Решение № 6 от 27.01.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Силистра, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20243400500473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. ТнРС № 1473/27.03.2024г. на Ш. Н. А., чрез адв. К. - САК, назначен за особен представител на ответницата А., и въззивна жалба с вх.

ТнРС№ 1473/27.03.2024г. / уточнена с допълнение към жалбата с вх.СсОС № 2245/17.06.2024г./ на БДСК АД, подадена чрез ю. к. Митева, срещу решение № 38/06.03.2024г. по гр.д.№59/2023г. на ТнРС.

С посоченото решение № 38/06.03.2024г. по гр.д.№59/2023г. на ТнРС, поправено с решение №170/13.09.2024г. на ТнРС досежно отхвърлянето на осъдителния иск за компонента на претендираното вземане: "Разходи за изискуем кредит в размер на 120 лева", съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Ш. Н. А. с ЕГН ********** за установяване на вземането по Заповед № 192 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 06.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 321/2020 на ТнРС.

ОСЪЖДА Ш. Н. А. с ЕГН ********** да плати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 следните суми: главница 16397,16 лева, който размер се получава след прихващане на сумата от 16497,16 лева с незаконно удържаната от ищеца на 05.08.2019 г. такса за „Разглежда и одобряване на кредита“ в размер на 100 лева; възнаградителна лихва 604,08 лева за периода 10.02.202016.06.2020; лихва за забава върху главницата 3,26 лева за периода 10.02.202016.06.2020; лихва за забава върху главницата 325,39 лева за периода 17.06.2020- 27.08.2020; законна лихва за забава върху главницата от 10.02.2023 1 до изплащане на задължението; възникнали като дължими по Договор за текущо потребление от 05.08.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за претендираните компоненти на дълга, както следва: главница 1,74 лева, представляващи разликата над признатата за дължима част преди компенсацията със 100 лева в размер на 16497,16 лева до пълно предявения размер от 16498,90 лева; възнаградителна лихва от 117,82 лева за периода 10.12.2019-09.02.2020 г. поради настъпила погасителна давност; възнаградителна лихва 254,82 лева, представляващи разликата над уважения размер от 604,08 лева плюс погасените по давност 117,82 лева, или общо 721,90 лева, до претендираните 976,72 лева за периода 10.12.201916.06.2020г., поради невъзникване на този компонент на дълга в тази му част; лихва за забава върху главницата 1,93 лева за периода 10.12.2019- 09.02.2020 г. поради настъпила погасителна давност; лихва за забава върху главницата 6,95 лева, представляващи разликата над уважения размер от 3,26 лева плюс погасените по давност 1,93 лева, или общо 5,19 лева, до претендираните 12,14 лева за периода 10.12.2019- 16.06.2020г., поради невъзникване на този компонент на дълга в тази му част; отхвърля осъдителния иск за компонента на претендираното вземане: "Разходи за изискуем кредит в размер на 120 лева".

Особеният представител адв. К. – САК е обосновал правото на жалба от името на въззивника, като счита, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно, а също така и частично недопустимо.

Недопустимостта на обжалвания акт свързва с това, че ТнРС е нарушил принципа на диспозитивното начало, т.к. неправилно е приел датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание „връченото“ съобщение от 17.06.2020г., а не съобразно изричното и недвусмислено заявление на банката в исковата молба, че обявява кредита за предсрочно изискуем на база получаването на препис от исковата молба, респ. на това основание желае да бъде уважен евентуалния осъдителен иск. Според жалбоподателя следва да се приеме, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост по отношение отв. А. е датата на получаване препис от исковата молба от нейния особен представител, а не датата 17.06.2020г. Изразява несъгласие и с изводите на съда за редовност на връчването на посочената дата. По изложени в жалбата съображения намира също, че кредотодателят не е действал добросъвестно при предоставяне на заема. Възразява и срещу отказа на съда да приеме и разгледа заявеното от него в първото съдебно заседание възражение за прихващане. Причината да депозира възражението в този момент е, че узнал за неоснователно събраната от кредитополучателя сума, в размер на 73,10 лв. /застрахователна премия/, едва след запознаване с назначената съдебно –счетоводна експертиза. Прави искане в настоящатата въззивна инстанция това възражение да бъде допуснато. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата молба.

С въззивна жалба с вх. ТнРС№ 1473/27.03.2024г. / уточнена с допълнение към жалбата с вх.СсОС № 2245/17.06.2024г./ се атакува решението на ТнРС в частта му за отхвърляне на вземането на Банка ДСК АД за посочените във въззивната жалба суми.

