Решение № 224 от 18.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. В.П.в, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П.В, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100225 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по осъдителна искова претенция с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, предявена от „E.М.” ЕООД, представлявано по закон от Р.И.М. Т. и Т.И.В. – управители и по пълномощие от юриск. М.

М. срещу Д. А. А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 7 808,79 лева изискуема главница и 4 605,82 лева възнаградителна лихва за падежирали вноски от 07.12.2022 г. (№ 10 по погасителен план) до 07.03.2025 г. (№ 37 по погасителен план) по Договор за потребителски паричен кредит № *******, сключен на 18.02.2022 г. между ответника в качеството му на кредитополучател и „У.К.Ф." ЕАД, в качеството на кредитор, ведно със законна лихва върху главницата от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на 18.02.2022 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******* между ответника Д. А. А., от една страна в качеството на кредитополучател и „У.К.Ф." ЕАД, от друга страна в качеството на кредитор. Твърди, че по силата на сключения договор за кредит, кредиторът отпуснал на ответника кредит в общ размер на 40 250 лева, който последният следвало да върне на 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 452,26 лева. Сочи, че всяка месечна вноска била формирана от главница, възнаградителна лихва и вноска по застраховка. Падежът на първата погасителна вноска, съгласно погасителния план по договора за кредит настъпил на 07.03.2022 г., а падежът на последната погасителна вноска настъпва на 07.02.2032 год. Допълва, че между страните било договорено ползваният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 5,49 %, като ГПР по кредита бил в размер на 6,55 %.

Счита, че между страните по гореописания договор за потребителски паричен кредит е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитополучателят е следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се в това да погаси задължението съгласно уговореното. Поддържа, че ответникът не е погасил задължението, произтичащо от описания Договор за потребителски паричен кредит.

1

В исковата молба се сочи, че на 16.11.2022 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът по процесния договор за потребителски паричен кредит „У.К.Ф." ЕАД, в качеството си на цедент е прехвърлил в полза на ищцовото дружество „E.М." ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания, сред които и процесното вземане. Ищецът заявява, че Договорът за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2022 г. го легитимира като кредитор за вземанията по процесния договор за кредит. Изтъква, че в чл. 12, ал. 6 от общите условия към договора за кредит изрично е предвидено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лице, заедно с дължимите лихви, такси, комисионни и други разноски, както е и сторил в конкретния случай.

Ищцовото дружество подчертава, че до длъжника били изпращани неколкократно писмени уведомления за извършената цесия, но задълженото лице не било установено на адрес за връчване на книжата. Предвид обстоятелството, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия до датата на депозиране на исковата молба, ищецът прилага към същата и уведомление за цесия, което да послужи за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия в настоящото исково производство. Изтъква, че разполага с надлежно пълномощно от цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, по силата на което може да уведоми длъжника за извършената цесия.

Доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор, ищцовото дружество счита, че разполага с правен интерес да предяви срещу него настоящия осъдителен иск. Сочи, че до настоящия момент задължението не е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради което претендира единствено дължимите падежирали вноски от 07.12.2022 г. (№ 10 по погасителен план) до 07.03.2025 г. (№ 37 по погасителен план) по Договор за потребителски паричен кредит № *******.

Изтъква, че към датата на предявяване на исковата молба не е настъпила погасителна давност за горепосочените неизплатени вноски, като се позовава на възприетото в Тълкувателно решение от 07.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи (какъвто е конкретният случай), давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

По изложените подробни доводи моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло, като претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител. На осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което заявява, че поддържа исковата молба и с оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител, в който взима становище по процесната допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Изтъква се, че към исковата молба не са ангажирани доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че отпуснатият кредит е бил усвоен от ответника Д. А. А..

Поддържа, че нито исковата молба, нито приложенията към нея, в това число уведомлението за настъпилата цесия, са връчени на длъжника лично или на редовно упълномощен негов процесуален представител, а чрез назначения му особен представител, поради което счита, че не би могло да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, съотв. фактическият състав, пораждащ действието на цесията, не е 2 осъществен.

