Решение № 13403 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13403 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110134043 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против (ФИРМА) с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 245,27 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2018 г. на Автомагистрала „Т.“, 178 км, между товарен автомобил марка „**** и лек автомобил ****, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата в размер на 742,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 24.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 01.05.2022 г. по ч. гр. д. № 15652/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.12.2018 г . на Автомагистрала „Т.“, 178 км е настъпило пътнотранспортно произшествие между гореописаните два автомобила, за което от органите на МВР е съставен протокол за ПТП, като вина за настъпване на инцидента носи водачът на товарен автомобил марка „****, който при извършване на маневра за преминаване от дясна в лява пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в резултат на което реализирал удар с изпреварващия го лек автомобил ****, собственост на Г. В. П.. От удара били причинени вреди на лек автомобил марка „**** Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и водача на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ , по силата на което застрахователното дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 3230,27 лева, която е изплатена на сервиза отремонтирал повредите. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на 1

Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество не е изпълнило задължението си извънсъдебно. Направено е искане в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена и сумата в размер на 742,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасеното вземане за главница в размер на законната лихва з а периода о т 22.11.2019 г. до 24.03.2022 г. В подадената искова молба е формулирана претенция за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че към датата на настъпване на процесното ПТП е съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ( Ф И Р М А ) и товарен автомобил ****.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва твърденията в исковата молба, че водачът на товарен марка ****“ носи вина за настъпване на пътния инцидент, както и описания механизъм на настъпване на произшествието, наличието на причинно – следствена връзка между катастрофата и твърдените от ищеца щети по автомобила, както и стойността на извършените ремонтни работи. В подадения отговор са изложени твърдения, че с Решение №11/27.01.2019 г. по АНД № 268/2019 г. на Районен съд – гр. **** е отменено НП № 18-0375-001130/11.02.2019 г., издадено от ОД на МВР – ****, РУ ****, съставено на водача на товарния автомобил. Наведени са доводи, че вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил ****. С подадения отговор е оспорена и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като неоснователна, предвид недължимостта на главницата. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от 2 действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца. В тежест на ответника е да опровергае горните обстоятелства и в частност да докаже, че съставеното на водача на товарен автомобил марка „**** наказателно постановление във връзка с процесния пътен инцидент е отменено, което в случая не е сторено.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че н а 21.12.2018 г. на Автомагистрала „Т.“, 178 км, е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка „**** и лек автомобил ****, че между ответното дружество и водача на марка „**** към датата на произшествието е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и че ищецът е заплатил сумата в размер на 3 230,27 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил с рег. № ****

Спорният по делото въпрос се поставя върху механизма на възникване процесното пътнотранспортно произшествие и вредите настъпили вследствие на инцидента.

За установяване на начина, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен Протокол за ПТП № 1693173/09.12.2017 г. съставен от служител на ОДМВР гр.

****, който съдържа схема на местопроизшествието и опис на настъпилите увреждания по моторните превозни средства. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на лек автомобил „****“, който помни процесния пътнотранспортен инцидент. Свидетелят разкрива, че се движел по Автомагистрала „Т.“ и изпреварвал тир, когато водачът на товарния автомобил без да подаде светлинен сигнал предприел рязка маневра в ляво, в резултат на което бил реализиран удар между двете превозни средства.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на предприета от водача на товарен автомобил „****“ маневра за смяна на лентите за движение от дясна в лява без да пропусне движещия се отляво лек автомобил „****“. Вещото лице разяснява, че всички описани увреждания по лекия автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на пътния инцидент. От приетото заключение се установява, че стойността необходима за отстраняване на щетите на база средни пазарни цени на части и труд към датата на пътнотранспортното произшествие възлиза на 3943,13 лева.

От така събраните по делото доказателства се установява, че водачът на товарния автомобил в нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е предприел маневра за промяна на пътната лента без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и е извършил маневрата без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от анализ на които да бъде направен извод, че процесното събитие е възникнало по вина на водача на лекия автомобил, респ., че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това 3 число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение № 265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

От приетото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за отстраняване на повредите настъпили вследствие на инцидента по средни пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие възлиза на сумата в размер на 3948,13 лева, поради което предявеният иск за главница в размер на 3245,27 лева се явява изцяло основателен.