Решение № 704 от 03.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502868 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по жалба на ищцата срещу решение №

20002385/11.01.2022г. по гр.д. № 20236/2020г. на СРС, 126 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. Д. срещу Р. С. Д. иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, район Люлин, улица ****, а именно: тавански етаж, с площ по документ за собственост 37,80 квадратни метра, находящ се на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-14/06.3.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 312 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, както и на построената в него сграда с идентификатор ***.

Въззивницата – ищца обжалва решението в посочената част като неправилно и необосновано. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че 1 процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект, тъй като по делото не е доказано, че отговаря на критериите за ателие, съгласно чл. 50 и чл. 30, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм/. Сочи, че по делото не е доказано, че е налице одобрен архитектурен проект за изграждане на ателие на таванския етаж. Излага доводи, че съгласно констатациите на вещото лице, сградата не отговаря на изискванията за двуетажна фамилна жилищна сграда, като таванът на етажа е амортизиран и провиснал. Твърди, че сграда с идентификатор ***, по отношение на която също е отхвърлен иска за делба, има характер на постройка на допълващо застрояване, но играе ролята на принадлежност към главната вещ – жилищна сграда с идентификатор ***. Сочи, че фактическото предназначение на тази барака е да обслужва основната сграда, поради което същата е съсобствена и подлежи на делба. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да допусне делба на таванския етаж и на постройката, имаща характер на допълващо застрояване.

Въззиваемата – ответник Р. С. Д. оспорва жалбата по изложени в депозиран писмен отговор съображения. Моли съда да потвърди решението.

Претендира разноски.

Решението в частта за уважаване на иска за делба, както и в частта за отхвърляне на иска за делба на сграда с идентификатор *** , е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск за допускане н а съдебна делба на съсобствените между С. С. Д. и Р. С. Д.-С. недвижими 2 имоти, находящи се в гр. София, район Люлин, улица ****, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 312 кв.м., както и на построените в него: самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.3.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ по скица 70 квадратни метра, предназначение: жилище апартамент, находящ се на първи етаж; тавански етаж, с площ по документи за собственост 37. 80 кв., находящ се на втори етаж в същата жилищна сграда, както и на построените в мястото сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор

***.

По делото е установено от приетите писмени доказателства и заключение на СТЕ, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 128/14.04.86г., том IX, 2527/86 г., родителите на страните С.Д.К. и А.И.К. са дарили на ответницата Р. С. Д.-С. ½ идеална част от следния свой собствен единствен недвижим имот, а именно: жилищна сграда-югозападен близнак, с площ от около 70 квадратни метра, състояща се от две стаи, хол, кухня, входно антре и коридор, заедно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство и общите части на сградата близнак, заедно с дворното място, върху което е построена жилищната сграда-близнак, цялото с площ от 300 квадратни метра, съставляващо имот с планоснимачен № 830, квартал VI, по плана на гр.

София, кв. „Люлин“, девети микрорайон, бул. „Баба Парашкева“ - юг, ул. ****, при съседи: ул. „Марче“, К. и З.М., А.К.С., Б.С.М..

С протоколно определение от 28.04.86г. по гражданско дело № 5107/1986г. на Софийски районен съд, 56 състав е одобрена съдебна спогодба, по силата на която съсобствениците С.Д.К. и А.И.К., от една страна, а от друга - ответницата Р. С. Д., са извършили делба на съсобствените им поземлен имот и жилищна сграда, като първите са получили в дял собствеността върху първи етаж от жилищната сграда-югозападен близнак, с площ от около 70 квадратни метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, входно антре и коридор, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и от дворното място, с площ от 300 квадратни метра, а ответницата е получила правото на собственост върху таванския етаж от жилищна сграда - югозападен близнак, с площ от около 37,80 квадратни метра, заедно с построената масивна лятна кухня, заедно с ½ 3 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, с площ от 300 квадратни метра, съставляващо имот с планоснимачен № 830, квартал VI, по плана на гр. София, кв. „Люлин“, девети микрорайон, бул. „Баба Парашкева“ юг, ул. „****. По делото е безспорно установено, че С.Д.К. е починал на 27.12.2019г., а А.И.К. - на 17.09.2019г., като са оставили за свои наследници по закон двете си дъщери – ищцата С. С. Д. и ответницата Р. С. Д.-С.. Договорът за делба е оспорен от ищцата като нищожен, поради невъзможен предмет и противоречие на закона, а с писмените бележки в първоинстанционното производство- и поради заобикаляне на закона.

