Решение № 114 от 10.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500212 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по жалбата на С. С. П. от гр. Б., чрез пълномощника й адв.Г., против решение № 105/31.01.2024 г.по гр.д.2017/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено разпределение на сума, получена от публична продан на имот от 17.10.2023 г. по изп.дело № 349/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което разпределението на съдебния изпълнител да бъде потвърдено.

Навеждат се оплаквания, че съдът не е приложил правилно диспозитива на постановеното между страните решение по гр.д.2260/2021 г. на ВКС, II г.о. –основание за образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че с посоченото решение касационната инстанция е постановила апартаментът, предмет на делбеното производство, да бъде изнесен на публична продан, извършена между С. П. и Н. П. и сумата, получена от проданта, да бъде разделена поравно между тях. Диспозитивът на решението е възпроизведен в издадения изпълнителен лист – получената цена следва да се разпредели между съделителите съобразно техните квоти - поравно, като всеки от тях притежава по 1/6 ид. част по наследство, а за 2/6 е процесуален субституент на надарения С. П.

Сочи се още, че надареният С. П. е участвал в производството по делбата като трето лице – помагач, конституиран по негово искане въз основа 1 на извършено в негова полза след постановяване на решението по допускане на делбата дарение на 4/6 идеални части от процесното жилище, и според приетото от ВКС в мотивите на решението му, той няма качеството на съделител, участник в публичната продан и получател на постъпилата от проданта на имота сума.

Според жалбоподателката диспозитивът на решението на касационната инстанция е тълкуван правилно от съдебния изпълнител и неправилно от страна на съда, в противоречие с разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК . съдебният изпълнител правилно е приел, че за продажната цена на идеалните части, придобити в хода на делбеното производство, предмет на решението на касационната инстанция, купувачът няма правата по чл.461 ГПК, а само за 1/6 от процесния апартамент.

В отговор на жалбата, подаден от С. Н. П., чрез пълномощника адв.Т., се иска оставянето й без разглеждане като недопустима поради липсата на правен интерес у жалбоподателката, евентуално – оставянето й без уважение като неоснователна. Счита изготвеното от съда разпределение за правилно и законосъобразно и съобразено с квотите на съделителите. Поради това претенцията на жалбоподателката да получи дял, по–голям от този, който й се полага, е недопустима.

Сочи се, че изложеното в жалбата тълкуване на решението по гр.дело № 2261/2021 г. на ВКС не съответства на действителната воля на съда, отразена в неговия диспозитив. Съгласно него за 2/6 ид. части от имота С. П. е процесуален субституент на надарения С. П., а не собственик на тази част и няма юридическо основание сумата за тази част да бъде платена на нея.

Посочва се, че според практиката на ВКС е недопустимо едно и също право на собственост да бъде защитавано едновременно от неговия титуляр и от процесуалния му субституент в два отделни процеса с идентичен предмет в първата фаза на делбата, и затова за ищеца – приобретател липсва правен интерес от защита със заявения установителен иск за собственост по отношение на същите лица, които са страни и в делбения процес, доколкото с влязлото в сила решение по чл.282, ал.1 ГПК/отм/ спорът с идентичен предмет е разрешен. Сочи се, че в цитирания смисъл са и решения на ВКС по искове за вреди против Държавата и нейния процесуален субституент.

Твърди се, че в настоящия случай процесуалните субституенти на С.

П. – С. П. и Н. П. могат да участват в изпълнителното производство само ако титулярът не пожелае да бъде конституиран в него. Когато титулярът на правото стане страна по изпълнителното дело, субституентите губят правото да го представляват и да получат неговия дял. За него възниква и правото да извърши прихващане по реда на чл.461 ГПК с продажната цена.

Излагат се съображения, че в жалбата се твърди, че купувачът има право на прихващане само за 1/6 ид.част от имота, без да се сочи в какво се състои разликата в правното положение на лице, придобило идеална част от собствеността по време на съдебния процес и такова, придобило идеална част в хода на изпълнителното производство, което да наложи в единия случай признаване на извършеното прихващане, а в другия случай - не. ЧСИ е признал на купувача правото да прихване срещу дела си от 1/6 ид.част от апартамента 1/6 от продажната цена, но е отрекъл такова право за останалите 2

5/6 от продажната цена. Липсата на основание за това правилно е отчетена от съда с новото разпределение.

