Решение № 4236 от 11.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4236 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100500610 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК;

Образувано е по постъпили въззивни жалби от двете страни в първоинстанционното производство с предмет – съдебна делба, II фаза, както следва:

Въззивна жалба вх. № 25019872/11.05.2023 г. от ищеца С. Р. Б., чрез адв. Иска О. срещу решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, в частта му, с която съдът е уважил предявения от М. Д. К. иск по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 7343.30 лева /сбор от разноски по изплащането на банков ипотечен кредит, застрахователни премии, данъци и такси за имота/. Решението се оспорва и в частта, с която Б. е осъден да заплати държавна такса в размер на 3450.13 лева по сметка на СРС – с искане разноските по чл. 78 ЗЗД да бъдат преразпределени с оглед изхода на спора пред въззивния съд, както и в частта, с която Б. е осъден да заплати на М. К. сумата от 150 лева – равняваща се на ½ от сторените от него разноски в производството за съдебно-техническа експертиза, които счита, че не следва да се разпределят по правилото на чл. 355 ГПК.

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, като счита, че е уважил иска в по-голям от предявения 1 от К. размер. За пръв път пред въззивната инстанция оспорва по основание и размер предявения от М. К. иск. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа основателността на претенцията за неоснователно обогатяване, като твърди, че от представените от ищцата писмени доказателства не може да се направи еднозначен извод за заплащане от К. на задължения, за които е отговарял ответника.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен, като в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна в производството пред СРС - М. Д. К. с доводи за нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му като правилно, законосъобразно и отговарящо на установената по делото фактическа обстановка. Претендират се съдебни разноски.

2. Въззивна жалба вх. № 25020005/12.05.2023 г. /п.кл. от 09.05.2023 г./ на М. Д. К., чрез адв. И. Л. /, срещу решение № 20085999/31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 18478/2019 г. по описа на СРС, 148 състав, в частта му, с която М. К. е осъдена да заплати на С. Б. сумата от 75562.50 лева, представляваща парично уравнение на дела му след извършено възлагане по реда на чл. 349 ГПК на допуснатия до делба недвижимия имот в полза на К. и на допуснатия до делба автомобил в полза на Б..

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в посочена част. Сочи се, че съдът погрешно е определил размера на дължимата сума за уравняване дяловете на съделителите /бивши съпрузи/, без да съобрази, че процесният недвижим имот е ипотекиран, като задължението по ипотечния банков кредит /солидарни длъжници по което са двамата съделители/, не е изцяло погасено и ще продължи да бъде заплащано и за вбъдеще от М. К.. Твърди се, че при изчисление на дължимата сума за уравняване на дяловете съдът следва да съобрази остатъчната стойност по кредита, която да бъде приспадната от уравнението, като намира, че в противен случай Б. би се обогатил неоснователно за сметка на К..

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея С. Б. с искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Намира, че по същество К. се опитва по недопустим начин да предяви нов иск под формата на претенция по сметките за пръв път пред въззивния съд. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 2 доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Несъстоятелни са оплакванията на ищеца-въззиник, че съдът се е произнесъл plus petitum по претенцията на К. за заплащане на ½ от сторените от нея разноски за погасяване на ипотечен кредит. Видно от молба на л. 96, ищцата е уточнила размера на исковите си претенции и начИ. на формиране на претендираните суми, като в проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно заседание, на което е присъствал представител на ответника по иска, изрично е конкретизиран размерът на предявените искови претенции, който съвпада изцяло с този, по който първоинстанционният съд се е произнесъл. /л. 104/ С оглед на това, съдът да се произнесе по конкретно наведените оплаквания, касаещи правилността на решението:

Производството пред първоинстанционния съд е по иск с правно основание чл. 34 ЗС във втора фаза - по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила Решение № 20189464 / 09.09.2021 г. /поправено с Решение № 20219047 / 05.12.2021 г/, СРС е допуснал до делба между ищеца С. Б. и ответника М. К. при равни квоти следното имущество:

1. самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор

***, представляващ апартамент № 14 в гр. София, ж.к.

******* с площ от 66,93 кв.м., избено помещение № 14 с площ от 3,11 кв.м., 0,96 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж;

2 ) лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *******, рама № WF0NXXGCDNYB12751.

В първото заседание след допускане на делбата, страните са предявили претенции по сметките, а ответницата К. своевременно е заявила претенция за възлагане в дял на допуснатия до делба апартамент.

