Определение № 952 от 09.10.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1199/2025
- Вид
- Определение № 952
- Подписан
- 09.10.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Даниела Росенова, Красимира Райчева, Емилия Колева
Цитирани разпоредби
- чл.213а · Наказателен кодекс
- чл.213а ал.3 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.213а ал.3 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4-6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 952 гр. София, 09.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Росенова
Членове:
Красимира Райчева
Емилия Колева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601199 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.6 и 8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на Г. Й. Б. чрез повереника й адв.И. И. от САК срещу Определение №2280 от 11.07.2025г. по ЧНД №4049/25г. по описа на СГС 26 с-в, с което е оставено без разглеждане частната жалба на Г. Б. срещу постановление на СГП от 17.03.2025г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №20011/21г. по описа на сектор БОП София град, досежно причинената средна телесна повреда на пострадалата Б. в резултат на обвиненията за изнудване, по които обвиняемите Н. Т. С. и Н. Н. С. са били привлечени първоначално - чл.214 ал.1 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.1 и т.2 от НК вр. ал.2 т.1, т.4 от НК, като прекратяването е само във връзка с квалификацията на 213а ал.3 т.1 от НК.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на определението на съда, тъй като частната жалба не била разгледана по същество, а постановлението на прокурора в т.4 от неговия диспозитив, разглеждащ прекратяване на наказателното производство за причинената на пострадалата средна телесна повреда било незаконосъобразно. Неправилно била преценена хипотезата на чл.243 ал.9 от
НПК, предвиждаща,несъставянето на постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние, тъй като нямало ново привличане на обвиняемите лица, при наличието на съставомерни данни за причинена средна телесна повреда.
Неправилно първостепенния съд се позовавал и на ТР 2/2002г. на ВКС относно случаите, в които се изисква изготвяне на постановление за частично прекратяване на наказателното производство, преценка на съществено изменение на фактическата обстановка и основанието за прекратяване по чл.24 ал.1 т.1 от НПК поради несъставомерност на деянието.
1
Съдът, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:
Жалбата на е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно първостепенния съд е приел, че жалбата срещу прекратителното постановление е недопустима, поради обстоятелството, че самото постановление за частично прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№16367/2022г. ДП 20011/2011г. от 17.03.2025г. в обжалваната част представлява некоректен прокурорски акт, поради нарушения на разпоредбата на чл.243 ал.9 от НПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата инстанция, които са правилни, обосновани и законосъобразни. Съобразявайки предвидената в НПК процедура по прекратяване на наказателното производство от прокурора, СГС е посочил, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК, тъй като с процесния прокурорски акт видно от обжалвания диспозитив по т.4 отнасящ се до изнудването с пострадалата жалбоподателка не слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с посоченото обвинение по чл.214 вр. чл.213а от НК, както и относно лицата, привлечени като съучастници за посоченото деяние, поради което атакуваното от нея постановление въобще не подлежи на съдебен контрол. С постановлението за частично прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел промяна в правната квалификация на инкриминираното деяние - от престъпление чл.214 ал.1 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.1 и т.2 от НК вр. ал.2 т.1, т.4 от НК в такова по чл.214 ал.1 т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.2 от НК вр. ал.2 т.1, т.4 от НК. При това положение в случая се касае до даването на нова правна оценка на същото деяние, извършено от същите обвиняеми лица при една и съща фактическа обстановка. Нормата на чл.243 ал.9 от НПК и задължителната практика на ВКС принципно изключат частичното прекратяване по различни правни квалификации на едно и също деяние и спрямо едно и също лице, определяни в хода на досъдебното призводство, защото те са израз на осъществяване на института на обвинението на досъдебното производство водещ до продължаващо развитие на делото по последното обвинение. Подлежащите на съдебен контрол прокурорски актове и правомощия на съда не се променят нито в зависимост от формулировката на диспозитива на обжалваното постановление, нито от съображенията, с оглед на които прокурорът в противоречие с правилото по чл.243 ал.9 от НПК е съставил постановлението за частично прекратяване в обжалваната т.4 на диспозитива му относно деянието за изнудване с пострадалата Г. Б..
Ето защо контролираният съд е действал правилно, тъй като с 2 произнасянето му по същество в процедурата по чл.243 ал.4-6 от НПК би довело до недопустимо изземване правомощията на прокурора, който е „господар на досъдебното производство“ и единствен има право да решава по какво обвинение да продължи наказателното производство. Вярно е становището на съда, че в обжалваната част не е било необходимо да се съставя постановление за частично прекратяване, като съдът не може нито да го отмени, нито да го измени по изброените в чл.243 ал.6 от НПК по инициатива изброените в чл.243 ал.4 от НПК субекти, тъй като те не са се сдобили с правото да претендират това. СГС правилно е указал на жалбоподателката възможността за обжалване на прокурския акт по реда на чл.200 от НПК пред по-горестоящата прокуратура.
Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА да бъде оставена без уважение.
Водим от горното въззивния състав при АС гр.София, НО 7 състав на основание чл.243, ал.8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№2280 от 11.07.2025г. по ЧНД
№4049/25г. по описа на СГС 26 с-в, с което е оставено без разглеждане частната жалба на Г. Б. срещу постановление на СГП от 17.03.2025г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №20011/21г. по описа на сектор БОП София град.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3