Решение № 24 от 26.03.2025, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кула, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100044 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие с вх. № 370/22.02.2025 г. от М. П. Б., ********** от гр. Г., ул. „ ..“ № 38, в която се твърди, че на 21.02.2025г. около 15,30 часа съжителстващият с нея С. Т. Т., ЕГН **********, с когото имат три деца се прибрал в дома им видимо пиян и започнал да ù отправя обиди и закани и да ù нанася удари в главата и я изритал веднъж по хълбока. Също така, в молбата се твърди, че е нанесъл два удара и по тялото на най – малкото им дете М.. Посочва също, че на 20.02.2025г. Т. е упражнил и сексуално насилие спрямо нея. Заявява в молбата, че е подавала жалби за нанасяно от него насилие спрямо нея и преди, но ги е оттегляла, тъй като той е обещавал да се промени. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която също е посочено, че Т. на 22.02.2025г. и е удрял шамари, нанасял ù е удари по главата и ритник в хълбока, душил я е и ù е отправял обиди, закани и заплахи.

С постановеното по делото Определение № 30/22.02.2025г. съдът е конституирал по делото като пострадало лице и детето М. М. Б.. С оглед съдържащото се в молбата искане за издаване на заповед за незабавна защита, в закрито заседание на 22.02.2025г., съдът е издал заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като е наложил на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН до постановяване на решение по делото.

В открито съдебно заседание молителката се явява лично, поддържа молбата, като прави уточнение, че ответникът не е целял да удари детето им М., а при нанасянето на удари върху нея по невнимание е ударил детето, като моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважено искането за издаване на заповед за защита и да бъдат постановени същите мерки, които са постановени и към момента с издадената заповед за незабавна защита за максимално допустимия срок, тъй като смята, че дават резултат и 1 отношенията с ответника след издаването на заповедта са корени променени към по – добро, като заявява, че след случилото се ответникът се държи много добре с нея, помага за издръжката на децата и нямат никакви проблеми, но все още е притеснена да живеят заедно, за да не осъществи пак агресия към нея.

Ответникът не оспорва твърденията, изложени в молбата и приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН, като изразява искрено разкаяние за стореното от него. Предоставя на съда да определи мерките и срока на същите.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката М. П. Б. се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с ответника С. Т. Т., с когото имат родени три общи деца – Т.С.

Т.а, М. М. Б. и М. М. Б., като само едно от тях - Татяна е припознато от ответника, когато на 20.02.2025г. ответникът упражнил насилие спрямо молителката, като я дръпнал за ръката много грубо и я завел насила в другата стая, след като тя му отказала да има полов контакт с него, а на другия ден – на 21.02.2025г около 15,30 часа ù отправил обиди и закани и ù нанесъл удари в главата, както и я изритал веднъж по хълбока, което направил в присъствието на детето им М. М. Б., като при нанасянето на ударите върху молителката, по невнимание нанесъл удар и на М. .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изложеното в молбата, доуточненията, направени от молителката в съдебното заседание, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържащите се в материали в Полицейска преписка УРИ 291р-1632/2025г. по описа на РУ Кула. Приетата от съда фактическа обстановка не се оспорва и от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие. Съгласно ал. 2 на чл. 2 от посочения закон за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От събраните по делото доказателства– служебно направена справка за родствени връзки на страните се установява, че молителката М. П. Б. има дете с ответника С. Т. Т. – Т.С. Т.а, което е припознато от ответника, а от твърденията на молителката, които не се оспорват от ответника, същите имат още две общи деца – М. М. Б. и М. М. Б..

Страните са били във фактическо съпружеско съжителство, следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3, т. 2 и т.3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.

По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН.Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие,а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на 2 извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона, още повече, че в случая са налице и писмени доказателства, находящи се в Полицейска преписка УРИ 291р-1632/2025г. по описа на РУ Кула, както и писмена справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ Кула, където във връзка с подадения от молителката сигнал за осъществено спрямо нея домашно насилие се извършва социално проучване, които кореспондират изцяло на твърденията изложени в молбата, както и че в случая тези твърдения се признават и от ответника.

