Решение № 447 от 09.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Стара Загора, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530100021 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени конститутивни искове по чл. 135 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Финанс Асист“ ООД, в която заявяват, че двамата ответници А. Б. А. и М. А. А. били син и баща.

Сочат, че на ******** г. между „Финанс асист“ ООД, в качеството му на заемодател, и първия ответник А. Б. А., в качеството му на заемополучател, бил сключен нотариално заверен Договор за заем от ******** г., с peг. № ****** от ******** г. на ********** помощник нотариус по заместване на нотариус Христина Янакиева, нотариус в район PC Казанлък, рег.№726, по силата на който на Заемополучателя бил предоставен паричен заем в размер на 30 000 лева , с краен срок за връщане не по-късно от 48 месеца, считано от датата на сключване на договора за заем (т.е. от ******** г. до 04.02.2025г.) при 1.00% месечна лихва върху главницата за всеки започнат месец от действието на договора и други условия подробно описани в него.

Съгласно чл.3 /1/ от Договора за заем, Заемополучателят се задължил да върне получения паричен заем, ведно с уговорената лихва в сроковете, по реда и начина, уговоР. в договора, а именно на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на ****** лв., дължими в срок не по-късно от всяко 4-то число на месеца. Като първата вноска е била дължима в срок не по-късно от 04.07.2021г.

Сочат, че ищцовото дружество е изпълнило всички свои задължения произтичащи от договора. Сумата в размер на 30 000 лв. била предоставена на Заемополучателя по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД. Твърдят, че за първия ответник А. Б. А. е налице пълно неизпълнение на договорните задължения, тъй като не бил платил нито една месечна 1 погасителна вноска по договора за заем и отказвал да плаща. Договорът станал предсрочно изискуем още към месец август 2021г. Оттогава били провеждани многократни срещи и разговори с първия ответник, но същият отказвал да плаща задълженията си. Повечето срещи са били и в присъствието на неговия баща-втория ответник, който е знаел за задължението на сина си към кредитора и за това, че той не погасявал месечните вноски по заема. И при тези обстоятелства с цел увреждане на кредитора длъжникът е продал на баща си единствения недвижим имот, който притежавал.

Дължимите суми по договора за заем от ******** г. възлизали на 30 000 лв. главница, 7 920.96 лв. лихва по кредита и 1 652.28 лв. лихва по забавените вноски, или общо 39 573,24 лв. С оглед на това първият ответник е придобил качеството на длъжник спрямо ищцовото дружество по отношение на сумата 39 573,24 лв. Поради неизпълнение на тези парични задължения, ищцовото дружество е предприело предвидените от закона действия за събирането им по принудителен ред.

Заявяват, че на ******** г. пред ОС Стара Загора била депозирана молба с вх.

№9186/08.09.22 г. за обезпечаване на бъдещия иск срещу А. Б. А., чрез възбрана на притежавания от него недвижим имот, а именно: поземлен имот , парцел - 10352, площ. по док. - 1410.000 кв.м., заедно с всички постройки, в т.ч. масивна жилищна сграда, две паянтови стопански сгради и навес, ********, с. *****, имотна партида номер 215546, собственост на А. Б. А., ЕГН **********. С определение № 639/******** г. на ОС Стара Загора по ч.т.д.№ *********** г. исканото обезпечение било допуснато. На ищцовото дружество била издадена обезпечителна заповед от ******** г. Въз основа на тази обезпечителна заповед с молба с вх.№ 11458/01.11.2022 г. в Агенция по вписвания – Служба вписвания Стара Загора била вписана възбрана върху процесния имот. В срока определен от съда за предявяване на бъдещия осъдителен иск, ищцовото дружество е депозирало искова молба с вх.№12438 /17.11.2022 г. в ОС Стара Загора и било образувано - т.д. №509/2022 г.

Впоследствие установили, че на същата дата на която им била издадена обезпечителна заповед за възбрана на процесния имот - ********г. , /но преди да впишат възбраната/, чрез Договор за покупко-продажба първият ответник се е разпоредил в полза на баща си- втория ответник с имота, предмет на обезпечителната заповед.

Договорът за покупко-продажба, по силата на който първият ответник А. Б. А. продал на втория ответник М. А. А. гореописаният недвижим имот за сумата от 10 000 лева бил обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот ***********а нотариус Д. Н. с рег.№ 181, вписан в Служба вписвания Стара Загора с вх.рег.№9494 от 08.09.22 г., като акт.№178, том.27, дело № 5220/2022г. В същия било записано, че срещу така прехвърлената му собственост купувачът е изплатил по банков път по сметка на продавача сумата от 10 000 лева, посочена като уговорена от страните продажна цена. Доколкото към датата на извършване на нотариалната сделка ищцовото дружество е имал качеството на Кредитор по отношение на длъжника А. Б. А. във връзка с незаплатени от последния задължения произтичащи от договора за заем, безспорен бил изводът, че сделката, извършена с посочения нотариален акт, съставлява от обективна страна действия, с които 2 длъжникът бил увредил кредитора си по смисъла на чл.135 ЗЗД.