По изложените доводи и предвид представените от ищеца до момента писмени доказателства, особеният представител на ответника счита същите за недостатъчни да обосноват претенцията на ищеца, поради което намира исковата претенция за неоснователна и недоказана и настоява искът да бъде отхвърлен.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява лично.

Представлява се от назначения му особен представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения Договор за потребителски паричен кредит № ******* от 18.02.2022 г. и преференциални условия по същия, сключен между „У.К.Ф." ЕАД, от една страна в качеството му на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 40000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 120 месеца (падеж на последната вноска 07.02.2032 год.), при размер на вноските от 452,26 лева. ГПР възлиза на 6,55 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент от 5,49 %. Договорена е такса за разглеждане на кредита от 250 лева.

По делото са представени искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните, Общите условия за предоставяне на кредити, погасителен план, Стандартен европейски формуляр, с които писмени доказателства ответникът по делото се е запознал, видно от положените подписи.

Приложен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2022 г., сключен между „У.К.Ф." ЕАД, от една страна в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество „E.М.” ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач/цесионер и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по процесния Договор за кредит към ответника е прехвърлено в полза на ищеца.

В т. 3.2. от Договора за цесия е посочено, че Цедентът упълномощава цесионера да уведомява всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с горецитирания договор.

Към материалите по делото е приложено и пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, посочени в Приложение 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2022 год. за настъпилото прехвърляне на вземанията, на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Ангажирано е и писмено потвърждение за извършената цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД, с което цедентът потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по см. на чл. 99 от ЗЗД, считано от дата 16.11.2022 год.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото е приобщено към материалите по делото, но липсват доказателства, че същото е било връчено на последния.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, като вещото лице категорично е заключило, че отпуснатият кредит в общ размер на 40000 лева е бил усвоен от ответника. Сумата е била преведена по банкови сметки с титуляр ответника по делото на 2 части – първо е преведена сумата от 32500 лева, а след това остатъка от 7500 лева. Вещото лице е изчислило, че по кредита е била заплатена сума в общ размер на 971,86 лева, разнесена, както следва: 581,72 лева – за главница, 345,53 лева – за 3 договорна лихва и 44,61 лева – за застраховка, като са били погасени 2 пълни месечни вноски, застраховката от третата вноска и частично договорна лихва от третата вноска. След дата 09.05.2022 год. вещото лице не е установило други плащания по кредита. Считано от м. май 2022 год. вноската по застраховката е анулирана. Вещото лице сочи, че към дата 07.03.2025 год. вноските с настъпил падеж, които са просрочени съгласно погасителния план са, както следва: главница от 3-та погасителна вноска с падеж 07.05.2022 год. до 37-ма вноска с падеж 07.03.2025 год. на обща стойност 9601 лева. Претендираните по делото вноски за главница от 10-та до 37 – ма погасителна вноска са на стойност 7808,79 лева.

Договорната лихва от 3-та погасителна вноска с падеж 07.05.2022 год. до 37-ма вноска с падеж 07.03.2025 год. е на обща стойност 5822,87 лева. Претендираните по делото вноски за договорна лихва от 10-та до 37 – ма погасителна вноска са на стойност 4605,82 лева.

Размерът на задължението е същият и към датата на депозиране на исковата молба (01.04.2025 год.), тъй като следващата падежна дата е 07.04.2025 год., т.е. след депозиране на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД. Съобразно правилата за разпреД.е на доказателствената тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти и обстоятелства: 1. наличие на валидно сключен договор за кредит между „У.К.Ф." ЕАД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател; 2. Че кредиторът се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал посочената в исковата молба сума по договора на кредитополучателя и сумата е била усвоена от последния; 3. сключване на договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по договора за потребителски паричен кредит в полза на ищеца, предаване на новия кредитор-ищеца документите, които установяват вземането, писмено потвърждение за станалото прехвърляне от предишния кредитор; 4. съобщаване на длъжника от предишният кредитор за прехвърлянето, респ. валидно упълномощаване на цесионера да съобщи цесията на длъжника.