Определение № 5752 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5752 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002103094 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.56/16.01.25 по г.д.№.1784/24 на АС София, с което е потвърдено реш.№.260161/8.03.24 по г.д.№.1872/21 на СГС, ГО, 19с., за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу Г. В. В. и Е. Н. М.-В. искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 798362лв., подробно описано в решението.

Ответните страни Г. В. В. и Е. Н. М.-В. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е изходила от принципната постановка, че уважаването на иск по чл.153 ЗОНПИ е предпоставено от установяване, че: 1/ ответникът подлежи на проверка, защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл.108 ЗОНПИ, или е лице, по отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл.108 ал.2-ал.6 ЗОНПИ; 2/ през проверявания период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на пар.1 т.3 ДР на закона /т.е. онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период/; 3/ имуществото следва да е придобито в срока по чл.112 ал.3 ЗОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е 1 придобито със законен източник на средства-като в тежест на ищеца е установяването на първите три предпоставки за уважаването на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че имуществото, което притежава в края на периода на проверката, е придобито със средства, които имат законен произход.

В разглежданата хипотеза е безспорно, че Г.В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 НК, което попада в обхвата чл.108 ЗОНПИ-и комисията е образувала проверка, която обхваща периода 7.08.08-7.08.18, че ответниците са съпрузи /имат сключен брак на 11.09.97-като от свидетелските показания на сина им се установява, че от 2008г. живеят в различни къщи в Швейцария, а от 2015г. са във фактическа раздяла, като Г.В. се е преместил в България, а Е.В. е останала да живее в Швейцария/ и че досъдебното производство против В. е прекратено. При тези обстоятелства е намерено, че първата предпоставка е налице. Не е приета за доказана, обаче, втората. За да достигне до този извод съдът се е позовал на разясненията, дадени в константната практика на ВКС, вкл. ТР №.4/23 по т.д.№.4/21, ОСГК - според която приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход-всяко напускане на такова от същия патримониум; приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред; доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността; доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон, да е подчинена на особен режим или да е разрешена; само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, те са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни; доход е уредено да се отнема само на основание чл.53 ал.2 б."б" НК; по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност); придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал, отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице, преобразувано имущество е имуществено благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в друго имуществено благо, притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, потребено, обезценено, унищожено или погинало; на отнемане като незаконно придобито подлежи само имущество, което е налично в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица в края на изследвания период; не подлежи на отнемане имуществото, което проверяваното лице е притежавало преди началото на периода на проверка или което в края на този период не се притежава от него, независимо дали е отчуждено, потребено, унищожено. При така направените уточнения е намерено, че следва на първо място чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото и в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000лв.; ако превишение със стойност над посочената е налице, трябва да се изследва дали има несъответствие между същото и нетния законен доход на лицето, 2 изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за проверявания период; следва да бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване бъде установено, че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на придобиването.

