Решение № 66 от 16.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Червен бряг, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440101125 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от А. Т. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез адв. И. В. от АК-Плевен против "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** представлявано заедно и по отделно от Г. Т. Т. и А. В. М. и „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** представлявано от П. Б. Д. - управител, с правно основание: Прогласяване на недействителен/нищожен Договор за паричен заем № ****** от 05.12.2022г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ****** и признаване за установено, че е нищожен, обезпечаващ нищожна кредитна сделка Договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 05.12.2022г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ******, във връзка с която е образувано ГД № 1125/2025 г., по описа на Районен съд - Червен бряг.

Отправена е молба към съда да постанови Решение, с което: 1. да прогласи нищожността на целия Договор за паричен заем № ****** от 05.12.2022г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ****** поради противоречието му със закона, с повелителните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и да осъди "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ****** за връщане на сумата от 103,22 лева, представляваща недължимо платена лихва по договор за заем, като присъди на ищеца и законната лихва върху претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението; 2. да прогласи нищожността на целия Договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 05.12.2022г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ******, поради противоречието му със закона, с повелителните разпоредби на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, лишен от правно основание, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и да осъди „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ****** за връщане на сумата 516,78 лева представляваща недължимо платена от ищеца по процесния договор за предоставяне на 1 поръчителство, като присъди на ищеца и законната лихва върху претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК са постъпили възражения от ответниците. В отговора ответниците изразяват становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В постъпилия отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, се развиват подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Сочи, че годишният процент на разходите е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя. Изложени са подробни съображения, че разпоредбата на чл. 2 от договора за заем е действителна и не противоречи и не заобикаля законови разпоредби. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Прави възражение за присъждането, алтернативно за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че изходът на делото предполага присъждането му.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Файненшъл България" ЕООД, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания. Сочи, че договорът за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е договор с потребител, чийто предмет е предоставянето на кредит. Процесният договор за предоставяне на гаранция няма за предмет предоставяне на кредит на потребител. Поддържа, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което не превръща „Файненшъл България“ ЕООД в кредитор, а дружеството-кредитор е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което не трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит. Счита, че претенциите на ищеца относно заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК са несъстоятелни. Според ответника „Файненшъл България" ЕООД Договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на обезпечение от страна на дружество-гарант било едно от трите, обезпечения, предвидени, съгласно условията по договорите за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

ИЩЕЦА - А. Т. И., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - "Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ****** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

ОТВЕТНИКА - „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ****** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - обективно и субективно съединени искове за прогласяване недействителност на процесния Договор за паричен заем № ****** от 05.12.2022г. и Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 05.12.2022г., и осъдителен иск за връщане на сумата от 103,22 лева, представляваща недължимо платена лихва по 2 договор за заем и за връщане на сумата 516,78 лева представляваща недължимо платена сума от ищеца по процесния договор за предоставяне на гаранция. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем и договор за поръчителство, както и че клаузи от тях противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите нрави.

В конкретния случай с определението с рег. № 667/19.11.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 14.01.2026г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между А. Т. И., с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № ****** от 05.12.2022г., както и че между А. Т. И., с ЕГН ********** и „Файненшъл България" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 05.12.2022г.

От приетия Договор за паричен заем № ****** от 05.12.2022г., сключен между А. Т.

И. и „Изи Асет Мениджмънт" АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 1250 лева със срок от 22 седмици, платими на 11 вноски с краен срок на погасяване 08.05.2023г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41,72 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 05.12.2022г. сключен между А. Т. И. и „Файненшъл България" ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 516,78 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 46,98 лева, с посочени падежни дати.

Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България" ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното:

На първо място няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като 3 дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.