Решение № 21955 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21955 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110110424 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответника Г. Б.

К., обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата 3941,89 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 40016402119/29.03.2023 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г.; 2./ сумата 1441,03 лева – договорено възнаграждение за ползване на предоставената парична сума за периода 05.06.2023г. до 05.06.2024г.; 3./ сумата 298,93 лева – законна лихва за периода 05.06.2024г. – 29.10.2024г., за които суми на 20.11.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 65176/2024 г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 29.03.2023 г. е сключил с ответника Г. Б. К. Договор за потребителски кредит № 40016402119, по силата на който е предоставил на ответника заем в размер на 4000, за срок от 36 м., при ГПР от 48,61 %, ГЛП – 41 %, като на кредитополучателя по негово искане са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 1600 лева и „Флекси“ на стойност 3000 лева, като кредитът е следвало да бъде погасен на 36 месечни вноски по 322,55 лева всяка.

Поддържа, че с част от отпусната сума са погасени дължими суми по предходни кредити на кредитополучателя, а остатъкът от 59,35 лева е преведена по негова банкова сметка. Твърди, че ответникът е извършил едно плащане по кредита на сумата от 322,55 лева на 05.05.2023г., като на 05.06.2024г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Признава, че с Решение № 17329/27.09.2024г. по гр.д. № 55099/2023г. по описа на СРС, съдът е обявил за нищожни клаузата на Договор за потребителски кредит № 40016402119, която предвижда заплащането на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. В условията на евентуалност поддържа, че съдът следва да присъди вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

1

Ответникът Г. Б. К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва реалното получаване на сумата по договора за кредит.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като за ищеца е сключен от лице без представителна власт и не е потвърден. Развива аргументи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при изчисляването на ГПР не са включени дължимите суми за услугите „Фаст“ и „Флекси“, с което е заобиколена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а също и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави. В условията на евентуалност поддържа, че извършеното от кредитополучателя плащане от 322,55 лева следва да бъде отнесено за погасяване на главницата по договора за кредит, тъй като същият дължи само чистата стойност без лихви. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател и Г. Б. К., в качеството на заемател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер; изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за потребителски кредит Стандарт № 40016402119/28.03.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. Б. К., се установява в производството, че заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит при следните параметри – сума по кредита в размер от 4000 лева, срок на кредита - 36 погасителни вноски, с размер на вноската - 194,78 лева, лихвен процент на ден – 0,11 %, ГПР - 48,61 %, Годишен процент на разходите - 41,00 %, дължима сума по кредита – 7012,20 лева, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги– 4600 лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 127,77 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 11 612,20 лв., общ размер на вноската – 322,55 лв., дата на погасяване – 5– ти ден на месеца.

Договорът за потребителски кредит Стандарт № 40016402119/28.03.2023г., e сключен при ОУ, представляващи неразделна част от договора.

Ищецът признава с исковата молба, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът му е заплатил сума в размер на 322,55 лева.

Представено е уведомително писмо Г. Б. К. от ищеца, с което го уведомява за 2 настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху същото за неговото получаване. От представената разписка за изпращането му се установява, че същото не е достигнало реално до адресата.

По делото е представено влязло в сила решение № 17329/27.09.2024г. по гр.д. № 55099/2023г. по описа на СРС, образувано по искова молба на Г. Б. К. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, по искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит Стандарт № 40016402119/28.03.2023г., при условията за евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на същите, предвиждащи заплащане на допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“. С постановеното решение предявения главен иск е отхвърлен, а предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на договора, предвиждащи заплащане на допълнителен пакет услуги „Фаст“ за сумата 1600 лева и на допълнителен пакет услуги „Флекси“ за сумата 3000 лева, е уважен.

Във връзка с така представеното съдебно решение, съдът намира следното:

Съгласно т. 18 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01. 2001г. по гр.д. № 1/2000г., със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението по отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото чрез основанието и петитума на иска, но не и мотивите, които по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК не са иманентна негова част, а съдържат данни относно исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В този смисъл, тъй като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти и преюдициалните отношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, не е налице пререшаване на спора при предявен иск, обоснован на разгледаните правоотношения и факти в предходно производство, като същите подлежат на общо доказване в настоящото производство. С оглед на това, съдът не би могъл да се позове на мотивите на предходния съдебен акт, касаещи действителността на сключения договор за кредит, а въпросът подлежи на самостоятелна преценка в настоящия исков процес.

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.

1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения 3 договор.

Видно от представения договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40016402119/29.03.2023 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 4600 лв. при главница по кредита – 4000 лв.

От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана.

Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ.– какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.