Решение № 75 от 03.04.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100995 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между С. Д. П. и *****ОД, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл.

24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата „такса експресно разглеждане” от Договора за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между С. Д. П. и *****ОД.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 136,26 лв. /сбор от заплатените от П. сума от 16,71лв. за лихва и 119,55 лв. такса за експресно разглеждане/ получена без основание по договор за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес *****., вписан в АК – Плевен, против: ***** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

*****, представлявано от управителя Р. Н. Т..

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2023 г. между С. Д. П. и ответното дружество ***** ООД е сключен Договор за потребителскки кредит OL00085379, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 500 лева за срок от 30 дни. В договора бил посочен лихвен процент на кредита 1

40,10% и ГПР 49,18%. Посочено било, че общата дължима сума от потребителя била в размер на 636,26 лв. Съгласно условията на договора била начислена и такса експресно разглеждане в размер на 119,55 лв.

Счита, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и такса експресно разглеждане, тъй като договора за кредит е нищожен. За нищожността на договора и конкретни клаузи от него излага съображения, според които процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а по силата на чл. 19, ал.2 от ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Твърди, че в настоящия случай само формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като посоченият ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но същият не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата за експресно разглеждане, която също следвало да се включи при изчислението на общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква „ж" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя".

Прието е, че член 10, параграф 2, буква „ж" и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По така изложените съображения счита, че правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не били включени всички задължения по договора за кредит.

Относно таксата експресно разглеждане, не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК давала възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

2

Това са услуги, които нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата експресно разглеждане представлявала действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покривали разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като по този начин се увеличавала печалбата на кредитора. Счита посочения в договора годишен процент на разходите от 49.18 % не отговаря на действителния такъв.

Посочено е, че с допълнителното плащане на "такса експресно разглеждане" се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо била налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаряло на изискването за добросъвестност между страните и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Твърди се, че ищцата е платила всички суми, които са посочени по договора, а именно главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 16.71 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 119.55 лв.. Предвид недействителността на договора, ищцата дължала само чистата сума по кредита, а именно главницата от 500 лв. Получавайки сумите от 16.71 лв. за лихва и 119.55 лв. за такса експресно разглеждане, ответникът е получил суми без основание, поради което счита, че дължи връщане на същите на ищцата.

Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между С. Д.

П., ЕГН **********, и ***** ООД, ЕИК *****; в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата „такса експресно разглеждане" от Договор за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ООД, ЕИК *****;

Отправя искане на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да осъди ответника ***** ООД, ЕИК ***** да върне на С. Д. П. сумата от 136.26 лв.

/представляваща общ сбор от заплатените от П. сума от 16.71 лв. за лихва и 119.55 лв. за такса експресно разглеждане/ - получена без основание по Договор за потребителски кредит OL00085379/11.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендира направените деловодни разноски, като моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да присъди на адвокат Й. В. М., за 3 оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ищец адвокатско възнаграждение, определено от съда, което да бъде платено на адвоката от ответната страна.

В случай, че не се явят в първото по делото заседание и не вземат становище по отговора на исковата молба, моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Моли съда да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, с формулирани въпроси.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Ответникът не спори, че е бил сключен ИДПК OL00085379 от 11.10.2023г. при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора:

ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 500.00 лева

ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 40.10%

ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 49.18%

ЛИХВА: 16.71 лева

ТАКСА ЕКСПРЕСНО РАЗГЛЕЖДАНЕ: 119.55 лева

БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1

ДАТА НА ПАДЕЖ: 10.11.2023 г

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 636.26 лева

СРОК НА КРЕДИТА: 30 дни

Твърди се, че страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „Кредито”ООД, е следвало да бъде извършено по погасител план, съгласно чл. 27, ал. 1 /приложение № 1 – „Погасителен план от договора“/.

Не спори, че Договорът е породил валидно и обвързващо действие по отношение на предоставената в заем главница. Не се спори, че сумата е получена от заемополучателя. Твърди се, че към момента кредитът е изплатен в просрочие на 01.12.2023 г., като ищцата е внесла сумата от 334,60 EUR (654,42 лева).

Посочва, че на 07.01.2026г. ищецът получил от Кредито ООД сумата в размер на 119,55 лева (61,13 EUR) като надвнесена сума по кредит OL00085379 от 11.10.2023г., заедно с още пет броя надвнесени суми по ИДПК. Прилага разписка за извършено плащане № 2000000531498969.

Върната била надвнесена сума в размер на общо 119,55 лв. (61.13 EUR) Остатъкът от претенцията в размер на 8,54 EUR (16,71 лева), увеличена до 10,08EUR (19,72 лева), поради извършено плащане след падеж, била приспадната за лихва, която била договорно уговорена още при сключването на Договора за потребителски кредит. С оглед на това твърдение, тя не следвало да се дължи обратно на ищцата.

Оспорва доводите за пълна нищожност на ИДПК OL00085379 от 11.10.2023г., т.к. при сключването му не били допуснати пороци, които да доведат до неговата пълна недействителност. Двете страни изразили воля за сключването му, а с предоставяне на сумата по заема на ищеца, същият е 4 породил и своето валидно действие /чл.240 от ЗЗД/. На следващо място, при сключването на договора били спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът бил сключен от разстояние (съгл. ЗПФУР и ЗЕДЕП) в писмена форма, на траен носител, клаузите били изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12. Представена била и съответната преддоговорна информация.

Приложен към договора е бил Погасителен план, с описани в него размера на задължението и срока за връщането.

Твърди, че в практиката на СЕС, както и в практиката на ВКС за „неравноправни“ се считали клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху предоставената сума, потребителската защита обичайно не се предоставял. Позовава се на Решение №50086 от 21.12.2023г. на ВКС по т.д. № 1027/2022 г., I т.о., ТК, Определение № 2446 от 24.09.2024 г. на ВКС по т.д. №2071/2023г., II т.о., ТК и др.: „Клаузата за лихвените разходи изразява възнаграждението за ползването на предоставената сума по кредита и съставлява основния предмет на договора, поради което тази клауза може да се преценява като неравноправна, само ако не е изразена на ясен и разбираем език чл. 145, ал. 2 ЗЗП, като настоящият случай това не се твърдяло и доказвало.

Посочва се практиката на СЕС (решение на СЕС по дело С 321/22), за неравноправни се считат клаузи за изменение на първоначално уговорените лихви по кредита, докато при ясно посочен в договора приложим лихвен процент върху предоставената сума потребителска защита обичайно не се предоставя.“.