Протокол № 106 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 106 гр. Варна, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова и прокурора В. Ч. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500006 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Въззивникът Г. В. В., редовно призован, явява се лично, заедно с назначения особен представител адвокат К. К. от АК – Варна.

Въззиваемата страна Окръжен съд - Шумен, редовно призовани, не се явява представител.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура - Варна, редовно призована, явява се прокурор В. Ч..

АДВ. К.: Моля, да се даде ход на делото.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Моля, да се даде ход.

ПРОКУРОР Ч.: Няма пречки, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно разпоредително заседание № 237/10.04.2024 г.:

1 определение от

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г. В. В., чрез назначения му представител адв.В.Н./депозирана е жалба и лично от Г. В. В., която съдът цени като допълнение към първоначално подадената/, против решение

№127/16.11.2023г., постановено по гр.д.№85/23г. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявеният от Г. В. В. против Окръжен съд-Шумен иск за сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди с определение от 14.06.2022г., постановено по ЧНД №191/22 по описа на ШОС, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.3 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 15.06.2015г.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна Окръжен съд-Шумен, представляван от адм.ръководител-председател С.Р., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура-Търговище, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

С определение №38/12.01.2024г. въззивният съд е констатирал, че исковата молба страда от нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, предвид което е оставил производството без движение и е дал съответни указания на ищеца по отстраняването им.С депозирана по делото в срок на 23.01.2024г. молба назначеният на ищеца от ТОС процесуален представител по предоставената му правна помощ под формата на процесуално представителство адв.В.Н. е поискала да бъде освободена от качеството й на особен представител на ищеца.С определение №82/24.01.2024г. молбата й е уважена и от ВАК е поискано определянето на нов адвокат от НРПП за осъществяване процесуално представителство на Г.В..Първоначално определената от ВАК и назначена от съда адв.А.Д. също е поискала с молба от 09.02.2024г. да бъде освободена и молбата й е уважена.След определяне от ВАК на 15.02.2024г. на нов адвокат от НРПП за процесуален представител на Г.В., от съда с определение №131/16.02.2024г. е назначен адв.К.К..На същия е връчено определение №38/12.01.2024г. с указания за изпълнение в едноседмичен срок от съобщението.С депозирана по делото на 01.03.2024г. молба адв.К.К. е поискал да бъде продължен даденият срок за изпълнение на определение №38/12.01.2024г. поради внезапно възникнали препятствия /заболяване/.Молбата е уважена, като срокът е продължен с една седмица, считано от връчване на съобщението.Съобщението е връчено лично на адв.К.К. на 29.03.2024г.В рамките на дадения едноседмичен срок, изтичащ на 05.04.2024г., а и понастоящем, указанията на съда не са били изпълнени.

АДВ. К.: Поддържам подадената въззивна жалба в цялост. Уважаеми 2 господин Председател, моята сътрудничка поради техническа грешка не е изпратила на съда уточняващата молба. Считам, че Г. В. твърди, че през времето, когато е изтърпявал наказанието от 2 години и 5 месеца е искал групиране, което групиране не е било извършено и именно поради това той счита, че са нарушени неговите права, като съответно моли съдът да му бъде присъдено това обезщетение от 180 000 лв., в нарушение на чл. 25 НК, нарушение на чл. 59, ал. 1 НК и нарушение на чл. 38а, ал. 5 НК. Доверителят ми приема моята теза, че Конвенцията не е влязла в сила и не действа на територията на Република България, съответно той не може да прави искания.