Съгласно заключението на приетата СТЕ, основната част от сградата е построена през 1956г., а през 1972г. е извършено преустройство на таванския етаж, което се изразява в преработка на покрива от едноскатен в двускатен и отваряне на прозорец на югоизточната фасада. Преустройството е извършено въз основа на одобрен на 27.01.1972г. проект за преустройство и позволителен билет № 251/27.01.1972г., издаден в съответствие с чл. 16 ЗПИНМ, чл. 178 и чл. 200 от ППЗПИНМ. Етажът се състои от входно предверие и две стаи със скосени тавани. В една от стаите е монтирана свободно стояща тоалетна чиния и умивалник /недопустимо съгласно строителните правила и норми/, след присъединяване на сградата към уличната канализация. Съгласно заключението, двете стаи в подпокривното пространство са били обособени през 1972г. без строителни книжа и без да отговарят на строителните норми за жилище, но преустройството е било допустимо и са били в режим на търпимост. Вещото лице дава констатации, че към момента на извършване на делбата на сградата, процесният тавански етаж не е отговарял на нормативно определените изисквания за жилище, регламентирани в ЗТСУ /отм./ и актовете по прилагането му - ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.

/отм/, единствено поради липса на санитарно помещение. Според вещото лице, сградата не отговаря на изискванията за двуетажна фамилна жилищна сграда към 1986г. и към настоящия момент.

За да отхвърли иска за делба на процесния тавански етаж, находящ се на втори етаж на сградата, СРС е приел, че при извършената през 1986г. делба е била спазена нормата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм/, както и че оспореният договор за доброволна делба е действителен, като е изложил подробни съображения за неоснователност на възраженията на ищцата за нищожност на 4 договора, поради което е приел, че договорът е породил действие ликвидиране на съсобствеността върху процесната жилищна сграда. Приел е, че по силата на този договор наследодателите на страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – жилище с площ от 70 кв.м., по отношение на който е допусната делбата, а ответницата - върху таванското помещение, по отношение на което не е налице съсобственост и не подлежи на делба.

По иска за делба на таванския етаж:

С оглед наведените оплаквания в жалбата, във въззивното производство се поддържат доводите на ищцата за нищожност на съдебно одобрената спогодба за делба от 1986г., поради липса на предмет, с оглед обстоятелството, че таванският етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и поради нарушение на закона - нормата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм/. Доводите за нищожност на договора за делба поради заобикаляне на закона са направени в писмените бележки в първоинстанционното производство и не се поддържат до приключване на устните състезания във въззивното производство.

Съгласно приложимата към момента на делбата от 1983г. норма на чл.

62, ал. 1 ЗТСУ /отм/., доброволна делба на съсобствена сграда или жилище може да се извършва и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват, само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект.

В случая следва да се отбележи на първо място, че с оглед липсата на жалби от двете страни срещу решението за допускане на делба на първия жилищен етаж от сградата, въпросът за това дали делбата от 1986г. е произвела вещно действие, респ. прекратяване на съсобствеността на жилищната сграда, е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде пререшаван във фазата на въззивното производство. Преценката дали фактическо преустройство на част от еднофамилна сграда е довело до възникване на нов обект на вещни права включва винаги извод, че и двете реални части от еднофамилната сграда може да се обособят като нови обекти съобразно техническите правила и норми. В случая съществуващата преди делбата през 1986г. съсобственост в идеални части е върху еднофамилна 5 жилищна сграда, състояща се от един жилищен етаж и подпокривно пространство. Таванският етаж като отделен обект на правото на собственост е възникнал юридически с делбата от 1986г., независимо, че фактически е преустроен през 1972г.

С оглед обстоятелството, че ищцата е предявила иска за делба на първия етаж като отделен обект на правото на собственост, следва, че същата приема вещноправните последици на делбата от 1986г., респ. извършването й при спазване на нормата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм/. Не може да се приеме довод, че делбата от 1986г. е извършена при спазване на цитираната норма /въз основа на одобрен архитектурен проект/ досежно единия дял и при нарушението й за другия дял, респ., че е произвела вещно действие само спрямо единия описан в нея дял – жилището на първи етаж. При твърденията на ищцата, че договорът за делба от 1986г. е нищожен, следва предмет на исковата молба за делба да бъде еднофамилната жилищна сграда, притежавана в режим на съсобственост преди това. В случая искът за делба първоначално е предявен за двата отделни обекта по спогодителния протокол от 1986г. като самостоятелни обекти, като впоследствие с молба от 11.11.2020г. е направено уточнение, съгласно което предмет на иска е еднофамилната жилищна сграда, но СРС се е произнесъл по първоначално предявения предмет на делото.

При наличие на влязъл в сила акт на СРС относно жилището на първия етаж, в качеството му на самостоятелен обект на правото на собственост, следва, че вещният ефект на делбата от 1986г. е зачетен, респ. възникнал за двата дяла, описани в спогодителния протокол по гр.д.№ 5107/86г. на СРС, 56 с-в, респ. съсобствеността в идеални части върху сградата е прекратена, чрез възникване на етажна собственост с два обекта. Само на това основание жалбата е неоснователна, респ. доводите за нищожност на договора за делба от 1986г., поради нарушение на закона и на липса на предмет, не следва да бъдат разгледани.