Решение № 2057 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330115070 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Лю Ар“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу „Медицински център за рехабилитация и спортна медицина І Пловдив“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2340 лева, възнаграждение за м. април 2023 год. и сумата от 2340 лева, възнаграждение за май 2023 год., дължими въз основа на сключен между страните Договор за счетоводно обслужване от *** и Анекс към него от ***, които вземания са обективирани съответно във фактура № 975/04.05.2023 год. и фактура 981/31.05.2023 год., както и обезщетение за забава в размер на 107.98 лева за периода 05.05.2023 год. до 15.09.2023 год. върху главницата от 2340 лева, обективирана във фактура 975/04.05.2023 год. и обезщетение за забава в размер на 84.97 лева за периода 05.06.2023 год. до 15.09.2023 год., върху главницата от 2340 лева, обективирина във фактура 981/31.05.2023 год.

Ищецът твърди, че с ответното дружество сключили договор за счетоводно обслужване на ***, по силата на който „Лю Ар“ ЕООД поел задължение да извършва цялостната счетоводна дейност на ответното дружество, включително разписани в чл.1 от Договора задължения, а 1 ответникът се задължил, съгласно чл.4.1.1 да заплаща ежемесечно възнаграждение, равняващо се на две минимални заплати. Твърди се, че по силата на сключен Анекс към договора на ищцовото дружество се възложили допълнтелни задължения, а от своя страна ответникът се задължил да заплаща допълнителен месечен хонорар в размер на една минимална заплата. Предвид ПМС № 497/29.12.2022 год. минималната работна заплата през 2023 год. била 78- лева, поради което ежемеченото възнаграждение възлизало на 2340 лева.

Излагат се твърдения, че на 29.03.2023 год. ответното дружество отправило писмено предизвестие до ищеца, получено на 30.03.2023 год., за прекратяване на сключения между страните договор от ***, като през целия срок на договора ищцовото дружество е изпълнявало точно задълженията си по счетоводно обслужване на ответинка включително през месеците април и май 2023 год. Във връзка с извършената дейност през месеците април и май 2023 год. от ищеца били издадени две фактури на стойност от по 2340 лева фактура № 975/04.05.2023 год. и фактура 981/31.05.2023 год. По първата фактура ответникът изпаднал в забава от 05.05.2023 год., а по втората от 06.06.2023 год. Ответникът блокирал достъпа на ищеца до банковата си сметка, като по този начин му попречил да изпълнява поетите задължения, но въпреки това управителят на ответното дружество многократно посещавал офиса на ищеца, за извършването на счетоводни операции и консултации.

Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се излагат съображения за неоснователност на иска. Не се спори, че на 16.09.2022 год. страните са сключили договор за счетоводно обслужване, както и че е подписан Анекс към него. Не се спори и че с писмено предизвестие, получено от ищеца на 30.03.2023 год., считано от *** сключеният между страните договор е прекратен. Твърди се обаче, че от датата на получаване на писменото предизвестие ищецът е престанал да предоставя счетоводни услуги на ответника, поради което и същият го е уведомил, с писмо от 18.07.2023 год., че не му дължи заплащане по издадените две фактури за извършена дейност за месеците април и май 2023 год. Сочи се, че не се дължи плащане по фактурите, тъй като са налице множество пропуски в счетоводната работа на ищеца, за която е извършено 2 заплащане в предходни периоди.Твърди се, че в периода април-май 2023 год. са възлагани счетоводни дейности на ищеца, но е отказвано извършването им и в този период ищецът не е извършвал нито осчетоводяване на документи, нито други счетоводни дейности за ответника, не са извършвани данъчни и счетоводни консултации на ответника, не са изготвяни разплащания. Оспорва се твърдяното договорено месечено възнаграждение, като се сочи, че с анекса, подписан към договора е изменено договореното заплащане от две минимални работни заплати месечно на една минимална работна заплата, поради което се сочи, че ако се дължи възнаграждение за извършена дейност през месеците април и май 2023 год., то тя е в размер на 1560 лева. В тази връзка, счита че са надплатени суми. Прави възражение за прихващане, уточнено с допълнителна молба, с надплатени суми в размер на 9360 лева в периода от 01.10.2022 год. до 31.03.2023 год. до размера на ищцовата претенция. Твърди лошо и неточно изпълнение на сключения между страните договор от страна на ищеца Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявената искова претенция се иска от съда да бъден осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение дължимо му се по сключен между страните договор за счетоводно обслужване и анекс към него.

Договорът за счетоводно обслужване не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно чл.1 от сключения договор ищцовото дружество е поело задължение за извършването на счетоводните дейности на възложителя – ответното дружество, както и свързаните с това дейности – водене на текущо счетоводство, изготвянето на необходими месечни данъчни декларации, изготвяне на финансови отчети, изготвяне на други данъчни декларации, изготвяне на разплащания, данъчни и счетоводни консултации, а с чл. 1 от анекса към сключения договор, ищцовото дружество е поело задължението да изготвя работните заплати за служителите.

От така очертания предмет на договора, а и анекса към него, следва, че 3 ищцовото дружество дължи на възложителя престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка.

По своята дефиниция, договорът за изработка е неформален, двустранен, възмезден и комутативен, като при наличието на валидно възникнало правоотношение, в тежест на ищеца е да установи, че е осъществил работата съобразно изискванията на възложителя, качествено и в срок и я е предал, а в тежест на възложителя е да установи, че е приел така реализираното и да заплати договореното възнаграждение.