Ищецът е отправил искане ответницата К. да бъде осъдена да му плати на основание чл. 57 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 1545,11 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамента за периода от 21.01.2022 г. до 29.03.2022 г., ведно със законна лихва от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 29,19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.01.2022 г. до 29.03.2022 г. спрямо обезщетението за лишаване от ползване на апартамента за горния период; на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 57, ал. 2 СК сумата 380 лв. месечно, ведно със законната лихва;

К. на свой ред е отправила следните претенции: за осъждане на Б. да заплати на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 397,66 лв., представляваща 3 стойност на извършени в периода 2016 г. – 2022 г. подобрения в апартамента; на основание чл. 127 ЗЗД - сумата 7130,31 лв., представляваща 1/2 от платените от ответницата от 01.10.2018 г. до 28.03.2022 г. вноски по ипотечен кредит, сключен на 23.03.2016 г. с “Уникредит Булбанк” АД; на основание чл.

127 ЗЗД - сумата 97,90 лв., представляваща 1/2 от платените от ответницата премии за периода 2019 – 2021 г. по договор за застраховка, сключен на 15.04.2016 г. с “Алианц България” АД във връзка с договора за кредит; както и на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 115,44 лв., представляваща 1/2 от платените от ответницата данъци и такси за апартамента за 2019 – 2021 г.

Съдебното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от ищеца Б. искове с правно основание чл. 57 СК вр. чл. 31 ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, относно предявения от К. иск с правно основание чл. 61 ЗС, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.

Спорни пред въззивния съд са единствено въпросите, касаещи размера на дължимото уравнение на дела на ищеца и основателността на облигационните претенциите на ищцата по чл. 127 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

За отговор на тези въпроси, въззивният съд съобрази следното:

По въззивната жалба на Б., касаеща претенциите на К. по чл.

127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на ½ от сумите, изплатени във връзка с договора за ипотечен кредит:

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже възникването на солидарно задължение с ответника, размерът на квотите на всеки от солидарните длъжници, както и плащането на от страна на ищеца на сума, надвишаваща припадащата му се част.

В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения /каквито в случая не са наведени пред първоинстанционния съд/, в това число, че във вътрешните отношения между солидарните длъжници следва “друго” - т.е. че ищецът няма регресно вземане, или то е в по-малък размер от претендирания.

В конкетния случай, не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи, че процесните допуснати до делба вещи са закупени от страните по спора по време на брака им.

Установява се, че вещите са били придобити в режим на семейна имуществена общност, която е прекратена на 25.10.2018 г. с влизане в сила на съдебно решение за прекратяване с развод на брака между К. и Б..

Безспорно е, а и се установява от представения по делото нотариален акт и вписана молба за учредяване на законна ипотека, че във връзка със закупуването на процесният апартамент съпрузите са сключили договор за ипотечен банков кредит за сумата от 62 400 лева с кредитодателя “Уникредит 4

Булбанк” АД. Кредитополучател по договора е М. К., а С. Б. е посочен като солидарен длъжник.

Видно от представения по делото и неоспорен от ищеца погасителен план /л. 51/, носещ подпис и печат на банката, договорът е сключен за срок от 30 години /от 14.04.2016 г. до 23.03.2046 г./, като задължението на кредитополучателите се погасява на равни анюитетни месечни вноски, платими към 10-то число на всеки месец. Размерът на всяка вноска възлиза на сумата от 326.42 лева.

От представеното по делото /л. 61 и сл./ извлечение от банковата сметка на ответницата М. К., открита в банката-кредитополучател “Уникредит Булбанк” АД, се установява, че в рамките на исковия период /октомври 2018 март 2022 г./ от сметката на К. са извършвани редовно преводи за погасяване на задължения към “Уникредит Булбанк” АД.

Преводите са извършвани на 10-то число на всеки месец, като в основанието им е посочено “погасяване на главница по договор за банков кредит”, “погасяване на лихва върху редовна главница”, “застрахователна премия”. Сборът на тези три плащания формира стойността на уговорената от страните анюитена вноска по ипотечния кредит.

Общият сбор на извършените от К. плащания за главници и лихви в рамките на исковия период възлиза на сумата от 14 614.63 лева, а за застрахователни премии - 897.77 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява възникването на валидно договорно правоотношение по сключен договор за ипотечен банков кредит и обвързания с него договор за застраховка на апартамент /чието съществуване не се оспорва от ответника/.

От самите договорни клаузи се установява, че задължението на К. и Б. е уговорено спрямо банката като солидарно, но следва да бъде посочено, че доколкото закупуването на семейно жилище и неговото застраховане представляват разходи за покриване нуждите на семейството, то тази солидарност възниква и по силата на закона /чл. 32 СК/.