Решение № 89 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502875 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на З. П. П. срещу Решение № 3505 от 27.07.2020г. по гр.д. № 10900/2018г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:

1/ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС въззивницата е осъдена да заплати на П. П. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. В. с ЕГН ********** сумата от по 130.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните делбен недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр.

Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7, представляващ самостоятелен обект с ид.

№ ***, съразмерно с квотата на ищцата в съсобствеността от ½ ид.ч., за времето от датата на предявяване на претенцията по сметки – 15.11.2019г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията - 15.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу П. П. П. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител М. П. В. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 5679.70 лв. с ДДС, представляваща припадащата й се част, съобразно квотата в съсобствеността от ½ ид.ч. по отношение на делбения недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. Варна, 1 ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7, ап. 19 и представляващ самостоятелен обект с ид.

№ ***, представляващи действително сторени от З.П. разноски /разходи/ за извършени през 2014г. и 2015г. в качеството й на съсобственик в общия имот подобрителни строителни работи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията – 15.11.2019г. до окончателното плащане.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Изложени са доводи, че вложените в общия имот разходи и извършените строителни работи са установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на вещото лице. ВРС необосновано не е кредитирал така събраните доказателства и не е отчел явната заинтересованост на показанията на свидетелите на другата страна. Исковата сума съставлява половината от извършените в общия имот разходи, като въззивницата е ремонтирала част от жилището. Две от стаите са необитаеми, което се потвърждава от заключението на СТЕ. Не е ползвала частта на ищцата, нито тя е идвала да я ползва, като твърдението за еднолично ползване на цялото е голословно. Живее в този апартамент, няма друго жилище и не ползва част надвишаваща съсобствената й. Вложените от нея средства следва да се понесат от другия съсобственик.

Моли за произнасяне в този смисъл, за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на претенцията й по сметки, а тази на ищцата – за отхвърляне като неоснователна.

В отговор на жалбата П.П., действаща чрез майка си М.В. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, в обжалваните части и моли същото да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата не се явява и не изразява становище. Въззиваемата страна поддържа изразената позиция по спора.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, съдът съобрази следното:

С влязло в сила на 15.10.2019г. Решение постановено по гр.д. № 10900/2018г. по описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик“, бл. № 20, вх. 14, ет. 7, ап. 19, представляващ жилище – Апартамент № 19 на седми етаж, със застроена площ от 81.25 кв.м., състоящ се от две спални, кухня, дневна и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с ид.

***, при съседни обекти: на същия етаж – ид. ***, под обекта – ид. *** и над обекта – ид. ***, ведно с изба, със застроена площ от 2.61 кв.м. и 1.0502% от общите части на сграда № 48, разположена в ПИ с ид. *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/16.06.2007г. на ИД на АГКК, между съделителите и при квоти, както следва:

2

1/2 ид.ч. за П. П. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. В. с ЕГН ********** и

1/2 ид.ч. за З. П. П. с ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на П.Й.П., п. на 16.01.2018г.

В срока и по реда на чл. 346 от ГПК ищцата П.П., действаща чрез законния си представител с писмена молба предявила претенции за осъждане на ответницата З.П. да й заплаща суми, представляващи обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот в размер на 200 лв. месечно за периода от датата на получаване на поканата за плащане на наем – 23.11.2018г. до окончателното приключване на делото, ведно с лихва за забава върху всяко месечно плащане от датата на поканата до датата на предявяване на претенцията в съда. В съдебно заседание проведено на 07.02.2020г. ищцата уточнила евентуално претенцията да се счита за заплащане на суми считано от датата на предявяване на претенцията.

В същия срок и по реда на чл. 346 от ГПК съделителката З.П. от своя страна предявила претенции по сметки за осъждане на ответницата П.П. да й заплати сумата от 5679.70 лева, представляваща припадащата й се част съобразно квотата й в съсобствеността от действително сторените от ищцата в периода 2014-2015г. подобрителни разноски, извършени в общия имот – коридор, кухня, тераса, баня, тоалет, спалня и подмяна на ел. и ВиК инсталация в жилището, в качеството й на съсобственик, със знанието и без противопоставянето на съсобственика, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на молбата – 15.11.2019г. до окончателното плащане на сумата подробно описани по вид, местонахождение, обем и цена в молба на л. 105-107 и л. 141-152 от делото.

В писмено становище ответницата П.П., чрез законния си представител оспорила исковете с доводи, че твърдяните разходи и труд не са реално извършени в имота от ищцата в твърдяния период и никога не е поискано съгласието й за извършване на същите. Навела твърдения, че в посочения период подобренията в имота са извършени от общия наследодател П.П.. Отправила искане за отхвърляне на исковете като недоказани по основание.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство е приета покана от П.П. до З.П., обективираща искане на първата считано от датата на получаване на поканата да й заплаща сумата от 200 лв. месечно обезщетение за ползването на общия имот, съответстващо на дела й в съсобствеността.