Позовавам се на нарушение на ХОПЕС.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Считам, че групирането е неправилно отказано, това е в нарушение на разпоредбите на ХОПЕС. Тъй като има ново обстоятелство във връзка с това групиране, което съм искал, едното е 8годишната присъда, по която съм осъден, излезе ТР № 1/15.03.2024 г. по ТД № 1/2020 г. на ВКС, ОСНК, с председател Галина Захарова, съгласно което това, по което съм осъден не съставлява престъпление. На основание чл. 252, ал. 2 НК съм осъден на 8 години лишаване от свобода, плюс глоба от 8000 лв., плюс конфискация на част от имуществото, над 200 000 лв. ми конфискуваха, плюс КПКОНПИ оттогава ме разиграват, на „казал – рекъл“ на двама за период от 10 години, че са ми били плащали лихва, „казал – рекъл“, без документи, само двама човека, на които съм услужил, дал съм им пари на заем, поискали са ми. Оказва се, че дори да са ми плащали лихва, това не е престъпление съгласно тълкувателното решение, но аз съм наказан неведнъж, а 4 пъти за това. Това е ново обстоятелство. Т.е искам да приемете тълкувателното решение като доказателство, като ново обстоятелство, как да се цени не мога да кажа. Знам, че във връзка с едната присъда от 8 години има такова тълкувателно решение, според което това никога не е било престъпление. Нямам други искания.

ПРОКУРОР Ч.: Считам, че това решение е известно в правния мир и не може да бъде прилагано отделно като някакво доказателство, то е ноторно известен факт, и съдът може служебно да го цени.

СЪДЪТ намира, че направеното изявление следва да се приеме като позоваване на общоизвестен факт за издадено от Върховния касационен съд ТР № 1/15.03.2024 г. по ТД № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС, което съдът ще цени по съществото на спора.

АДВ. К.: Нямам нови искания по доказателствата.

ПРОКУРОР Ч.: Нямаме искания по доказателствата.

3

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни съдии, моля, след като обсъдите всички факти и обстоятелства по делото, да уважите предявения иск от Г. В. В. спрямо Държавата за сумата от 180 000 лв. поради нарушаване на неговите права. Както се мотивирах в днешно съдебно заседание, при групиране на присъдите не е взето предвид, т.е не му е признато, че е лежал 2 години 5 месеца и няколко дни при групиране на самите присъди. Моля за решение в този смисъл.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Във връзка с уточненията на състава, тъй като тук са посочени две алтернативи, искам да кажа, че поддържам първата - че се твърдят негативи от акт на националната юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, очевидно нарушение на твърдяното нарушение на правилата на Европейския съюз. В тази връзка, тъй като се оказва, че Конвенцията не е част от Европейското право, считам, че част от Европейското реципрочно пък е ХОПЕС и там вече в ХОПЕС, тук е чл. 4 забрана за изтезание, на нечовешко или унизително отношение и наказание, както и чл. 47 – право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. В такъв случай, не би следвало ШОС да е ответник, а Апелативен съд–Варна, постановил окончателното решение.

ШОС е ненадлежен ответник.

ПРОКУРОР Ч.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло отговора на Окръжната прокуратура във връзка с въззивната жалба на г-н В..

По същество, на първо място следва да се отбележи, че ищецът още в производството по групиране на наказанията, ЧНД № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд - Шумен е отправил претенция до съда периодът, изтърпян от него по мярката за неотклонение „задържане под стража“ да бъде зачетен при групиране на наказанията. В тази връзка, в обстоятелствената част на определение № 153/2022 г. Окръжният съд категорично е посочил, че не е налице процесуална възможност един и същи период от време на престой в местата за лишаване от свобода на две различни основания, един път като мярка за неотклонение и втори път за изтърпяване на приведена в изпълнение присъда, тези два периода да бъдат зачитани два пъти към изтърпяното общо наказание, на основание чл. 25, ал. 2 НК. Този акт на съда е преминал на инстанционен контрол и е бил потвърден с решение № 158/2022 г. по ВЧНД № 203/2022 г. на Апелативен съд - Варна. Колкото до по-строгия режим на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в затвора, то същият е уреден в законова разпоредба - чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС. Предвид цитираната норма няма как съдът да е отговорен за евентуални имуществени 4 вреди за изтърпяването на такава мярка за неотклонение. Предвид тези забележки, споделям изцяло становището на Окръжен съд - Шумен, поради което решението му следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата на В. отхвърлена като неоснователна.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В.: Моля да ми изпратите протокола на имейла на Затвора.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззивника В. копие от протокола по ел. път на електронния адрес на Затвора - гр. Ловеч. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:53 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5