Решение № 3539 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3539 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. П., чрез процесуалния представител – адв. А. Х. – САК, срещу Решение № 7116/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 52319/2021 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, с което „Столична Община“ е осъдена да заплати на Г. П. на основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 8.000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на претърпян инцидент, настъпил на 24.04.2020 г. чрез встъпване на криво и усукване на десния крак на ищцата при стъпване върху разместени, счупени и повдигнати плочки на ляв тротоар на ул. „**** I” ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 24.04.2020 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск е отхвърлен до размера над 8 000.00 лева до пълния му размер – 24 000.00 лева, както и за сумата от 473 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от същия деликт, настъпил на 24.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 8 000.00 лева. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението. Подценен е факта, че ищцата дълго време се е предвиждвала с 1 помощни средства, че е изпитвала чувство на потиснатост и е променила походката си следствие на инцидента. Релевирано е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит един свидетел, който ще установи в пълна степен интензитета на неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и се моли за постановяване на ново решение, с което претенцията за неимуществени вреди да бъде уважена до пълния предявен размер. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Столична Община“, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изтъква се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лв., увеличен в съдебно заседание пред СРС до сумата от 24 000.00 лева за претърпени от ищцата неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на настъпил на 24.04.2020 г., инцидент - спъване вследствие на разместени и счупени тротоарни плочки, стопанисвани от „Столична Община“, находящи се на тротоара на ул. „**** I“ ****, ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.04.2020 г. до окончателното 2 изплащане, както и сумата от 645.80 лева – обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 24.04.2020 г. до окончателното изплащане, в резултат на което ищцата получила „счупване на метатарзална кост – закрито. Била поставена гипсова лонгета и осъществявала движението си с патерици. На 30.04.2020 г. след извършен преглед била поставена полимерна имобилизация на дясното стъпало, след което последната била премахната и ищцата започнала рехабилитация, като в периода 11.07.2020 г. – 17.07.2020 г. възстановяването продължило с балнеолечение и физиотерапевтични процедури в Балнеохотел „Дианамар“, гр. Павел баня.

От приложения по делото амбулаторен лист на Г. И. П. от дата 25.04.2020 г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза „счупване на метатарзална кост закрито“, като ѝ е поставена имобилизация - гип шина.

Представени са болничен лист за временна неработоспособност № 20206010127, от който се установява, че ищцата е била в отпуск от 30.04.2020 г. – 13.05.2020 г., болничен лист № Е20201154973, от който се установява, че ищцата е била е отпуск за времето от 14.05.2020 г. до 12.06.2020 г. и болничен лист № Е20201416997, от който се установява, че ищцата е била в отпуск през периода 13.06.2020 г. - 02.07.2020 г., поради счупване на метатарзална кост.

От приобщеното по делото рентгенографско изследване на дясно ходило, издадено от „О.М.к.“ на 30.04.2020 г., са установени данни за наличие на счупване в основата на V метатарзална кост на дясно ходило, като липсвали данни за дислокация.

Без данни за вторична дислокация. В проведеното на 09.06.2020 г. рентгеново изследване са установени данни за непълно костно срастване в зоната на V метатарзална кост на дясно ходило, като е позволено умерено натоварване с цел пълна консолидация на фрактурата.

В кориците на делото са приложени и фактура № 0000517801/12.06.2020 г. с получател ищцата и доставчик „М Д.С.“ ЕООД за сумата от 200.00 лева, както и фактура от 17.07.2020 г. за сумата от 116.00 лева.

По делото е представен и лечебно-процедурен картон, издаден от Балнеохотел „Дианамар“, за извършените от ищцата процедури, ведно с лечебно-рехабилитационен план.

От показанията на свидетеля - очевидец Н.И.Н. се установява, че с ищцата се насочили към кантората на улица Позитано. На улица **** 1 около 16:00 часа се случило падането на ищцата, като улицата има един тротоар от лявата страна. Той и ищцата се движели по тротоара, когато изведнъж ищцата изохкала и се хванала за крака. Твърди, че плочките на тази улица били незалепени и разхвърляни, като нямало ремонт там по това време, нямало нито работници или обозначителни знаци.

Свидетелят видял, че станало нещо с крака на П., но не бил счупен. Завел я до дома на ищцата, която след това отишла до болница „Пирогов“. В показанията си разказва, че 3 плочките по въпросната улица са счупени, хлопат и състоянието им при последното му преминаване не се е променило.

