Решение № 1573 от 31.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Пловдив, 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200833 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4671505, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на В. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

......, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.

Жалбоподателят Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител адв. У. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Белова, пледира за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя Д. бил издаден ЕФ за налагане на административно наказание глоба за нарушение, констатирано при следните обстоятелства: на 24.03.2021г. в 18:50ч. на Републикански път II-64 км.49+800 в посока на движение с. Труд, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 207“ с рег.

№ ***, при ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, превишила допустимата скорост с 28 км/ч.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196. За установена и наказуема била приета скоростта от 88 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост от 91 км/ч.

За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП жалбоподателят Д. била санкционирана с налагане на административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ЕФ, оправомощителна заповед, протокол за изпитване, протокол за използване на АТСС, писмо на БИМ относно одобреното АТСС, извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, свидетелство за регистрация, списък с намерени фишове, писма на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пловдив, ведно със схема на наличното знаково стопанство за пътен знак В26, касаеща процесния участък, снимка на разположението на пътен знак В26, както и фотоснимка от клип и снимков материал на разположението на АТСС, като последните две, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на В. Н. Д., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвала от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставила в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР - Пловдив/, мястото /Републикански път II-64 км.49+800 в посока на движение с. Труд /, датата /24.03.2021г./, точният час на извършване на нарушението /18:50ч./, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № ***/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбодателят 2

В. Н. Д. /, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП/, размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Т.е. ЕФ представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла. Ето защо неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение за отсъствието на дата на издаване на ЕФ и невъзможност за проверка на срокове по чл.34 от ЗАНН.

Що се отнася до твърдението за ненадлежно връчване на ЕФ, доколкото нямало приложена снимка към него, то съдът го намира също за неоснователно. Снимката не е задължителен реквизит при връчването, тъй като при оспорване на акта, същата е приложена по административната преписка и недоволният от наложената му глоба винаги може да се запознае с цялата документация по случая, в това число и със снимката, отразяваща клипа с МПС-то в нарушение. Законово никъде не е постановено изискване снимката да придружава връчването на ЕФ. От друга страна в жалбата, която е подадена своевременно и приета за разглеждане от съда, жалбоподателят е изложил възраженията си срещу процесния ЕФ, с което не е преградено по никакъв начин правото му на защита.

Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби. Движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за измерване, видно от приложения Протокол от проверка № 4С-ИСИС/12.02.2021г. на БИМ, със срок на валидност до 12.02.2022г., който се счита за форма на контрол на средствата за измерване, удостоверяваща съответствието на АТСС. Отделно от последното, видно от наличното по преписката писмо на БИМ, по отношение на процесното АТСС е посочено, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е 3 вписано под № В-46 - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Cordon M2, доказателство за одобрен тип.

Установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък. в тази връзка, налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, ограничението на скоростта, режим измерване, посока за задействане, както и на техническото средство, което го е заснело.

Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10 ал.3 от посочената наредба.

По делото е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Според правилото на чл.21 ал.2 от ЗДП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

Основното възражение, което жалбоподателят Д. прави е за недоказано място на нарушението, неангажирайки никакви доказателства, с които да подкрепи твърденията си. Доводите й са, че действителните координати от мястото, където е заснет процесният автомобил, отразени в ЕФ, не съответствали с посоченото място след сверяване в интернет.

Съгласно чл.6 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16 ал. 3 от същата наредба представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в ЕФ мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия километър от пътния участък до конкретните 4 географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – Републикански път II-64 км.49+800 в посока на движение с. Труд.

Отделно от това не всички координати, посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор, резултатите от двете системи се приобщават. При това положение, дори и да е представената от страна на жалбоподателя извадка от платформата „google maps“ не би могла да се ползва с доказателствена сила в производството по реда на ЗАНН с оглед невъзможността да бъде проверена и преценена както точността на данните от подобен източник и доколко същите са актуални, така дори и съответствието на приетата координатна система. С други думи посочените в ЕФ координати не са конвертирани за нуждите на „Google maps“, тъй като процесното техническо средство работи с друга координатна система. В този смисъл е най-новата съдебна практика на Административен съд - Пловдив.

Безспорно установено е и че за контролирания пътен участък извън населено място максимално разрешената скорост при управление на МПС е била 60 км/ч, ограничение, въведено с пътен знак В26. Наличието на пътния знак се потвърждава и от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - Пловдив, в което се сочи, че същият е поставен на път II-64 км.49+860, като действието му се изчерпва след кръстовището при изхода на „Рефан“, км.49+736. Мястото на заснетото нарушение безспорно е на път II-64, км.49+800 в посока с. Труд, което се пада преди кръстовището, т.е. същото попада в ограничението на пътния знак. В гореспоменатото писмо е отразено, че действително на самия км.49+800, платното, което при движение в посока Пловдив - с. Труд се явява дясно такова, няма поставени никакви пътни знаци, но посоченото не противоречи нито на посоката на задействане съгласно приложения по делото протокол по чл.10 - „П“ приближаващ за тази посока, нито на възражението на жалбоподателя, че видно от снимката на клипа имало в близост пътен знак „В-34“, указващ отпадането на всички забрани след знака, но по казуса за обратната посока на движение с. Труд -Пловдив.