Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 444 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 297/2023
Вид
Решение № 444
Подписан
15.12.2023
В сила
26.01.2024
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.2 т.10 и т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.10 и т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.5 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Пазарджик, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20235200100297 по описа за 2023 година

В исковата молба на „П.И.Б.а" АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., против С. Л. К. от гр.П. се твърди,че в полза на ищеца е издадена З.н.и. и И.л. по ч.гр.дело №***** по описа на Районен съд гр.П.,против която ответникът е подал възражение.

Твърди се,че на *****г.между страните по делото е сключен Договор за *****.**** изпълнила задълженията си по договора за ****,като е предоставила на ***** сумата от ****лева. **** е усвоен изцяло на *****г.,а срока за погасяване бил уговорен на ****г.

Твърди се,че ищецът е заплатил единствено сумата от ***лв.,отнесена за погасяване на **** в същия размер.

Ищецът твърди,че ****а е в **** от ****г.,като към ****г.има **** 43 **** досежно главница в размер на ****лв.,а считано то датата на ******* дължимата главница възлиза на ****лв.и 44 вноски досежно договорната лихва в размер на ****лв.

Въз основа на ****то **** обявила ****а за *** и по реда на чл.417 от ГПК се снабдила с З.н.и. и ****,въз основа на който било образувано изпълнително дело.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да признае за 1 установено,че към датата на подаване на ********* по чл.417 от

ГПК,ответникът дължи на **** следните суми:Главница в размер на **** лв.,****лв.-**** за периода от ****г.до *********лв.- наказателна лихва за периода от ****г.до **********лв.-наказателна лихва за периода от ***********лв.-Законна лихва за периода ***********.до ****г.,*лв.разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,ведно със Законна лихва от депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до изплащане на вземането.

Формулирано е искане за присъждане направените в настоящото производство разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ГПК в размера съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разноските в заповедното производство.

Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания в случай,че ответникът оспорва наличието на задължението и основанията за него,а именно да се допусне съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.

Ответникът в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба.Направено е правоизключващо възражение за погасяване по давност на задължението за заплащане на договорната ,наказателната и законната лихва.Възразява по твърденията на ищеца ,че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за ****,тъй като **** не е уведомила ответника за това си намерение.Излага твърдения за наличие на нищожни клаузи в договора поради нарушение на императивни разпоредбите на ЗПК,както и неравноправни клаузи нарушаващи изискванията на ЗЗП.В заключение счита,че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не сочи доказателства.

Като взе предвид събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:

Не се спори от страните по делото,че между ищеца „П.И.Б.а" АД, и С.

2

Л. К. е сключен договор за ***** №********* на *****г.при уговорен краен срок за погасяване ****г.Не се спори,че в изпълнение на задълженията си по договора **** предоставила сумата от ****лв.,която ответникът усвоил на *****г.Ответникът не оспорва,че след усвояване на сумата по договора за него е възникнало задължението да върне заетата сума при условията и в срока на договора.

От представения като доказателство по делото договор за ***** се установява,че съгласно т.4.1.а от договора е уговорено за първата година от срока на договора дълга да се олихвява при фиксиран годишен лихвен процент от 10,4%,а в т.4.1.б,че след изтичане на първата година непогасената част от главницата се олихвява с действащия към момента на олихвяването лихвен процент, базиран на спестяванията на **** за лева ,плюс фиксирана надбавка от 10,124 пункта.Посочено е в договора ,че методиката на **** за определяне на референтния лихвен процент ,базирана на спестяванията ,е неразделна част от договора,както и че дължимата лихва се изплаща съгласно погасителния план,неразделна част от договора.Н т.4.5 от Договора страните са постигнали съгласие,че при **** над 30 дни на погасителна вноска,**** ще увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта.Уговорено е,че ******** представлява сбора от лихвата по т.4.1 увеличена със законната лихва,както и че при наличие на **** плащания **** има право да обяви ****а за ***.

