Решение № 279 от 16.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000353 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. З. Ц. чрез адв.Ж.

Г. от ВАК, срещу решение №113/09.03.2023г., постановено по т.дело №38/2022г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен иска на М. З. Ц. срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2018г. в гр.Варна, бул.Осми Приморски полк, в което ищцата като пътник в автобус на Градски транспорт „Мерцедес“, рег.№Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Б Д Н, застрахован при ответното дружество, в посока центъра на гр.Варна, паднала в превозното средство и получила увреждания, а във връзка със същите претърпяла и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на ПТП на 30.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че решението е неправилно – необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените 1 правила. Твърди се, че съдът неправилно е формирал изводи за липса на виновно поведение от страна на водача на автобуса. Поддържа се напротив, че водачът очевидно е нарушил правилата на чл.132, т.5 от ЗДвП като въпреки, че е могъл да възприеме пешеходката С. А., пресичаща платното за движение пред автобуса и е могъл да предвиди нейното преминаване, не е взел необходимите мерки и не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него ППС. Водачът в този смисъл не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците. Нарушен е и чл.116 от ЗДвП за гарантиране безопасността на пешеходците. Въззивникът поддържа, че причинените на ищцата вреди се дължат именно на рязкото спиране на автобуса, при което тя политнала напред и получила описаните травми.

Твърди, че пред първата инстанция не било установено, че рязкото намаляване на скоростта на автобуса е било необходимо за предотвратяване на ПТП – автобусът е могъл да заобиколи пешеходеца или да намали скоростта си и при нужда да спре. Претендира се отмяна на решението като неправилно и необосновано и вместо това уважаване на иска изцяло ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по въззивната жалба от насрещната страна ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез ю.к.В.К., за нейната неоснователност. Излагат се подробни съображения за правилни фактически и правни изводи на съда, за адекватност на изслушаната техническа експертиза и установената липса на виновно поведение на водача на автобуса.

Единствена причина за настъпилото ПТП и вредите на ищцата е поведението на третото лице -помагач на ответника С. А., която е предприела неочаквано навлизане на пътното платно пред автобуса. Водачът на ПС не е нарушил разпоредбите на ЗДвП. В условие на евентуалност застрахователят поддържа наличие на независимо съизвършителство между водача на автобуса и третото лице Ст. А.. Поддържа възражението си за принос на пострадалата съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не е ползвала средствата в ППС за придържане и/или сядане, не е преценила поведението си при придвижване към вратата на автобуса както и след настъпване на вредите не е провела правилно и адекватно лечение, което евентуално е задълбочило същите.

Поддържат се всички възражения направени с отговора на исковата молба.

Претендират отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание адв.П.Б поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания.

Насрещната страна ЗАД Армеец АД, оспорва жалбата чрез пълномощника си ю.к.К..

Явява се процесуален представител на третото лице помагач на ответника адв.Н.Б., който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира потвърждаване на съдебното решение на първата инстанция.

2

За да се произнесе по жалбата настоящият състав констатира, че производството е образувано по искова молба на М. З. Ц., чрез адв.Ж.Г., срещу ЗАД Армеец АД, с която е предявен осъдителен иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Б Д Н, който при управление на автобус Мерцедес рег.№Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение и за да избегне удар с пешеходеца С. А., пресичаща платното пред автобуса, причинил по непредпазливост телесни повреди на пътник в автобуса - М. З. Ц., изразяващи се в счупване на лакетна и лъчева кости, съответно свързаните с това увреждане неимуществени вреди на пострадалата. Поради това се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, за понесените болки и страдания във връзка с травматичните увреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП 30.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се съставен за произшествието Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2626/30.10.2019г., наличие на валидна застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите с покритие към процесната дата на ПТП както и образувано досъдебно производство №762/2018г. на ВРП. В исковата молба е описан механизма на настъпване на вредите с твърдения, че ищцата като пътник в автобус на Градски транспорт паднала при рязкото му спиране, причинено от преминаващ пред автобуса пешеходец.