С Определение № 1885 от 13.02.2024 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на *** между страните е сключен договор за счетоводно обслужване, както и анекс към него, както и че на дата 30.03.2023 г. ищецът е получил от ответника предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.06.2023 год. Горното се установява и от приобщените по делото Договор за счетоводно обслужване от *** /л.6,7/, анекс към него /л.7,8/ и предизвестие за прекратяване /л.8 гръб/.

Няма спор между страните, че ответното дружество не е заплатило на ищеца претендираното възнаграждение за месеците април и май 2023 год., за което са издадени фактури № 975 от 04.05.2023 год. и № 981 от 31.05.2023 год.

/л.9,10/ и двете на стойност от по 2340 лева. Липсата на плащане се установява и от писмо от ответното дружество до ищеца с изх. № 65/18.07.2023 год. /л.9/.

Предвид периодът, за който се предявената искова претенция, както и предвид отделеното като безспорно, спорът между страните се концентрира около обстоятелството дали за месеците април и май 2023 год., за който период ищцовото дружество претендира заплащането на възнаграждение, е било изправна страна по договора и анекса към него и е изпълнявало поетите задължения с тях. Спор между страните съществува и относно размера на договореното възнаграждение за изпълнителя.

Видно от уговореното между страните в чл. 1 и чл. 2 от договора предмет на договора и задължение на изпълнителя по него – ищеца „Лю Ар“ ЕООД, е извършването на счетоводните дейности на възложителя – ответното дружество, както и всички свързани с това дейности, а именно – водене на текущо счетоводство, изготвянето на необходими месечни данъчни декларации, изготвяне на финансови отчмети, изготвяне на други данъчни 4 декларации, изготвяне на разплащания, данъчни и счетоводни консултации.

Досежно уговореното възнаграждение на изпълнителя, в чл. 4.1.1. е постигнато съгласие, че за извършването на финансово счетоводство на изпълнителя се заплаща месечна основна такса в размер на две минимални заплати, а за изготвяне на допълнителни справки –ГФО и ГДД се заплаща допълнително сума в размер на една месечна такса.

Със сключения между страните Анекс от ***, в сила от ***, изпълнителят се е задължил да извършва изготвянето на работните заплати на персонала на възложителя, както и всички свързани с това дейности, включително изготвяне и подаване на законово определите уведомления, декларации и справки – месечни и годишни, свързани с трудовите възнаграждения на персонала на медицинския център. Относно възнаграждението на изпълнителя, страните са постигнали съгласие в следния смисъл, съгласно чл. 4 от анекса – за извършените от изпълнителя услуги съгласно предмета на настоящия анекс, възложителят плаща месечни и еднократно хонорари както следва: 4.1. месечна такса в размер на една минимална работна заплата и 4.2. тринадесети хонорар в размер на една минимална работна заплата във връзка с годишните справки по чл.73, ал.1 и чл.73, ал.9 и статистически справки месечни, тримесечни и годишни.

Сключеният договор от *** е безсрочен, като всяка едно от страните може да го прекрати едностранно с двумесечно предизвестие, отправено до насрещната страна.

При така установените задължения на ищцовата страна, произтичащи от възникналото между страните валидно облигаторно правоотношение, съдът намира, с оглед събрания доказателствен материал, че от ищеца, в условията на пълно и главно доказване, безспорно се установи, че през месец април 2023 год. е изпълнил точно задълженията си по процесния догововор от *** и анекса към него По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Г. и В. П.. От показанията на св. Р. Г. /л.106,107/, изпълнявала длъжността *** в „МЦРСМ I – Пловдив“ ЕООД в периода м.октомври 2022 год. до 30.04.2023 год. се установява, че в този период ищцовото дружество е осъществявало счетоводното обслужване на „МЦРСМ I – Пловдив“ ЕООД, като освен счетоводна дейност, е извършвало и ТРЗ дейност. Свидетелят посочва, че ищцовото дружество е изготвило годишният финансов отчет за 5

2022 год., както и тримесечния отчет до м. март 2023 год., изготвен през месец април 2023 год. От показанията на свидетелят се установява още, че през м. април 2023 год. ищцовото дружество, е изготвило заплатите за персонала на медицинския център за м. март 2023 год., което следва да се извърши именно през м. април 2023 год. Установява се, че след депозираното предизвестие за прекратяване на договорните отношения между страните, ищецът е изготвил всички ведомостите през месеците март и април 2023 год. , както и че назначения нов счетоводител през м. април 2023 год, не е осчетоводявала документи, тъй като, поне докато свидетелят е работил в ответното дружество – 30.04.2023 год., е нямал спесимен и електронен подпис.

От показанията на св. В. С. П. /л.108,109/ се установява, че докато е работила при ответника – до 25.04.2023 год., при изготвянето на финансови отчети е работила съвместно с у. на дружеството ищец. Конкретно за през м април 2023 год. свидетелят е контактувала с у. на „Лю ар“ ЕООД чрез имейли, като са й изпращани счетоводни документи. Свидетелят посочва, че от същи месец дружеството ответник е имало назначен и друг счетоводител, който първоначално е нямал достъп до акаунта на ответника.