Посочва се, че жалбоподателката не различава право си да получи част от продажната цена като съсобственик на имота и правото като процесуален субституент. Разрешението, дадено от касационната инстанция, е в съответствие с ТР №3/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид, че С. П. е придобил 4/6 от апартамента след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Съгласно тълкувателното решение „Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл.226, ал.1 ГПК /чл.121, ал.1 ГПК - отм./ процесуално правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226, ал.2, изр.второ ГПК /чл.121, ал.2, изр.второ ГПК - отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители – прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон.

Излага се още, че прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3 ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя".

Посочва се, че от изложеното следва, че признатите на процесуалните субституенти С. С. П. и Н. С. П. права за участие в публичната продан и за получаване на по 2/6 ид.ч. от получената от продажбата на апартамента сума се считат за права на приобретателя С. П. и след като той не е конституиран в производството по делбата, то първоначалният съделител следва да получи това, което се дължи нему като негов процесуален субституент, но за да настъпи ефектът на ликвидиране на съсобствеността, последиците от съдебното решение следва да бъдат реализирани спрямо приобретателя на идеалната част от имота, т.е той да получи следващата се за неговата идеална част цена.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК силата на пресъдено нещо ще се разпростре и спрямо приобретателя. но ако в диспозитива на решението извършеното в хола на втората фаза на делбеното производство прехвърляне не бъде съобразено и отразено кому следва да бъде изплатена дължимата сума за уравнение на дяловете в хипотеза на извършване на делбата по реда на чл.349 ГПК или кой следва да участва при тегленето на 3 жребий и да получи съответния реален дял от допуснатото по делба имущество, както и кой разполага с възможността да изкупи имота по реда на чл.354 ГПК и последиците от решението по извършване на делбата не бъдат реализирани спрямо приобретателя на съответната идеална част от съсобствения имот, ефектът по ликвидиране на съсобствеността няма да настъпи.

Цитира се практика на ПАС, споделена от БОС в определение – 2721/08.11.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на С. П. против конституирането на С. П. като страна по изпълнителното дело, според която приобретателят има право да участва в публичната продан и да изкупи имота по реда на чл.354 ГПК.

След като в решението по гр.дело № 2260/2021 г. на ВКС изрично е посочено, че съделителите С. П. и Н. П. са процесуални субституенти на С. П. за неговите 4/6 идеални части от имота, то той има право да участва в проданта, в който случай тъй като придобитата от него идеална част от имот си е негова (общо 5/6), то той няма нужда да заплаща нейната продажна цена, постигната при публичната продан, за да може тази стойност да бъде заплатена на неговите процесуални субституенти, които след това му я дължат, доколкото действат като негови процесуални субституенти.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на С. Н. П. против разпределение на сума, получена от публична продан на имот от 17.10.2023 г. по изп. дело №349/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова с оплаквания, че неправилно съдебният изпълнител е отредил дължимите му съгласно решение по гр.дело № 260/2021 г. на ВКС суми на процесуалните му субстуенти вместо на него.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за основателна, отменил е разпределението на съдебния изпълнител и е изготвил ново.

Изпълнителното дело е образувано под първоначален № 364/2022 г. по описа на ДСИ Таня Михова, с район на действие Районен съд – Бургас, по молба от 08.04.2022 г., на С. П., въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 10 от 08.03.2022 г. по гр. д.№ 2260/2021 г. на ВКС, II г. о., с което е потвърдено решение № 2 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 2044/2020 г. на ОС – Бургас, в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на делбени имоти между съделителите и е отменено въззивното решение в частта, с която е уважен искът на С. П. срещу С. П. по чл.30, ал.1 ЗН.

Отменено е решението и в частта, с която е постановено получената при публичната продан цена на процесния апартамент да се разпредели между съделителите както следва: 33,51% за С. П., 16,67% за Н. П. и 49,82% за С. П., като вместо това ВКС е постановил получената при публичната продан цена на недвижимия имот да се разпредели между съделителите С. П. и Н. П.

4 съобразно квотите им: по равно, като 1/6 ид.ч. всеки от тях притежава по наследство, а за 2/6 ид.ч. е процесуален субституент на надарения С. П..

Процесуалната субституция е в резултат на извършено на 23.12.2014 г., в хода на процеса за делба, прехвърляне от С. П. на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент в полза на неговия внук С. П..

На основание чл.458 ГПК по делото е присъединена по право Община Бургас за дължимия и за недвижимите имоти данъци.

С постановление от 26.07.2022 г., С. П. е конституиран като страна в изпълнителното производство. Жалбата на С. П. против това постановление е оставена без разглеждане с определение № 2721/08.11.2022 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с Определение № 134/23.03.2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

По молба от 19.06.2023 г. на С. П. изпълнителното дело е изпратено при ЧСИ Иванка Миндова, където е образувано под нов № 349/2023.