Решение № 260092 от 15.10.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 15.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря евгения русева в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 632 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 394 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 5618/2019 г. Плевенският районен съд е признал за установено по предявения от Х.Т.Б. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен срещу ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Х.Т.Б. не дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София сумата от 622,02 лв., от която 221,03 лв. – главница, 2,15 лв. – законна лихва за периода от 03.07.2019 г. до 07.08.2019 г., 86,70 лв. – неолихвяеми вземания, 100 лв. – присъдени разноски, за които суми в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист № 2904 на 27.04.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2019***0400710 по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен поради липса на изпълняемо право, тъй като същото е погасено по силата на извънсъдебно споразумение от 25.05.2018 г..

Със същото решение Плевенският районен съд е признал за установено, че изплатените от Х.Т.Б. по изпълнително дело 2019***0400710 по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен парични суми са недължимо платени.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София да заплати на ищеца Х.Т.Б. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 50 лв. за държавна такса и сумата от 200 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***“

ЕООД, ЕИК ***, гр. София, което чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Според въззивника неправилно ПлРС е възприел, че със сключеното между страните споразумение старият дълг на длъжника, за който кредиторът се е снабдил с влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК е погасен, тъй като от съдържанието на споразумението се установява, че същото има за цел единствено да разсрочи плащането на дължимата сума като се договори начин на доброволно плащане на съществуващото задължение на длъжника без да се образува изпълнително дело, поради което споразумението не съставлява договор за новация. Според въззивника след като длъжникът не е изпълнил в пълен обем задълженията по споразумението същото е прекратено едностранно от кредитора така както е уговорено в него, поради което кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение на дължимите суми по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Във въззивната жалба подробно се обсъждат условията за възникване на новация по смисъла на чл. 107 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД и се прави извод, че от страна на ищеца не е доказано наличието на петте комулативни предпоставки, посочени в жалбата за възникване на обективна новация, а именно: наличие на правнорелевантен стар дълг, който се погасява, възникване на нов дълг, който ще се погасява, разлика между погасения и създадения дълг, способност на страните да извършат новацията и намерение за новиране.

Въззивникът посочва, че след прекратяване на споразумението между страните за същия е възникнала възможността да събере принудително дължимите суми, като възприемане на обратното би довело до неоснователно обогатяване на длъжника.

Поддържа се също, че предмет на принудително изпълнение е била само неплатената част от паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което платените от длъжника, ищец в първата инстанция парични суми по изпълнително дело № 2019***0400710 по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен се явяват платени на валидно правно основание. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ПлРС и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за двете съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса по въззивната жалба. С въззивната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия Х.Т.Б. чрез пълномощника му адвокат Т.М. ***, в който се оспорва основателноста на въззивната жалба. Излагат се доводи за правилно установена от ПлРС фактическа обстановка по спора, както и за правилност на извода на ПлРС, че спогодбата между страните, сключена след снабдяване на кредитора с влязло в сила заповед по чл. 410 от ГПК е задължителна за страните, тъй като със същата се преструктурира 80 % от дълга на длъжника и се поема ново задължение, поради което не следва да се обсъжда клаузата на споразумението, съгласно което същото не съставлява новация. Според въззиваемия по силата на споразумението за него е възникнало ново задължение в размер на 1 187,03 лв., което е различно от задължението, за което въззивника се е снабдил с изпълнителен лист, определен е нов срок за плащане и нов размер на вноските съгласно изготвен от страните погасителен план, поради което задължението му по издадения изпълнителен лист е погасено към датата на образуване на изпълнителното дело срещу него. В заключение въззиваемият счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено, като претендира заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба.

С определение № 1835/11.06.2020 г., постановено в закрито съдебно заседание по същото дело Плевенският районен съд е оставил без уважение като неоснователна молбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София за изменение на постановеното решение № 394 от 13.03.2020 г. по гр.д. № 5618/2019 г. по описа на съда в частта относно разноските.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, което чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П.го обжалва в законния срок. В частната жалба се излагат доводи за дължимост на разноските на страната за юрисконсултско възнаграждение по първоинстанционното дело в частта, в която същото е било прекратено и се позовава на съдебна практика в тази насока, цитирана подробно в жалбата.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата Х.Т.Б. чрез пълномощника му адвокат Т.М. ***, в който се оспорва основателността й. Според ответника по частната жалба по делото липсват доказателства за направени разноски от страна на ответника в първата инстанция по предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, по отношение на който в първото по делото заседание ищецът е оттеглил исковата си молба, като наред с това липсва представен от страната списък по чл. 80 от ГПК даващ основание на същата да иска допълване на решението на това основание в частта относно разноските.

В проведеното по делото о.с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалният представител на въззивното дружество юрисконсулт И.П., в които въззивната жалба се поддържат по изложените в нея правни доводи и се претендират направените по делото разноски, като се поддържа възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззиваемият не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Т.М. *** поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и представя списък на разноските за сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение. В писмените бележки, депозирани от адвокат М. в определения от съда срок се поддържат изложените в отговора на въззивната жалба се възражения по въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, а частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С исковата молба Плевенският районен съд е сезиран от ищеца Х.Т.Б. с отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, че ищецът не дължи на ответника сумата от 622,02 лв., от която 221,03 лв. – главница, 2,15 лв. – законна лихва за периода от 03.07.2019 г. до 07.08.2019 г., 86,70 лв. – неолихвяеми вземания, които суми са част от паричните суми, за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист на 27.04.2018 г. по ч.гр.д. № 9564/2017 г. по описа на Плевенския районен съд въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК на основание договор за потребителски кредит между страните № ********** и се провежда изпълнително производство по изпълнително дело № 2019***0400710 по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, както и сумата 100 лв. – разноски по изпълнителното произство и на сумата от 212,14 лв. – такси към ЧСИ в изпълнителното производство.

С исковата молба ищецът Х.Т.Б. е предявил против ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София и иск за признаване за установено по отношение на отношение на отвеника, че ищецът е заплатил недължимо платените в изпълнителното производство суми без същите да са конкретизирани по размер към датата на подаване на иска, както и иск за осъждане на ответника да му заплати на основание чл. 55 от ЗЗД платените по изпълнителното дело недължими парични суми отново без да посочи цената на иска.

Исковата молба е непрецизно оформена от ищеца, но според въззивния съд исканията на ищеца и обстоятелствата, на които основават същите са достатъчно ясни, поради което следва да се приеме за редовна.

В първото по делото заседание пред ПлРС, проведено на

18.12.2020 г. ищецът е оттеглил предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В същото съдебно заседание ПлРС с определение е прекратил производството по този иск, като по делото липсват доказателства определението е връчено на ответника.

За да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск на посоченото правно основание ПлРС е приел, че безспорно ответникът в качеството на кредитодател се е снабдил с изпълнителен лист за дължимите по договора за кредит между страните, сключен на 17.03.2016 г. парични суми въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9564/2017 г. по описа на Плевенския районен съд и въз основа на този изпълнителен лист е образувал изпълнително дело № 2019***0400710 по описа на ЧСИ П.П., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, в хода на което от ищеца в качеството на длъжник е заплатена сумата от 622,02 лв. за главница, лихви, разноски и такси към ЧСИ, но е приел, че задължението на ищеца по този изпълнителен лист е погасено чрез сключването на споразумение между страните на 27.04.2018 г., с което задължението на длъжника е преструктурирано и за длъжника е възникнало ново парично задължение, различно от погасеното в размер на 80 % от него на ново основание. Приел е за основателен и предявения установителния иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплатените в изпълнителното производство парични суми.