В т.5 от договора е посочено,че към момента на сключването му годишния процент на разходите е *** ,при което общата дължима сума от ****ополучателя възлиза на ***лв.

В раздел V от договора т.18.1 и т.18.2 страните са отразили постигнатото помежду им съгласие кореспонденцията да се извършва на конкретно посочени адреси,като за ответника адреса е в гр.К. и фикция,че всяко съобщение,уведомление ,известие и др.с препоръчано писмо или телеграма ,на посочения в договора адрес или на адреса,който страната и съобщила при промяната му,се счита получено на датата ,отбелязана от пощенската служба или доставчика,че съобщението е доставено на адреса.

Видно от приложените от ищеца доказателства в тази насока-покана от „П.И.Б.а" АД за доброволно плащане на неплатени падежирали ****,разписка за получаването й и уведомление за поканата,залепено на входната врата на 3

****г.,са изпращани от ищеца на адрес в гр.П.,различен от визирания в т.18 от Договора и по начин изключващ приложението на фикцията по т.18.2 от същия,а именно чрез нотариус,а не с писмо с обратна разписка или телеграма.В исковата молба ,а и в хода на производството по делото ищеца не твърди и не представя доказателства ,за това ответникът да е уведомил ****,че адреса е променен и същият е в гр.П..Без правно значение в случая е обстоятелството,удостоверено от помощник ЧСИ в разписката за връчване на поканата,че по сведение на бащата на ответника същият е в ***.

По частната жалба на ответника по чл.419 ал.1 от ГПК е образувано в.ч.гр.д.№*** по описа на ПОС за 2023г.,по което е постановено определение от ****г.,с което съдът е отменил издаденото разпореждане за *** и е обезсилил издадения от заповедния съд И.л..Решаващите мотиви на съдебния състав на ПОС са в смисъл,че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг поради липса на субективния елемент от фактическия състав,при който същата се счита за настъпила,а именно: липса на редовно изпратено от *** уведомление до ****,с което го известява за намерението си да трансформира ****а в изцяло и ***,тъй като в процесния случай *** не е изпратил същото на адреса посочен в договора,а на друг адрес в гр.П..

От заключението на допуснатата по делото СИЕ,изготвено от в.л.Л. Я.Т.,което съдът цени и **** като доказателство по делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните,се установява,че заемната сума по процесния договор за **** е усвоена от ответника на ****г.На

****г.ответникът е извършил частично погасяване на договорната лихва по месечната погасителна вноска с падеж ****г.като е внесъл сумата ***лв.Отделно от това е заплатил до ****г.дължими такси и комисионни по обслужване на ****а в размер на ****лв.Експертът установява,че други плащания по договора ответникът не е извършвал.

Ответникът е изпаднал в забава още на падежа на първата погасителна вноска-****г.

Посочени са задълженията на ответника при условие на възникнала предсрочна изискуемост на ***********.,както следва:непогасена главница в размер на ****лв.,начислена **** за периода от *****г.до ***********.****лв.,неплатени наказателни лихви за същия период – ***лв.,като такава не е начислявана за периода ****г.или общо ****лв.

4

Посочени са задълженията на ответника към дата ****г.,когато е изготвено извлечението от счетоводните книги на ****,както следва: главница в размер на ****лв.,от която просрочена към ***********.****лв.,начислена **** за периода от ****г.до ****.-****лв.,неплатени наказателни лихви за същия период – ***лв.,като такава не е начислявана за периода ****г.,законна лихва в размер на ***лв.за периода от ***********.до ****г.върху главницата,*лв.-разноски.

Вещото лице установява,че лихвения процент по договора не е увеличаван,а напротив-същият е намаляван.

Във връзка с направеното възражение на ответната страна за погасяване по давност на договорните,наказателните и законните лихви за периода три години преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-****г.,вещото лице сочи ,че размера на непогасената **** за периода ***г.-****г.е ***лв.,а ******** за същия период е ***лв.

