Разпореждане № 1478 от 09.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1478 гр. Благоевград, 09.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210100447 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр******, представлявано от **** - управител срещу длъжника Х. П. И., ЕГН **********, от гр. ******, за следните суми:

-306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит №995432 от 05.01.2024 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 и Х. П. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- 17,55 евро /седемнадесет евро и петдесет и пет евроцента/ - договорна лихва за периода от 05.01.2024г. до 12.04.2024г.;

- 80,21 евро /осемдесет евро и двадесет и един евроцента/ - законна лихва за периода от 01.03.2024 година до 01.10.2024 година;

- 56,08 евро /петдесет и шест евро и осем евроцента/ - начислена договорна неустойка за периода от 05.01.2024 година до 12.04.2024 година;

- 76,69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ - неустойка за забава за периода от 01.05.2024 година до 01.05.2024 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит №995432 от 05.01.2024 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 и Х. П. И..

Към заявлението са приложени копие от процесния договор за потребителски кредит, Погасителен план към него, Искане, СЕФ.

Съдът с Разпореждане № 1140/24.02.2026 година е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 5724/06.03.2026г., че длъжникът е извършил плащания по договора в размер общо на 63,40 евро.

1

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за 2 възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.

10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13.

Съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

С подаденото заявление е представен сключен на 05.01.2024г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и Х. П. И., като заемател Договор за потребителски кредит № 995432, от който става ясно, че същият е сключен при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем - 600 лв.; размер на погасителна вноска – 2 х 5,19 лв. и 12 х 52,86 лв.; вид на вноската -седмична; ГПР – 56,77 %; брой вноски - 14; фиксиран годишен лихвен процент – 44,50%; дата на първо плащане – 12.01.2024г.; дата на последно плащане – 12.04.2024г.; обезпечение: банкова гаранция или поръчител - по избор на кредитополучателя; обща сума за плащане – 644,70 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за кредит, страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения - банкова гаранция или поръчителство, като съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключването на договора.

Съгласно чл. 11 от договора, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното му в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 223,30 лева.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 223,30 лв. за непредставяне на договореното в чл. 5 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план е, че в същия е отразена и дължимата сума за неустойка, като вноската с неустойка става 62 лева, или общо дължимата сума с неустойка е 868 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

3

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 56,77% /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C- 448/17. Следва да се добави, че непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.