3

Видно от Известие за доставяне, представено в оригинал и приложено на л. 109 от делото, изпратената на 15.11..2018г. покана за наем е получена от З.П. на 23.11.2018г.

По повод предприето оспорване автентичността на подписа, положен за получател в Известие за доставяне от 15.11.2018г., с протоколно определение от п.с.з. проведено на 15.11.2019г. по делото е открито производство по оспорване истинността на частния документ, в частта относно положения за З.П. подпис за получател, на основание чл. 193 от ГПК.

Пред ВРС е прието заключение на СКЕ за почерково изследване на документ, от което се установява, че подписът в разписка към известие за доставяне № ИД PS 9002 00А9LА 6 – пощенски образец за получател, не е изпълнен от З. П. П..

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н.К. и П.З.. Свидетелите установяват в показанията си, че М. живее на квартира в кв. „Левски“ и помолила същите да отидат до кв. „Владиславово“ да говори със З.. Когато пристигнали пред блока, позвънила на седми етаж по домофонната система, но З. така и не слязла да поговорят, нито отворила. И двамата свидетели не са сигурни, че ищцата е говорила със З., но са сигурни, че блока е бил 20, а етажа 7 и че е последвал отказ за разговор.

От заключението на проведената по делото СТЕ, изготвено от вещото лице Р.П. се установява, че пазарната цена на деления апартамент възлиза на 80 500 лв. В жилището е извършен частичен ремонт: към кухнята е приобщена съществуващата тераса. Стените са със шпакловка и боядисани с латекс, пода е с теракот. Прозорците са с ПВЦ дограма.

Ремонт е извършен и в банята, тоалетната и една от стаите. Останалите две от стаите са неизползваеми и необитаеми. Средният месечен наем за ползването на имота за периода ноември 2018г. – февруари 2019г. възлиза на 232 лв./месец, а от март 2019г. – януари 2020г.

– на 260 лв./месец. Или за периода 23.11.2018г. – 10.01.2020г. общата наемна цена е в размер на 3434 лв.

В заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Т.О. се установява, че действително извършените в общия имот СМР, подробно описани по вид, количество, труд, материали и обща стойност в количествено-стойностна сметка, към посочения в молбата момент на изпълнение възлиза на 12 160 лв.

По инициатива на ищцата по претенцията по сметки по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля К.Т., а по искане на ответницата са събрани показания на свидетелите Х.П. и Н.Н.. В показанията си, първият свидетел, приятел на общия на страните наследодател, установява, че приживе П. предприел ремонтни работи в жилището в блок 20, след смъртта на баба М.. През 2016г. изхвърлил стари мебели, изкъртил банята, хола, антрето, като ремонтът отишъл до лятото. След известно време разбрал от дъщеря му, че П. е починал.

4

Втората група свидетели установяват, че ремонта на жилището е извършен от З., която осигурявала материалите и заплащането на труда на майсторите. Извършила е основен ремонт през 2014-2015г. в хола, антрето, кухнята, банята и тоалета, като е шпакловала стените, подменила е дограмата, ел. и ВиК инсталациите в апартамента, поставила е подови настилки. Свидетелят П. осъществявал контрола върху строителните работи в апартамента в дните, в които не е бил на работа. Свидетелят Н., специалист по вътрешно строителство, установява в показанията си, че през 2015г. З. се обърнала към него за съвет как да ремонтира жилището си. Свидетелят посетил жилището „тип комунистически апартамент, панелка“ и я посъветвал, че първо следва да започне с къртенето – баня, тоалетна, тераса. Баща й по това време боледувал – имал болки в корема, впоследствие се оказало, че има рак на корема. З. намирала къртачи, баща й осигурил инструменти, свидетелят осигурил работници и ремонтът започнал. Свидетелят лично поставил теракота на банята и на тоалетната, както и в кухнята. З. сменила врати и дограми, като осигурила всичко необходимо за извършване на ремонтните работи. При осъществяването им помагали вуйчо й, приятели, свидетелят, както и баща й когато може.

По време на ремонта З. и баба й живели на квартира.

При тези факти в обжалваното решение ВРС квалифицирал първата претенции по сметки като такава по чл. 31, ал. 2 от ЗС. По същата изключил от доказателствата по делото неавтентичният документ – известие за доставяне на поканата и формирал извод, че покана не е връчвана на съсобственика. Въз основа на събраните гласни доказателства приел, че до датата на предявяване на искането за плащане на обезщетение за едноличното ползване – 15.11.2019г., общото жилище ползвала еднолично ответницата, а П.а не е имала достъп до същото, формирал извод за основателност на претенцията за времето от 15.11.2019г. до окончателното извършване на делбата, в който смисъл уважил предявеното искане до размера от 130 лв. месечно. Втората претенция квалифицирал като иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, по който след анализ на гласните доказателства приел за недоказано по делото разходите да са извършени от ответницата и времето на извършването им, поради което приел същата за недоказана по основание и я отхвърлил.