Решение № 5093 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5093 гр. С, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110123768 по описа за 2024 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:

***********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу следните лица:

1. Б. С. Б., ЕГН: **********;

2. И. Н. Б., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „М. 1“, бл. 34Б, вх. Б, ет. 4, ап. 20, по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М. 1“, бл. 34Б, вх. Б, офис на две нива, аб. № *****, при квоти от по 1/2 за всеки от тях:

223,48 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането;

104,69 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 03.01.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2457/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия за стопански нужди са се обогатили неоснователно с процесните суми за сметка на заявителя, и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили, до размера на обедняването. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК (арг. чл. 60, ал. 6 ГПК) с молба от 04.12.2024 г. (п.кл. от 02.12.2024 г.), докладвана на председателя на съдебния състав на 03.07.2025 г., ответниците признават исковете чрез надлежно упълномощен по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК представител (л. 100). С молба от 13.11.2025 г. прилагат доказателства за погасяване на дълга, но оспорват дължимостта на разноските, поискани с молба от 09.10.2025 г. на ищеца, въпреки че с Разпореждания от 02.10.2025 г. и 16.10.2025 г.

1 съдът е напътил страните към цялостно уреждане на спора. В съдебно заседание на 17.12.2025 г. излагат доводи, че разноските следва да останат в тежест на ищеца с оглед извършено плащане, макар и по сметка на съда.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска (л. 100).

Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид изложеното, следва постановяване на решение при признание на иска.

По разноските

Неоснователно е възражението на ответниците разноските да останат в тежест на ищеца. За освобождаването на ответника от отговорност за разноски законът изисква кумулативното наличие на посочените в чл. 78, ал. 2 ГПК две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за предявяване на иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о.).

С молба от 19.11.2025 г. и от 16.12.2025 г. ищецът твърди, че не е получил плащане, сторено по сметка на съда, както се установява от платежния документ от 07.11.2025 г. (л. 112). Ответниците са признали исковете, но са дали повод за завеждане на делото при липса на плащане преди подаването на исковата молба на 12.01.2024г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, платими поравно от ответниците, в общ размер на 20,45 евро за заповедното производство, от които 12,78 евро – държавна такса и 7,67 евро – юрисконсултско възнаграждение, и 51,13 евро за исковото производство, от които 38,35 евро - държавна такса и 12,78 евро –юрисконсултско възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).

С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС 2 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми по исковете следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, че Б. С. Б., ЕГН: **********, и И. Н. Б., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „М. 1“, бл. 34Б, вх. Б, ет. 4, ап. 20, дължат на „Т. С.“ ЕАД следните суми за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М. 1“, бл. 34Б, вх. Б, офис на две нива, аб. № *****, при квоти от по 1/2 за всеки от тях:

223,48 лв. (114,26 евро) – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането;

104,69 лв. (53,53 евро) – мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 03.01.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2457/2024 г. на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. С. Б., ЕГН: **********, и И. Н. Б., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „М. 1“, бл. 34Б, вх. Б, ет. 4, ап. 20, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, по ½ от следните суми за разноски за:

20,45 евро - заповедното производство;

51,13 евро - исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Проф. Г. П.“ № 3, като трето лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3