Разпитана е и свидетелката С.С.А.С., в чийто показания последната споделя, че познава ищцата от 2014 г., тъй като са в професионални отношения. Споделя, че ищцата е разказала за процесния инцидент, а именно как докато ходила по тротоара, имало разлепени плочки, в резултат на което ищцата си усукала десния крак. Сочи, че след инцидент видяла ищцата за първи път на легло, кракът бил с лунгета и бинт, а мъжът на ищцата му слагал много лед. В показанията си твърди, че мъжът и децата на ищцата са я обгрижвали, а свидетелката Стойкова вършила нейната работа, понеже тя нямала възможност да дойде до кантората. Сочи, че ищцата приемала болкоуспокояващи, като след махането на гипса, посещавала рехабилитация за една седмица в Павел баня. След като махнала гипса, започнала да прави упражнения, които били болезнени за нея, изпитва болка при стъпване върху наранения крак и до днес.

Споделя, че след случилото се ищцата се държала за парапет при слизане на стълби, преустановила носенето на обувки на висок ток и не успявала да носи сама делата до съда, поради което и търсела помощта на дъщерите си. При промяна във времето изпитвала болка.

В производството пред СРС е разпитан и мъжът на ищцата – П.П.С., който разказва, че на 24.04.2020 г., след като ищцата се прибрала у дома, кракът бил надут, поради което му сложил лед. Сочи, че тогава времето било пролетно, сухо, като на следващия ден кракът бил посинял и все още подут и затова отишли до Пирогов.

Поставили диагноза „счупване на пета метатарална кост на дясното ходило“ и сложили гипсова лонгета до коляното, която ищцата носила около седмица. За да се придвижва ищцата, били закупени патерици. Свидетелят разказва, че след това ищцата спряла да излиза, спряла да се грижи за дома, пиела обезболяващи, притеснявала се за работата си, като през първата седмица болките били силни. Продължавали да слагат лед върху местата без гипс. След това се наложила полимерна имобилизация, като лекарят предупредил ищцата да не стъпва на крака един месец. След изтичането на повече от месец, ищцата започнала да използва ортопедична обувка, предписана от физиотерапевта, който посещавала за период от около две седмици. Понеже раздвижването било болезнено, в показанията свидетелят Смолички разказва, че през юли месец отишли в Павел баня, където ищцата извършвала процедури с ток и електромагнитно поле, като за повече от два месеца ищцата изпитвала болки и страдания. Имала нужда от чужда помощ за хигиенни нужди, станала мрачна и подтисната, преустановила носенето на обувки на висок ток и била тъжна, че повече от две години не е обувала такава обувка. Започнала да се изморява по-често и когато слиза по стълбите, се хващала за парапета, изпитвала несигурност в походката си.

Съдът приема свидетелските показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото 4 доказателства.

От приетата в хода на първоинстанционното производство и неоспорена от страните СМЕ, която настоящият съдебен състав, след преценка по реда на чл. 202 ГПК, кредитира напълно като компетентно изготвена, се установява, че вследствие на инцидента на 24.04.2020 г. ищцата е получила счупване на пета ходилна кост на дясното стъпало, като счупването е станало по механизма на усукване на ходилотоиндиректен механизъм. Според експерта това е предизвикало трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Констатирано е наличие на причинно-следствена връзка между инцидента и полученото травматично увреждане, като е изтъкнато, че имобилизацията на крака се налага за срок от 45 дни, като през този период пострадалото лице се придвижва с помощни средства, а след премахването на имобилизацията – следва период на постепенно натоварване на крайника до пълното възстановяване. В заключението е отразено, че такъв вид счупване води до затруднени и ограничени движения на крайника, както и че болките са с интензивен характер в първите дни и постепенно намаляват. Оздравителният период-зарастването на фрактурата е за период от около 1,5 – 2 месеца, през което време пострадалата се е придвижвала с помощни средства. Към настоящия момент възможно били оплаквания от болки в ходилото при влошаване на времето и продължително ходене.

В хода на производството пред СРС е приета и неоспорена от страните СТЕ, която настоящият съдебен състав, след преценка по реда на чл. 202 ГПК, кредитира напълно като обосновано и професионално изготвена. Вещото лице е изложил аргументи в насока, че тротоарната настилка на ул. „**** I“ **** е във видимо лошо и неизправно състояние, като същият се нуждае от ремонтни дейности. Тротоарната настилка е на повече от 20 години, като за последните 10 години не са извършвани основни ремотни в този конкретен участък.