За да извърши горепосочения анализ съдът е съобразил събраните по делото доказателства, в това число заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че съгласно последното имуществото на ответниците и членовете на семейството им към 7.08.08 /началото на проверявания период/ е в размер на 1 930 127.60лв. /формирано е от стойността (придобивната) на л.а.BENTLEY GB Continental GTC-в движение от 02.10.07, недвижими имоти на територията на Конфедерация Швейцария в размер на 1 871 380.10лв, представляващи апартамент и студио, имот в България/, а към 07.08.18 /края на проверявания период/ възлиза на 12 420 808.80лв. /в което се включва стойността на притежавани дялове от дружества, вземания от предоставени заеми, стойността на леки автомобили-Порше Бокстер и BENTLEY GB Continental GTC, спестявания и стойността на придобити имоти-освен гореописаните и вила в Швейцария, придобита на 25.08.08 с цена 8 320 351.50лв/; според първия вариант на заключението, в който са включени само доходите, посочени от ответника В. в данъчните му декларации след 2015г. /след преместването му в България/, е налице несъответствие между придобитото имущество и доходите на В. в размер на минус 7 322 603.69лв.; според втория вариант-който отчита доказателствата за доходи, представени от двамата ответници в хода на съдебното производство, като се съобразят представените данъчни декларации за периода 2008-2018г, вземания от заеми на трети лица, движението между сметки на титулярите-ответници, получени лихви и кредити от банка за закупуване на недвижим имот, се установява превишение на доходите над придобитото имущество в размер на 3 657 228.73лв. /за периода от 2008-2018г доходът на ответника В. е в размер на 13 127 008.49лв./. Доколкото е налице превишение в стойността на имуществото в края на проверявания период, като същото е на стойност по-висока от 150 000лв. разлика в сравнение с началния момент на проверката, е намерено, че не се установява това превишение да е над нетния доход на ответниците-напротив, те доказват по делото доходи през проверявания период, които са на по-голяма стойност от тази на придобитото имущество. Този извод е направен на база събраните доказателства, в това число представените от ответниците документи, съхранявани от тях /в техните архиви/, но не и съставени от тях, които, ценени в тяхната съвкупност, установяват по безпротиворечив начин получаването на банкови кредити за закупуването на имот през м.08.08, получаването на доходи от труд, връщането на заеми, което е удостоверено в подаваните от В. данъчни декларации, получаване на дивиденти. Отразено е, че представените от ответниците документи не са оспорени от ищеца /наведени са единствено твърдения че нямат доказателствена стойност/, установяват факти, които, след като не са опровергани от други доказателства, а са взаимоподкрепящи се, следва да бъдат приети за доказани, т.е. документи имат доказателствена стойност. Част от документите, представени от В., са данъчни декларации и удостоверения, издадени от държавни органи-Швейцарски данъчни служби, от които се установява какви доходи е получил този ответник през процесния период и какви 3 данъци е определено да заплати за тях, като са представени и документи, удостоверяващи получените от ответника В. възнаграждения, които съответстват на посоченото от него в данъчните му декларации; приложени са доказателства за получените от ответниците три броя банкови кредити, поради което следва да се приеме, че тези доходи са установени от ответната страна и обосновават извод за законност на доходите, ползвани за покупката на недвижимия имот през 2008г. При така изложените мотиви и като е съобразил факта, че ответниците като физически лица нямат задължение да водят счетоводство и съхраняват документи за приходи и разходи, съдът е намерил, че те са представили множество и достатъчно доказателства, навеждащи на еднозначен, безпротиворечив и неопроверган от други доказателства извод за техните доходи през процесния период, с което са изпълнили възложената върху тях доказателствена тежест. С оглед изложеното, при анализа на стойността на придобитото от ответниците през проверявания период и свободните им средства от законен източник, които да вложат за придобиване на това имуществото, съдът е възприел втория вариант на съдебно-счетоводната експертиза, в който са съобразени доказаните доходи на Г. и Е. В.. Доколкото според същия придобитото от тях имущество не надвишава нетния им доход за проверявания период, е прието, че по делото не се установява значително несъответствие между доходи и придобито имущество и, поради липсата на втората изискуема предпоставка, искът е намерен за неоснователен. Посочено е и, че, отделно от горното, претенцията е неоснователна и на друго самостоятелно основаниепоради липсата на доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Съдът се е позовавал на решенията по делата "Т. и други срещу България"/жалба 50705/11/, "Й. и други срещу България” /жалби 265/17 и 26473/18/ - в които ЕСПЧ е приел, че: намесата в правото на собственост-чрез отнемане на имущество-може да е законосъобразно, когато се осъществява въз основа на законова норма и когато преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/ и това изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел; "националният съд, постановяващ отнемането, /следва/ да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение"/пар.122, „Й. и други срещу България“/-и на практика на ВКС /№.50104/24 по г.д.№.4647/21 и №50098/24 по г.д.

№.1974/22/ относно приложимостта на тези решения на ЕСПЧ към разглежданите казуси.

Отразил е, че в разглежданата хипотеза комисията е посочила единствено, че на ответника В. е повдигнато обвинението за престъпление от обхвата на чл.108 ЗОНПИ, но не е обосновала твърдения и не е представила доказателства, че тази престъпна дейност е годна да генерира доход, който да го е облагодетелствал; по същество по делото въобще не се доказва извършване на престъпна дейност от ответниците, нито получаване на доход от такава дейност; ползването на презумпция за незаконност на доходите, така че имущество да бъде отнето в полза на държавата, не е в синхрон с гарантираното право на мирно ползване 4 на собствеността, не е пропорционална мярка по отношение на гарантираните основни човешки права в защита на легитимна цел и е в явно противоречие с ЕКПЧ-която е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й противоречат (чл.5 ал.4 Конституция на РБ). Възможностите за конфискация така, както се тълкуват и прилагат от ищеца -отнемане на имущество, ползвайки се от презумпция за незаконност на доходите и без да се търси никаква връзка между престъпление и имущество, за което е поискано отнемане, още повече без значение дали наказателното производство, водено против проверяваното лице, е прекратено и защо - е възможност за произвол, което категорично не може да е целта на закона и е в пряко противоречие с ЕКПЧ.