От ангажираните доказателства - представените писмени доказателства и служебно ангажирани такива и при съобразяване на доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, може да се направи обоснован извод, че спрямо молителката и нейното дете М. М. Б. са извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, както следва - на 20.02.2025г. Т. е упражнил насилие спрямо молителката Б. като е дърпал грубо същата за ръката и я е завел в съседна стая, за да има полов контакт с него, на което тя се е противопоставяла първоначално, а на 21.02.2025г., около 15,30 часа ù отправил обиди и закани и ù нанесъл удари в главата, душил я е и я изритал веднъж по хълбока, като действията му на 21.02.2025г. са извършени пред детето М.. Ударите на ответника върху детето М. са неволни, както и молителката заявява и съдът не ги квалифицира като домашно насилие.

Съдебният състав счита, че обективираното от ответника поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез агресивно поведение имащо за резултат физическо насилие. Това е така, тъй като употребата на каквото и да е по вид насилие всякога е недопустимо и не може да бъде толелирано по никакъв начин. При положение, че страните по делото не се разбират и не могат да преодолеят съществуващите между тях противоречия, същите би следвало да потърсят помощ от компетентните за това органи, но не и да се опитват да налагат позициите си чрез принуда, независимо от нейното естество.

По вида на мярката за защита.

Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3,т.5,т.6 и т.7 от ЗЗДН мерки за защита, които в своята съвкупност ще създадат достатъчно гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие от страна на ответника. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал.4 от ЗЗДН съдът е извършил оценка на риска по методика, определена в правилника за прилагане на закона, 3 който риск е оценен като нисък, което е взето предвид при определяне на мерките.

Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието. Посочената мярка е постоянно негово законово задължение, поради което съдът не следва да определя срок за нейното изпълнение.

На ответника следва да бъде забранено и да приближава пострадалата М.

Б., като съдът немира, че разстоянието следва да е 5 метра, както и жилището ù в гр. Г., ул. „ ..“ № 38, като срокът следва да е една година, като на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН следва да се приспадне времето на действие на мярката, наложена със Заповед за незабавна защита от 22.02.2025г. Това е необходимо, за да му се попречи да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и ще даде възможност на страните да обмислят отношенията си, като ответникът в производството да прецени последиците от своето поведение, а молителката да има възможността да преодолее непосредствената травма. Налагането на мярката, според съда, би имало необходимия положителен ефект върху извършителя на домашно насилие и би осигурил сравнително спокойна и за молителя обстановка за определен период от време. Срокът, за който следва да бъде наложена мярката, съдът намира, че не трябва да е по – дълъг от една година, тъй като страните имат общи деца и по – дълъг срок допълнително би възпрепятствал нормалното общуване на децата с техния баща, както и между самите страни. Разстоянието, на което не трябва да бъде доближавана пострадалата също е съобразено с посочените обстоятелства.

Съдът намира, че посочената мярка не следва да бъде налагана по отношение на пострадалото дете М., тъй като то е дете на ответника и реално върху него той не е осъществил физическо насилие, а забраната да го доближава би затруднило изключително контакта му с него, който е изключително важен. Също така, когато се възпрепятства възможността за насилие над майката с наложената от съда мярка спрямо нея да не я доближава, реално се възпрепятства възможността детето да става свидетел на проявено насилие спрямо нея от страна на ответника.

В случая с оглед обстоятелството, че страните имат общи деца, на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по чл. 5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето.

Към момента децата се отглеждат от пострадалата М. Б. в гр. Г., като след извършване на акта на насилие, както и към момента, ответникът живее в същото населено място, при негови роднини. До извършване на акта на домашно насилие, децата са отглеждани от двамата родители в имота, където и понастоящем живее молителката, където молителката и ответникът са живеели заедно и са отглеждали децата си.