Вещото лице по поставена от ищцовата страна задача е определило размера на задължението на ответника при ненастъпила предсрочна изискуемост към последната падежна дата преди момента на изготвяне на заключението,а именно ****г.и с оглед падежиралите вече месечни ****.При това положение експертизата установява,че са падежирали 57 **** като за периода след ***********.са падежирали 14 от тях,възлизащи на сумата ***лв.,от които ***лв.главница и ***лв.****.

За целия период на забавата от ****г.до ****г.непогасената част от главницата възлиза на ***лв.и ****лв.лихва.

При така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор за *****,предявено в заповедно производство,по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422 ал.1 ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно и видно от приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№*** по описа на ПРС за ***г.,което е образувано по депозирано от ищеца заявление по чл.417 от ГПК и по което е издадена З.н.и. и И.л. за сумите посочени в исковата молба-напълно идентични по основание 5 на вземанията и по размер,въз основа на извлечение от счетоводните книги на **** към ****г.Заповедта за ***е е връчена на ответника,ведно с ***** по изп.д.№****** по реда на чл.47 от ГПК и против нея законния срок по чл.414 ал.2 от ГПК е депозирано възражение от ответника.По указания на съда,връчени на ищеца на ****г.и в срока по чл.415 ал.4 от ГПК,е депозирана исковата молба по чл.422 от ГПК за установяване на процесното вземане.С оглед на изложеното,съдът приема,че предявеният установителен иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

Страните не спорят, че е сключен договор *****,по силата на който **** е предоставила на ответника сума размер на **** лв.Не се спори,че ищецът е изпълнил задължението си да престира по договора като заемната сума е усвоена от ответника и за него е възникнало корелативното задължение да върне сумата при условията и сроковете по договора и погасителния план –неразделна негова част. Ответникът не спори,че е изпаднал в забава като в един момент е преустановил плащанията напълно.

Спори се относно възникването на предсрочната изисуемост от субективна страна,като ответникът поддържа,че изявлението на **** за обявяване на задължението по договора за изцяло и ***о му е надлежно връчено.Спорен в този смисъл е размера на дълга.Направено е и възражение за погасяване на задълженията за договорна,наказателна и законна лихва и такива касаещи нищожност на посочени в отговора на исковата молба договорни клаузи.

На първо място съдът приема,че задължението на ответника по процесния договор не е трансформирано в изцяло и ***о.Налице е **** в плащането на погасителните вноски още на първата падежна дата,която съгласно приложения като неразделна част от договора погасителен план е ****г.,като основание от обективна страна за възникване на предсрочна изискуемост по смисъла на т.10 изр.2 от Договора.Липсва обаче субективния елемент от фактическия състав на възникване на *******,а именно **** да уведоми *****,че възнамерява да трансформира ****а в ***.В нарушение на т.18 от Договора уведомлението на **** е изпратено до ответника на друг различен от посочения от него адрес в договора.Поради това и с оглед категоричния извод на съда,че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена и не е възникнала,задължението на ответника ще следва да се 6 определи на база падежиралите месечни **** към приключване на съдебното дирене по делото,които според заключението на в.л.Л. Я. –Т.,към ****г.са както следва:при 57 падежирали **** за целия период на забавата от ****г.до ****г.непогасената част от главницата възлиза на ***лв.,а договорната лихва - ****лв.С решението си съдът следва да приеме за установено,че ответникът дължи именно посочените по-горе суми като главница и **** като неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на вземането за ****,считано три години назад преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,а именно преди ****г.на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.В случая т.нар.**** има характер на главно вземане ,а именно уговорено възнаграждение в полза на *** и не представлява лихва по смисъла на цитираната правна норма.Това вземане се погасява с общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД и считано от най-ранния момент на забавата – първата погасителна вноска,в която е включена част от това възнаграждение:****г.до датата на подаване за заявлението по чл.417 от ГПК – ****г.петгодишния давностен срок не е изтекъл.