Определение № 413 от 12.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500538 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№4404/21.10.2024г. от ДГ „М.Г.“ против Определение № 365 от 14.10.2024г. на ОС Кърджали, постановено по В.гр. дело № 153/24г., с което с което се оставя без разглеждане заявление с вх.

№ 3792/11.09.2024 г., подадено от въззиваемата Л. Б. С., чрез адв. Б. Б. от АК – Пловдив, като просрочено. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено.

В законния срок, насрещната страна Л. Б. С. не е подала отговор по жалбата.

Срещу Определение № 365 от 14.10.2024г. на ОС Кърджали, постановено по В.гр. дело № 153/24г. е подадена в срок и частна жалба вх.

№4461/23.10.2024г. от Л. Б. С., чрез адв. Б. Б. от АК – Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено и настоящата инстанция да се произнесе по сторените от страната разноски за въззивното производство.

В законния срок, насрещната страна ДГ „М.Г.“ не е подала отговор по жалбата.

Пловдивският апелативен съд намира, че частна жалба вх.

1

№4404/21.10.2024г., подадена от ДГ „М.Г.“ против Определение № 365 от 14.10.2024г. на ОС Кърджали, макар и в подадена в срока за обжалване, е недопустима, поради липса на правен интерес от инициираното обжалване за тази страна. Това е така, тъй като другата страна е инициирала производството по чл.248 ГПК и то е в неин интерес, тъй като ще й се присъдят разноските по делото пред въззивната инстанция, в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК.

Съответно, без никакво съмнение, поисканото от въззиваемата Л. Б. С. допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските не е в интерес на ДГ „М.Г.“, тъй като, ако молбата бъде разгледана по същество и бъде уважена, учебното заведение ще бъде осъдено да заплати сторените от другата страна разноски, с което ще бъде обременено с парично задължение към ищцата. Друг е въпросът, че ако въззивникът държи да плати на въззиваемата страна разноските за въззивното производство, като изпълнение на един вид морален дълг, няма пречка да стори доброволно това, без нарочен съдебен акт за осъждането му за това.

По изложените съображения, частната жалба вх.№4404/21.10.2024г., подадена от ДГ „М.Г.“ против Определение № 365 от 14.10.2024г. на ОС Кърджали, ще се остави без разглеждане като недопустима.

По отношение на подадената от Л. Б. С. частна жалба вх.

№4461/23.10.2024г. против Определение № 365 от 14.10.2024г. на ОС Кърджали, постановено по в.гр. дело № 153/24г., съдът намира, че тя е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд.

По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че производството пред ОС-Кърджали е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Даниела Петрова от АК – Кърджали, пълномощник на ДГ „М.Г.“, против решение №198/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1571/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

С протоколно определение, постановено в о.з. на 07.08.2024 г. по ВГД № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, производството е прекратено, поради оттегляне на въззивната жалба от въззивника ДГ „М.Г.“.

При прекратяването на делото, съдът не се е произнасял по въпроса за сторените от страните разноски. Видно от съдебния протокол, в заседанието е присъствала ищцата Л. Б. С., ответник по въззивната жалба на ДГ „М.Г.“, 2 както и законния представител на въззивника ДГ „М.Г.“ – директорът му Н.

И.а. Предвид присъствието и на двете страни, определението за прекратяване на въззивното производство им е съобщено в самото заседание, от когато е започнал да тече и 1-седмичния срок за обжалването му до 14.08.2024г., изтекъл и за двете страни на 15.08.2024г.

Впоследствие, по ВГД № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд Кърджали е постъпило заявление с вх. № 3792/11.09.2024 г. от въззиваемата Л.

Б. С., чрез адв. Б. Б. от АК – Пловдив, с което се иска допълване на протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 07.08.2024 г. по ВГД № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, инкорпорирано в протокол № 180/07.08.2024 г. за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

За да приеме, че искането на въззиваемата Л. Б. С. за допълване на определението за прекратаване на делото в частта за разноските, направено с горепосоченото заявление, е недопустимо като просрочено, Окръжен съд Кърджали е приел, че същото е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК, а именно – срокът за обжалване на прекратителното определение.

Настоящата инстанция напълно споделя горното разрешение. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК е пределно ясна и при пропускане на срока за отправяне на искане до съда за изменение или допълване на акта на съда в частта за разноските, страната губи възможността да стори това след изтичането му, т.е. тази възможност се преклудира. Последното не зависи от това дали съдът е бил сезиран изначално с искане от страната да й се присъдят сторените в производството разноски и е пропуснал да се произнесе по същото, за което е бил длъжен. Именно при пропуск на съда да се произнесе по направено от страната искане за присъждане на разноски, законодателят е предвидил достатъчен и разумен срок в 2-те хипотези на чл.248, ал.1 ГПК (1-седмичен от съобщението при обжалваем акт и 1-месечен от постановяването при необжалваем) за страната да направи искане за допълване на решението/определението на съда в частта за разноските. В случая, страната е пропуснала да стори това в 1-седмичния срок за обжалване на определението за прекратяване на производството, поради което и искането й за допълване на същото в частта за разноските е било просрочено и поради това правилно е 3 оставено без разглеждане като недопустимо.

Не могат да се споделят доводите на Л. Б. С., че в случая се касаело за процедура на допълване по реда на чл.250 ГПК, тъй като в случая искането е за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, което става по реда и в сроковете на чл.248 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх.№4404/21.10.2024г., подадена от ДГ „М.Г.“ против Определение № 365 от 14.10.2024г. по в.гр. дело № 153/24г. на Окръжен съд-Кърджали, като недопустима.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред ВКС в 1седмичен срок от съобщението до страната.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4461/23.10.2024г., подадена от Л. Б. С., чрез адв. Б. Б. от АК – Пловдив против Определение № 365 от 14.10.2024г. по в.гр. дело № 153/24г. на Окръжен съд-Кърджали, Определението в тази част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4