Решение № 11881 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11881 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря К.. Д. Н. като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110139653 по описа за 2023 година

„Т...“ ЕАД е предявило срещу П. Д. Г. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 34,17 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане, 7,81 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г., 3,41 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.2019 г. – 08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане и 0,90 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. – 13.12.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 69117/2022 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва, че е собственик на процесния имот, наличието на договорно правоотношение с ищцовото дружество, като релевира възражение за погасяване на част от претендираните 1 суми по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....... От представените по делото доказателства обаче не се установява ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не е представен титул, с който ответницата да придобива собственост върху имота, нито удостоверение за наследници, от което да е видно същата да е наследник на собственика на апартамента.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия, тъй като е ползвател на процесния топлоснабден имот. Представени са Заповед за настаняване на П..

Договор за наем, сключен между Столична община и Д.. Удостоверение за наследници на Д... Г., от което е видно, че ответницата е един от тримата ѝ наследници.

Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на имота, което включва и разходите за топлинна енергия за имота. По същество същото правило е възпроизведено в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, според която разпоредба неплащането на консумативните разноски за имота (включително и за топлинна енергия) е основание за прекратяване на договора за наем на общински имот. Посочените отношения обаче са между наемодателя и наемателя по договор за наем. Възможно е наемателят да изпълни задължението си за заплащане на потребената за имота, отдаден под наем, топлинна енергия, като я заплати не на своя наемодател, а направо на топлопреносното предприятие. Това обаче не означава, че законът променя положението, предвидено в ЗЕ, че потребител на топлинна енергия е лицето, което притежава вещно право върху имота и съответно това лице е в облигационни отношения с топлопреносното предприятие, по силата на които дължи да заплаща цената на потребената за имота топлинна енергия. Ако собственикът или ползвателят е отдал имота под наем на друго лице, той остава задължен за 2 заплащане на цената за топлинна енергия, а неговият наемател дължи на него като наемодател заплащането на разходите за топлинна енергия. Следователно наемателят на имота не е страна по правоотношението с топлопреносното предприятие и не е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона, поради което не дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази енергия. Това задължение наемателят има само спрямо наемодателя си.

С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . По делото не е установено между ищеца и ответницата да е сключен договор за доставка на топлоенергия. Обстоятелството, че наследодателят на ответницата е бил в наемни отношения със собственика на имота не води до извода, че ответницата става потребител на топлинна енергия по наследство.

При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период ответницата е била собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, нито да е сключила договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищеца, следва да бъде прието, че същата не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу нея искове за дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради нереализиране на основната предпоставка, необходима за уважаване на предявените искове, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, както и събраните за установяването им доказателства.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за заповедното производство.

Претендират се и разноски за адвокатска възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА в исковото производство размер на 400 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ... срещу П. Д. Г. , ЕГН **********, 3 установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 34,17 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане, 7,81 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г., 3,41 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.2019 г. – 08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане и 0,90 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. – 13.12.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 69117/2022 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на П. Д. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на адв. М. И. П., САК, личен № ....0, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4