Решение № 260051 от 23.10.2020, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 526/2020
- Вид
- Решение № 260051
- Подписан
- 23.10.2020
- В сила
- 29.04.2021
- Състав
- ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.347 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№260051 гр. Добрич, 23.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и трети септември година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева въззивно гражданско дело номер 526 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Г.Т.А. ***, чрез упълномощения адвокат, обжалва решение №65/17.01.2020г., поправено с решение №149/10.02.2020г. и с решение №447/11.06.2020г. по гр.д.№3945/2018г. на Добричкия районен съд, с което е постановено допуснатата между страните съдебна делба на четири недвижими имота да бъде извършена чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан и е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу съделителя В.И.К. иск по сметки за сумата 8 350 лева, съставляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие при закупуването на недвижим имот в с.К., общ.Добричка с договор по нотариален акт №26 т.9 д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160.
В жалбата се възразява срещу определения от първоинстанционния съд способ за извършване на делбата, като нарушаващ основния принцип при съдебната делба, изискващ всеки съделител да получи дела си в натура. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че, щом делбените имоти са повече от броя на съделителите, е възможно всеки съделител да получи реален дял, независимо от това, че дяловете на съделителите и стойностите на имотите са различни. Настоява се решението за извършване на делбата чрез публична продан да бъде отменено и да се постанови друго, с което делбата да се извърши чрез разпределяне от съда по чл.353 от ГПК.
Заявено е искане на въззивницата да се разпредели делбеният имот в с.К., общ.Добричка, в подкрепа на което искане са изложени доводи.
В жалбата се възразява срещу отхвърлянето на предявения от въззивницата иск по сметки.
Жалбоподателката не е съгласна с дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията, не е съгласна и фактическите констатации на съда.
Възразява, че в обжалваното решение са игнорирани доказателствата, установяващи, че цената за придобиване на съсобствения между нея и В.И.К. недвижим имот в с.К., общ.Добричка е заплатена изцяло от въззивницата и тя е разполагала със средства за това. Счита, че, като е платила цената за придобиване на съответния му дял от другия съсобственик, тя се е обеднила, а той се е обогатил за нейна сметка. Настоява искът й да бъде удовлетворен след отмяна на неправилното решение на районния съд.
Г.Т.А. е депозирала отделна жалба и срещу решение №447/11.06.2020г. за поправка на първото решение №65/17.01.2020г. по гр.д.№3945/2018г. В жалбата не се съдържат доводи за липса на предпоставки за поправка на първото решение, а е посочено, че по изложените в първоначалната жалба съображения, постановеното от районния съд отхвърляне на предявения от въззивницата иск по сметки е неправилно.
В писмени отговори и в съдебно заседание въззиваемите В.И.К. и А.А.К., чрез адвоката си, оспорват жалбите и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
С решение №485/25.04.2019г. по гр.д.№3945/2018г. на Добричкия районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот в с.К., общ.Добричка – дворно място от 780кв.м, съставляващ парц.IV, имот с пл.№319, кв.31, ведно с построената в него фурна със застроена площ 122кв.м.
Делбата на този имот е допусната между Г.Т.А. и В.И.К., двамата с равни дялове от по 1/2.
Със същото решение е допусната съдебна делба и на: 1. недвижим имот в с.Л., общ.Генерал Тошево, представляващ стопанска сграда – краварник с площ 462кв.м, построена в парц.I по плана на селото; 2. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161, кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор, баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за крави/ с площ от 110.25кв.м и 3. недвижим имот в с.Р., общ.Добричка - дворно място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29, пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м Делбата на тези имоти е допусната между Г.Т.А. с дял от 4/8, В.И.К. с дял от 1/8 и А.А.К. с дял от 3/8.
Относно извършването на делбата - основен принцип е всеки съделител да получи дела си в натура. В случая това не може да бъде постигнато за описания по-горе имот в с.К., общ.Добричка. Съделители за този имот са Г.Т.А. и В.И.К., имотът не може да бъде разделен на два реални дяла /заключението и обясненията на вещото лице/ и друг имот, допуснат до делба само помежду им, няма.