Излага твърдения, че поради получените увреждания ищцата пролежала в болнично заведение, през което време била изцяло зависима от чужда грижа и третирана с болкоуспокояващи. Изпитвала силни болки и не можела да се обслужва сама, започнала да не може да спи. Това продължило и след изписването й. Болките продължавали, особено в дясната ръка и това пречело на ищцата да извършва ежедневните си домакински задължения. Често изпадала в стрес, получавала панически атаки, не можела да общува нормално, тъй като имала чести главоболия. Ищцата твърди, че все още има паническо разстройство при пътуване в превозно средство или при преминаване на такова покрай нея. Изпитва напрежение и безпокойство.

Твърди, че този процес продължава повече от три години след ПТП. В допълнителна молба ищцата уточнява, че не претендира обезщетение по застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, а претендира единствено обезщетение по застраховка Гражданска отговорност.

Твърди, че противоправното поведение на водача на автобуса се изразява в нарушаване на правилата на чл.20 от ЗДвП, според който е длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, да спира плавно като обезпечава по този начин безопасността на пътниците. Твърди, че е предявила претенцията си пред застрахователя и постъпил отказ по същата от 14.10.2021г.

С отговор на исковата молба застрахователят оспорва въведените от ищеца твърдения. Оспорва вината на водача на автобуса за произтеклите вреди като твърди, че произшествието е било непредотвратимо, а събитието – случайно. Не са налице нарушения на правилата за движение от страна на 3 водача на превозното средство/ППС/. Твърди се изключителна вина за произшествието на пешеходеца С. А., която навлязла внезапно на пътното платно пред автобуса, с което го поставила пред необходимостта да спре превозното средство. В условие на евентуалност твърди независимо съпричиняване на вредите от водача на автобуса и от пешеходеца А..

Оспорват се търпените и претендирани с иска вреди от ищцата като се твърди, че тези, обективирани в амбулаторен лист от 02.11.2018г., от 07.11.2018г. и от 21.12.2018г., нямат връзка с процесното произшествие.

Оспорват се всички описани неимуществени вреди – физически, психически и емоционални – да имат връзка с конкретното ПТП. Оспорва се предявения размер на иска като завишен, неотговарящ на действително търпените вреди и принципа за справедливото им обезщетяване. В евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата не ползвала по предназначение предпазните средства в автобуса – дръжка и седалка и реално е допринесла за настъпване на вредите.

Оспорва се и акцесорния иск за законните лихви като обусловен от иска за обезщетението. Отделно от това се твърди частично погасяване на претенцията за лихвите за периода три години преди предявяване на иска съгласно чл.111, б.в от ЗЗД като лихви не се дължат за периода от 30.10.2018г. до 21.01.2019г. Позовава се на недължимост на лихви за периода на пандемията съгласно чл.6 от ЗМИП, а именно за 13.03.20г. до 09.04.2020г.

Оспорват се и сторените от ищцата разноски за процесуална защита.

Претендира се отхвърляне на исковете.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, в обхвата на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването предвид отхвърлянето на исковете.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания, които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на производството е идентичен с този на първата инстанция поради отхвърляне на иска. Не са събирани нови доказателства като 4 въззивникът се позовава на интерпретацията на събраните доказателства и правните изводи на съда.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

Съгласно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Предявеният иск е допустим – спазени са изискванията на КЗ за предварително сезиране на застрахователя с претенцията за обезщетяване и срока по чл.380 вр. чл.498 КЗ. Видно от представените по делото писмени доказателства, такава претенция е отправена от ищеца към застрахователя.

По делото ответникът не ангажира доказателства за изплащане на обезщетение по претенцията като активно оспорва същата.

При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на претенцията, както и основание за възникване задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.432 от КЗ от ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото производство е безспорно установено наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на процесното превозно средство. /копие от полицата е представена на л.54 в приложеното досъдебно производство ведно със свидетелство за регистрация, II част и свидетелство за техническа изправност на ППС/ Изрично в отговора на исковата молба застрахователят признава това обстоятелство. Съгласно решение по т.дело №279/2011г. на Първо т.о. на ВКС, рискът при застраховка "Гражданска отговорност" включва не само опасност от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в стриктен смисъл - чл.45 ЗЗД, но и несанкционни задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Затова и рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от последния, а от трети лица, на които той е възложил изпълнението на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите, причинени от същата на трети лица – чл.46, ал.2 и чл.50 ЗЗД. В този смисъл е налице и пасивна легитимация на застрахователя на ГО на водача на автобус, застрахован от Градски транспорт ЕАД.