Решение № 724 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100502050 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №20044584 от 16.02.2021г., постановено по гр.дело №51031/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 1 66-ти състав, е признато за установено по предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, срещу А. И. С., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът - А. И. С., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 1477.99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в град София, община "Триадица", ул."******* І" №*******, аб.№146840, ведно със законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 34 .85 лв. за периода от 14.09.2017г. до 13.03.2019г. , както и сумата от 45.50 лв., главница за услугата "дялово разпределение" за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от 26.03.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2019г. по ч.гр.дело №17378/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 1 66-ти състав, като са отхвърлени предявения установителен иск с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер -1477.99 лв., до пълния предявен размер от 1602.4 9 лв. и за периода 01.05.2015г. – 29.02.2016г., както и предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за горницата над уважения размер - 34.85 лв. до пълния предявен размер от 345.0 5 лв. и за периода 14.09.2016г. – 13.09.2017г. , мораторна лихва за забава върху 1 главницата за топлинна енергия, както и за сумата от 6.9 1 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за услугата "дялово разпределение" за периода от 30.10.2016г. до 13.03.2019г. к ато неоснователни. С решението е осъден А. И. С., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 70.1 3 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 576.6 0 лв., сторени разноски в исковото производство. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на А. И. С., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 11.04 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 88.3 2 лв., сторени разноски в исковото производство.

С определение №20144021 от 22.06.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба вх.№25039296/05.03.2021г. , подадена от ответника - А. И.

С., с Е Г Н **********, с искане за изменение на решение

№20044584/16.02.2021г., постановено по гр.дело №51031/2019г. по описа на СРС, I Г.О., 166-ти състав, в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - А. И. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. Х., с която се обжалва решението на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, както и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през исковия период досежно процесния топлоснабден имот, тъй като в хода на делото не е доказано, че е съществувала валидна облигационна връзка между ответника и топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, че на основание подадена молба-декларация от трето неучастващо по делото лице за откриване на партида на негово име в топлофикационното дружество досежно процесния топлоснабден имот, е възникнала облигационна връзка между топлофикационното дружество – ищец и лицето, което е заявило откриване на партида, поради което ответникът, макар че е титуляр на вещното право на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот, няма качеството "битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ. Излага се още, че ищецът в хода на исковото производство не установява при условията на пълно и главно доказване, че е доставил твърдяното количество топлинна енергия на претендираната от него стойност за исковия период, тъй като всички приложени по делото доказателства, се отнасят за ап.№9, различен от процесния ап.№8, което обстоятелство е изрично посочено от вещото лице, изготвило приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа се още, че решението на СРС е неправилно и в частта, в която е уважена исковата претенция за признаване за установено на дължимост на суми за цената на услугата "дялово разпределение" за исковия период, тъй като в случая топлофикационното дружество предявява чужди права по отношение вземането за услугата "дялово разпределение", което вземане се дължи от потребителя на топлинна енергия на трето лице – в случая третото лице – помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, извършващ услугата "дялово разпределение", но не и на ищеца. Излага се още, че решението на СРС е неправилно и в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като по 2 делото няма ангажирани от страна на ищеца доказателства, че ответникът е бил поканен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК да заплати дължимите от него суми за доставена топлинна енергия. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна – ищец - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Георги Чавдаров, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника по съображения, изложени в същия. Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност и правилност на решението на СРС в обжалваните части.

Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Постъпила е частна жалба от ответника - А. И. С., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. Х., с която се обжалва определение №20144021 от 22.06.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.№25039296/05.03.2021г., подадена от ответника - А. И. С., с ЕГН **********, с искане за изменение на решение №20044584/16.02.2021г. , постановено по гр.дело №51031/2019г. по описа на СРС, I Г .О., 166-ти състав, в частта за разноските.

Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която се съдържа изрична норма – чл.7, ал.7, която определя размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд при определяне на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство, неправилно е приел, че в случая е приложима нормата на чл.6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя минималният размер на адвокатското възнаграждение при подаване на молба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да уважи изцяло заявената претенция за присъждане на сторени разноски в заповедното производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Претендира се присъждане на разноски пред настоящата инстанция, направени във връзка с подадената частна жалба. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по частната жалба - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД и трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не депозират писмени отговори и не вземат становище относно подадената частна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу А. И. С. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени 3 предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу А. И. С. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. В отхвърлителната част постановеният първоинстанционен съдебен акт е влязъл в сила като необжалваем.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №17378/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 1 66-ти състав, въззиваемият-ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.03.2019г. и е постановена на 10.04.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А. И. С.. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът - А. И. С. е подал възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението в обжалваните части е неправилно, като обоснованият краен извод от СРС в частта за основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, противоречи на материалния закон, установената съдебна практика, както и на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло основателни.