2

Релевираните оплаквания са основно за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд, че в ГПР следва да се включи платената ежегодна застрахователна премия, както и за неправилно приложение на материалния закон – чл. 110 ЗЗД, при приемане за началната дата на погасителна давност на падежите на всяка от анюитетните вноски. С оглед на последното поддържа, че съдът неправилно е приел, че вземания за договорни лихви и лихви за забава са погасени по давност. Освен това изчисленията на в.л. относно договорните лихви са некоректни, като счита, че договорната лихва и дължимата санкционираща лихва следва да бъдат признати за доказани в претендирания в исковата молба размер. На следващо място, поддържа, че съдът неооснователно е приел възражението за прихващане и е направил такова с признатото вземане за главница. Отправеното искане / съобразно допълнение към жалбата с вх.СсОС № 2245/17.06.2024г./ е за отмяна на Решение № 38 от 06.03.2024г., постановено по гр.д.№ 59/2023г. по описа на PC - Тутракан, в частта с която, съдът е отхвърлил частично предявените от Банка ДСК АД искове, и да се постанови друго, с което да се признае съществуването на парично вземане на "БАНКА ДСК" АД, срещу Ш.

Н. А., в размерите, претендирани с исковата молба:16498,90 лева - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението;976,72левадоговорна

/възнаградителна/ лихва за периода от 10.12.2019г.до 16.06.2020г;12,14 лева лихвена надбавка за забава за периода 11.12.2019г. - до16.06.2020г.;325,39 лева - обезщетение за забава за период от 17.06.2020г. до 27.08.2020г.;120 лева разходи за изискуем кредит.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Предварителните въпроси са разгледани от въззивния съд в определение №686/07.11.2024г. Въззивният съд е обявил, че допълнителната въззивна жалба на БДСК АД насочва, че решението на ТнРС се обжалва в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове, а в останалата част - по отношение на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, не се обжалва и поради тава не се налага да докладва изложените от жалбоподателя аргументи за неправилност на решението, отнасящи се до установителните искове по чл.

422 ГПК. Оставил без уважение отправеното с въззивна жалба вх. ТнРС № 473/27.03.2024г. искане за приемане на възражение за прихващане, като указал на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, че в седмичен срок от съобщаването следва да уточни в коя част обжалва първоинстанционното решение, респ. в коя част е недоволен от него, като посочи ясно в какво се състои искането му.

3

В открито съдебно заседание адв. К. сочи, че решението се обжалва само в частта, с която отв. А. е осъдена да заплати лихва за забава върху главницата 325,39 лева за периода 17.06.2020- 27.08.2020г.

За да се произнесе по спора съставът на ОС Силистра съобрази следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за установяване на вземането на банката по издадената Заповед № 192 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 06.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 321/2020 на ТнРС, и в условията на евентуалност за осъждането ответника да и плати паричната сума по договор за потребителски кредит.

Не се оспорва установената от РС-Тутракан фактическа обстановка, а именно, че на 05.08.2019 г. между страните по делото е сключен Договор за текущо потребление, който по своя характер е потребителски, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Уговорени са: главница от 17000 лева, със срок за издължаване 120 месеца, променлив лихвен процент 8,6 % годишно и ГПР 9, 65%.

Не се спори също, че ответницата е изпаднала в забава при изплащането на дълга, поради което банката е предприела действия за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Първоинстанционният съд е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.06.2020 г., на която дата е видно от уведомлението с изх.№ 0090-20-01885/12.06.2020 г., че същото е достигнало до ответницата по пощата, на адреса ѝ, посочен в договора за кредит, като е получено от Ведат ХА. Осман – отбелязан като съпруг на Ш. А..

4

Установителният иск е отхвърлен, тъй като заповедта за изпълнение е издадена за процесните суми, но на основание Договор за обединяване на кредити от 26.07.2019 г., така както е заявено със заявлението по чл. 417 от ГПК, а не по Договор за текущо потребление от 05.08.2019 г., която грешка на заявителя не е била отстранена в заповедното производство и е прието, че не може да бъде санирана с диспозитива на решението, тъй като основанието, на което е възникнало вземането, предмет на установителния иск, трябва да съответства на посоченото в заповедта за изпълнение основание.

Разглеждайки осъдителния иск съдът изследвал въпроси относно действителността на договора, като приел, че договорът за потребителски кредит не е недействителен на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, макар застрахователна премия от 73,10 лева да не е е била включена към общите разходи по заема, оттам и в ГПР / по изчисления на съда 10,38%/, а всъщност е трябвало. Извел, че разликата между договорения ГПР е 0,73% = (10,38%-9,65%) и е по-малка от 1/10 отклонение от договорения ГРП (0,73/9,65), а според практика на съда, когато вследствие на невключване на даден разход по потребителски кредит към общите разходи по него, или когато е допусната изчислителна грешка, се стигне до отклонение в посочения в договора ГПР спрямо реалния, и то само ако последният е по-голям, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, стига разликата да е равна или по-голяма от 1/10 от посочения в договора ГПР. Счел, че доколкото в случая разликата е по-малка,то договорът не може да е бъде обявен за недействителен на това основание.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29ee6c87-0f5e-4d86-b27c-8222963f283d