Неоснователно е искането на Г.Т.А. делбата на всички имоти, предмет на съдебния спор, да бъде извършена съвместно по чл.353 от ГПК, като на нея се разпредели имотът в с.К., останалите имоти се разпределят на другите съделители и неравенството се уравни в пари. Способът по чл.353 от ГПК може да се приложи при делба на имоти между едни и същи съделители. В случая съделителите за имота в с.К. са посочените двама, но освен с тяхно участие делбата на другите имоти в с.Л. и в с.Р. е допусната и с участието на съделителката А.А.К., която не е съделителка за имота в с.К.. Като се имат предвид лицата, между които следва да се извърши делбата, по делото са налични две групи имоти и способът за извършване на делбата им следва да се преценява за всяка група по отделно.
С оглед изложеното, единственият начин за извършване на делбата на имота в с.К., общ.Добричка, между Г.Т.А. и В.И.К. е този по чл.348 от ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд изнасяне на публична продан на този имот е правилно и обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.
Неправилно е постановено изнасяне на публична продан на останалите имоти, предмет на делото и в тази част първоинстанционното решение следва да се отмени.
Касае се за три имота, всеки от тях самостоятелен обект на правото на собственост, принадлежащо на трима съделители. Щом като броят на делбените имоти е равен на броя на съделителите, налице са условия всеки един от тях да получи дела си в натура. Това не може да се постигне по реда на чл.347 от ГПК със съставянето на разделителен протокол, защото дяловете на съделителите са различни, както и съотношението между тях и броя на имотите не позволява тегленето на жребий. В такъв случай делбата им следва да се извърши чрез разпределяне по чл.353 от ГПК. Преценката за начина на разпределяне се извършва при съобразяване дяловете на съделителите и стойностите на имотите. Взето е предвид и това, че имотите в с.Р., общ.Добричка са съседни, фактически /не правно/ образуват един двор, а съделителите А.А.К. и В.И.К. са майка и син /и в недобри отношения с другата съделителка/.
Така, на Г.Т.А., чийто дял от 4/8 във всички имоти е най-голям, следва да се разпредели имотът с най-висока пазарна стойност от 19 000 лева, а именно - недвижимият имот в с.Л., общ.Генерал Тошево, представляващ стопанска сграда – краварник с площ 462кв.м, построена в парц.I по плана на селото.
На съделителката А.А.К., с дял от 3/8 във всеки имот, следва да се разпредели следващият по пазарна стойност от 6 000 лева имот в с.Р., общ.Добричка - дворно място с площ 900кв.м, съставляващо парц.VI, кв.29, пл.161, ведно с построения в него обор за овце с площ 280кв.м.
На съделителя В.И.К. с дял от по 1/8 във всеки имот следва да се разпредели този с най-ниската пазарна стойност от 5 600 лева в с.Р., общ.Добричка - дворно място с площ 850 кв.м, съставляващо парц.V, пл.№161, кв.29 по плана на селото, ведно с построената в него къща от две стаи, коридор, баня, тоалетна и лятна кухня с площ от 60кв.м., и стопанска сграда /обор за крави/ с площ от 110.25кв.м.
Съгласно заключението на вещото лице общо стойността на делбената маса /трите имота на тримата съделители/ възлиза на 30 600 лева. Съделителката Г.Т.А. с дял от 4/8 би трябвало да получи имот на стойност от 15 300 лева, съделителката А.А.К. с дял от 3/8 би трябвало да получи имот на стойност от 11 475 лева, а съделителят В.И.К. с дял от 1/8 би трябвало да получи имот на стойност 3 825 лева.
В действителност имотът, който ще се разпредели на Г.Т.А. е с цена 19 000 лева и надхвърля дела й с 3 700 лева, а имотът, който ще се разпредели на В.И.К. е на стойност 5 600 лева и надхвърля дела му с 1 775 лева /общо за двата имота надхвърлянето стойността на дяловете на двамата съделители възлиза на 5 475 лева/.
Същевременно имотът, който ще се разпредели на А.А.К. е с цена 6 000 лева, което е с 5 475 лева по-малко от стойността на дела й.
