да разгледа обвинението, въз основа обвинителния акт, както и за него, като подсъдим, да не бъде съден за обвинение, за което не е обвинен и претендира обезщетение в размер на 23 000 лв. Постановено е Решение № 14614/15.12.2022 г. по гр.д.

5050/2022 г., с което предявеният от Е. Д. М. против Върховен Касационен съд осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за период 16.4.2020 г.-29.12.2021 г., в размер на 23000 лева – причинени на ищеца от постановено решение на ВКС, НО, ІІІ състав по кнохд № 1018/2019г, в което ищецът М. е признат за виновен по непредявено обвинение е отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение е било обжалвано от ищеца Е. Д. М. и образувано възз.гр.д. № 779/2023 г., постановено е Решение № 1144/28.02.2024 г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителното участие на прокурор. Образувано е гр.д. № 23618/24 г., СРС, по което е постановено Решение № 15759 от 06.08.2024 г., с което предявеният иск е отхвърлен.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца и образувано възз.гр.д. №12666/2024 г. по описа на СГС, II-В което е насрочено за 11.06.2025 г..

Съдът намира, че предметът на настоящото гр.д. 65380/21 г. по описа на СРС, 88 с-в и предметът на гр.д. 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в са идентични, предявена е претенция за неимуществени вреди, претърпени в един и същи период, вследствие на нарушение правото на ЕС от ВКС при постановяване на решение по кнохд 1018/2019 г. по описа на ВКС с твърдения, че ищецът е осъден по непредявено обвинение. Действително настоящото дело е предходно заведено, но доколкото по гр.д. 23618/2024 г. е постановено съдебно решение, преди да се произнесе по допустимостта на настоящото производство, съдът следва да установи налице ли е влязло в сила решение на между същите страни и на същото основание, поради което е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо съдът намира, че следва да спре настоящото производство до изхода по гр.д. № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в с окончателен съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 65380/2021 г. по описа на СРС, 88 състав до приключване на производството по гр. д. № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в с влязъл в сила съдебен акт.

ДА СЕ ПРИЛОЖАТ по делото за сведение опечатани от ЕИСС актове, както следва – Решение № 14614/15.12.2022 г. по гр.д. 5050/2022 г. по описа на СРС, 125 с-в, Решение № 1144/28.02.2024 г. по възз.гр.д. № 779/2023 г., Решение № 15759 от 06.08.2024 г.по гр.д. № 23618/2024г. по описа на СРС, 175 с-в, определение № 2264/05.02.2025 г. по възз.гр.д. № 12666/2024 г.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софииския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3