Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 509 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 537/2023
Вид
Определение № 509
Подписан
20.10.2023
В сила
24.11.2023
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Ани Харизанова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.68а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.222, ал.4 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. П., 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500537 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.275 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Т. Е.

Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.“№29, чрез пълномощника и адв.В. М., срещу протоколно определение от 18.08.2023г,постановено по гр.д.№1366/2023г по описа на Районен съд-П. в частта, с което оставено без уважение искането да бъде приет за разглеждане евентуален иск с правно основание чл.222, ал.4 от КТ.

В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен в противоречие с материалния и процесуален закон.

Поддържа се в жалбата, че действително с предявяване на евентуалния иск се стига до изменение на иска , направено в хода на процеса, което обаче не е довело до промяна на страните и предмета на иска. Сочи се, че в исковата молба е посочено правно основание на предявения иск, но съдът е длъжен сам да направи такава квалификация с оглед заявените твърдения за дължимо и неплатено обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , независимо дали по чл.68 от КСО или по чл.68а от КСО.

Твърди се, че съгласно практиката на ВКС промяна единствено в основанието или петитума на първоначално предявения иск, въвеждането на нов иск/ в условията на кумулативност, евентуалност или алтернативност/ различен само по основание или само по петитум, е допустимо изменение. В съдебната практика е прието, че както при действието на отменения ГПК, така и при действието на новия ГПК изменението на иска по основание е процесуална възможност за ищеца, като в общия исков процес изменяването на основанието на иска е предоставена на ищеца до приключване на първото заседание за разглеждане на делото , като това изменение може да бъде съчетана с оттегляне или отказ от първоначалния иск или чрез съединяване на новия иск за съвместно разглеждане с първоначалния при условията на кумулативност, евентуалност или алтернативност, според правното естество на 1 материалните субективни права,предявени с исковете , а когато то не е определящо – според желанието на ищеца . Сочи се, че в мотивите си районният съд е приел, че в случая са се накърнявали правата на ответника, който за първи път в откритото заседание се е запознал с молбата. Дори и това да е така съдът е следвало да даде възможност на ответника да се запознае с молбата и да изрази становище и едва след това да се произнесе по искането за разглеждане на евентуалния иск.Прави се искане да се отмени обжалваното определение.

Постъпил е отговор от насрещната страна, с която се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че съгласно чл.210, ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. След подаване на исковата молба ищецът не може да предявява допълнителни искове.В конкретния случай ищцата не изменя основанието на вече предявения иск, нито изменя искането си без да измени основанието, нито пък изменя размера на предявения иск, а с отделна молба добавя още един иск към вече предявения, което е процесуално недопустимо изменение и не може да се прави след подаване на исковата молба. Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящото производство.

Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр.д.№1366/2023г по описа на Районен съд –П. е образувано по подадена от Т. Е. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.“№29 срещу „К.“ АД 112078755 със седалище и адрес на управление град П., ул.“М.в.“№2 искова молба, в обстоятелствената част на което се твърди ,че ищцата е работила в ответното дружество като със заповед №25/28.10.2021г , считано от 01.11.2021г трудовото и правоотношение е прекратено.Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на подаване на исковата молба ответникът не и е изплатил дължимото и се обезщетение съгласно чл.222, ал.3 от КТ ,което е следвало да бъде определено въз основа на шест кратния размер на брутното и трудово възнаграждение за месеца преди уволнението или сума в размер на 3900лв./ 650х6/. Доколкото трудовото правоотношение е прекратено на 01.11.2021г срокът за изплащане на процесното обезщетение е изтекъл на 01.12.2021г., поради което считано от 02.12.2021г ответникът е в забава. Направено е искане ответникът да бъде осъден на заплати на ищцата на основание чл.222, ал.3 от КТ сумата от 3900лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото и правоотношение, след като е придобила право не пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на шест месечни брутни трудови възнаграждения, ведно с мораторна лихва в размер на 536.25лв., считано от 02.12.2021г до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В първото по делото заседание по гр.д.№1366/2023г по описа на РС-П., проведено на 18.08.2023г. ищцата е подала молба вх.№19525/16.08.2023г., с която е заявила, че поддържа предявения осъдителен иск по чл.222, ал.3 от КТ в случая, че същият бъде отхвърлен като 2 неоснователен прави искане при условията на евентуалност съдът да разгледа претенцията и по чл.222, ал.4 във вр.с ал.3 от КТ като постанови решение с което да бъде осъден ответника да изплати сумата от 3900лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото и правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл..68а от КСО в размер на шест брутни трудови възнаграждения , ведно с мораторна лихва в размер на 536.25лв. считано от 02.12.2021г до датата на подаване на исковата молба,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С протоколно определение от 18.08.2023г, постановено по гр.д.№1366/2023г по описа на РС-П. съдът е оставил без уважение искането да бъде приет за съвместно разглеждане предявения евентуален иск с правно основание чл.222, ал.4 от КТ.

При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:

В разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК са посочени определенията на съда ,които могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Възможност за самостоятелно обжалване е предвидена за две категории определения- за определенията, които преграждат понататъшното развитие на делото/ т.1/ и за определенията, изрично посочени в закона.

Всички други определения, които не отговарят на критериите по чл.274, ал.1 от ГПК, не подлежат на самостоятелно обжалване и инстанционният контрол върху тях се осъществява по повод обжалването на крайния акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

Определението на първоинстанционния съд, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, въведения с молбата от 16.08.2021г евентуален иск, не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.1 от ГПК. Без да се обсъжда допустимостта на самото последващо обективно съединяване на искове, следва да се отбележи, че неприемането за разглеждане на новопредявения иск не прегражда развитието на делото по надлежно предявения първоначален иск, което изключва хипотезата на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1т.2 от ГПК , тъй като процесуалният закон не съдържа разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване с частна жалба на определение с посоченото съдържание.След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 от ГПК , определението не може да бъде обжалвано с частна жалба , а в случай, че такава жалба е подадена , тя е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

Предвид изложените съображения протоколното определение от 18.08.2023г. , постановено по гр.д.№1366/2023г по описа на Районен съд –П. , в частта , с която не е приет за разглеждане предявеният с допълнителна молба евентуален иск не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима.

Ето защо така подадената въззивна частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4, във вр. с чл.273 от ГПК 3 жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата сторените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата от 400лв./ заплатено в брой адвокатско възнаграждение/.

Воден от гореизложеното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Т. Е. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.“№29, чрез пълномощника и адв.В. М., срещу протоколно определение от 18.08.2023г,постановено по гр.д.№1366/2023г по описа на Районен съд-П., в частта, с която е оставено без уважение искането да бъде приет за разглеждане евентуален иск с правно основание чл.222, ал.4 от КТ.

ОСЪЖДА Т. Е. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.“№29 да заплати на „К.“АД с ЕИК 112078755 със седалище и адрес на управление град П., ул.“М.в.“№2, представлявано от изпълнителния директор Б.Й. сумата от 400лв. , сторени в настоящото производство разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.ч.гр.д.№537/2023г по описа на Окръжен съд-П..

Определението по подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 от ГПК с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4