За уравнение на дела на А.А.К. другите двама съделители следва да й заплатят: Г.Т.А. – сумата 3 700 лева и В.И.К. – сумата 1 775 лева.
Относно иска по сметки –
Г.Т.А. е предявила срещу В.И.К. иск за осъждането на ответника да й заплати сумата 8 350 лева. Сумата съставлява половината от цената, платена изцяло от ищцата по договора за покупко-продажба, въз основа на който тя и ответникът придобили недвижим имот в с.К., общ.Добричка – дворно място от 780кв.м, съставляващ парц.IV, имот с пл.№319, кв.31, ведно с построената в него фурна със застроена площ 122кв.м.
В срока за отговор ответникът е възразил, че в деня на сделката е носил половината от цената по договора в себе си в брой и я е предал на ищцата пред банковия офис тъй, че тя да може да извърши превода. Посочил е още, че ищцата нямала достатъчно свои доходи и средства, с които да би могла изобщо да плати цената по сделката, а това било сторено със средства на бащата на ответника. В защитата си по същество пред първоинстанционния съд ответникът се е позовал и на погасителна давност.
Описаният имот е придобит в съсобственост от ищцата и ответника, като купувачи, за цена от 16 700 лева, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №126 т.9 рег.№12558 д.№1567/11.11.2013г. на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС. В сключването на договора двамата купувачи са участвали лично. Не е спорно, че на продавача пълният размер на цената от 16 700 лева по договора е платена от ищцата. Видно от представения по делото платежен документ, това е осъществено безкасово, с паричен превод от сметката на ищцата в „Токуда Банк“АД по сметката на продавача.
Установено е по делото, че ищцата приблизително двадесет и пет години живяла на семейни начала с лицето Иван К.К. /поч.21.03.2018г./, баща на ответника В.И.К. и съпруг на А.А.К. /бракът им не е бил прекратен с развод/. Разпитани са две групи свидетели и от показанията им се установява, че в годините на съвместното им съжителство ищцата и наследодателят на ответника работили много /в заведение на наследодателя, гледали животни, добивали земеделска продукция/, като същевременно мъжът подкрепял материално и семейството си – съпруга и син.
С оглед на това коя страна ги е ангажирала, всяка от двете групи свидетели дава превес или омаловажава участието и вложените от ищцата усилия в дейността и осигуряването бита и благополучието на съжителстващата съвместно двойка. Според въззивния съд обаче това е без значение. Въпрос на вътрешни отношения между двамата е кой какви доходи е реализирал, как са ползвали и разпределяли средствата си, но акумулираните в банковата сметка на ищцата средства са нейни /дори и да е житейски несправедливо от гледна точка на сина и съпругата на мъжа/. Всъщност, изложеното е относимо към половината от сумата, платена на продавача от ищцата за погасяване на нейното задължение като купувач по договора, а тя не е предмет на спора.
Спорът е за другата половина от сумата, която е платена на продавача от ищцата за погасяване на задължението на ответника като купувач по договора. За тази част поддържаното от ответника е, че той лично е дал на ищцата 8 350 лева по посочения в отговора му начин. В подкрепа на твърдяното от ответника е свидетелствал С. Б. С. /братовчед по майчина линия/. Според свидетеля, веднъж през м.октомври/ноември 2013г. той придружил ответника до офиса на „Токуда Банк“АД. Ответникът носел в торбичка в брой малко по-малко от 10 000 лева /свидетелят не разбрал точно колко/. Пред банката чакали бащата на ответника и жената, с която той живеел. Ответникът дал торбичката на баща си, жената влязла в банката, после отишли при нотариуса. Съпоставено с безспорните данни по делото, изнесеното от свидетеля означава, че ответникът е държал парите, с които да плати на продавача своята част от задължението за цената и е можел да плати сам, като ги внесе по сметката на продавача; вместо това ответникът дал парите на ищцата /на баща си/, а тя погасила и неговата част от задължението със средства от своята сметка. Това е нелогично и необосновано и при отчитане на точната родствена връзка между свидетеля и ответника не може да бъде кредитирано.
Разпечатката съдържа 46 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29f0a684-1851-42ea-823b-9a0dc4b882b0