От направената справка в Агенция по вписвания -Имотен регистър се установява, че длъжникът не разполагал с никакви други недвижими имущества, с които кредиторът би могъл да се удовлетвори. Т.е. разпоредителната сделка на длъжника не само създавала трудност за удовлетворяване на кредитора, но и правило невъзможно това удовлетворяване.

Налице били и субективните предпоставки, предвидени в чл.135 от ЗЗД, защото длъжникът е знаел за увреждането и извършвайки сделката е целял именно това увреждане. Тези предпоставки били налице, тъй като съгласно чл.135 от ЗЗД, подлежало на отмяна и възмездната сделка стига лицето, с което длъжника е договарял, също да е знаело за увреждането. В случая в нотариалното производство синът е продал на баща си единствения си недвижим имот, след като и двамата са знаели за задължението на А. Б. към "Финанс Асист" ООД.

Както се приемало в съдебната практика, чл.135 ал.2 установява една оборима презумпция за знание на увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, брата или сестрата на длъжника, които са договаряли с него /след като той е станал длъжник/, знаели, че тази тяхна сделка увреждала кредитора. Считат, че и длъжникът знаел това. Обстоятелството, че с извършената на ******** г. сделка, длъжникът А. Б. А. е осуетил възможността на кредитора си „Финанс асист“ ООД да се удовлетвори за вземането си към него (А. Б. А.) от прехвърления със същата сделка недвижим имот в с. *****, пораждало правния интерес за ищеца да предяви настоящият иск.

Молят съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на „Финанс асист“ ООД, сключения на ******** г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********* на нотариус Д. Н. с рег.№ 181, вписан в Служба вписвания Стара Загора с вх.рег.№9494 от 08.09.22 г., като акт.№178, том.27, дело № 5220/22, договор за покупко-продажба на недвижим имот между А. Б. А., като продавач и М. А. А., като купувач, по силата на който А. Б. А. е продал на М. А. А. собствения си недвижим имот, а именно: Дворно място, находящо се в ********* цялото с площ по актуална кадастрална скица от 1410 кв.м.(хиляда четиристотин и десет квадратни метра), а по предходен документ за собственост с площ от 1660 кв.м. (хиляда шестстотин и шестдесет квадратни метра), представляващо УПИ Х-352 (десети отреден за имот триста петдесет и две) в кв.49 (четиридесет и девети) по ПУЛ-план за регулация на селото, утвърден с решение № 349 от 17.02.1989 г. на Общински съвет Стара Загора, ЗАЕДНО с всички постройки и подобР.я в имота, в това число МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ДВЕ ПАЯНТОВИ СТОПАНСКИ СГРАДИ И НАВЕС, с граници на дворното място: от североизток-УПИ VII-360, УПИ VIII360, УПИ IX-360; от югоизток: улица, от югозапад: УПИ XI-352, УПИ ХII-352, УПИ ХII-353 и от северозапад - УПИ III-356.

Претендират за разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Б. А., в който заявява, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за 3 разноските по делото.

Сочи, че не били извършени действия, с които ищецът да е увреден по смисъла на чл.

135 от ЗЗД. За ищеца не било налице правното основание да иска да бъде обявена за недействителна спрямо него сделката, материализирани в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 10 от ******** г., том IX, peг. № 19514, дело № 1344/2022 г. на нотариус Д. Н..

Сочи, че нa 02.09.2022 г. върнал сумата от 30 000 лева и погасил задължението си по договора за заем от ******** г. Твърди, че няма никаква роднинска връзка с купувача на недвижимия имот М. А. А.. Заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като се отнасяло до имот, който бил несеквестируем. Съгласно константната съдебна практика, предявеният по чл. 135 от ЗЗД иск винаги се явявал недопустим, когато негов предмет били разпореждания с права, спрямо които не можел да се насочи принудително изпълнение.

Съгласно чл. 135 от ЗЗД на отмяна по отношение на кредитора подлежали тези актове на длъжника, с които се увреждали интересите на кредитора, т.е. с които се ограничавало или се премахвало въобще възможността на кредитора да бъде удовлетворен при осъществяване на вземането. Съществували обаче права на длъжника, разпореждането с които не можело да бъде предмет на отменителния иск. Това били, както неговите неимуществени права или права от личен характер, така и имуществените му права, върху които не можело да се насочи принудително изпълнение. По съображения от социален характер законът прогласявал забрана от секвестиране на някои вземания или някои вещи на длъжника.

Между последните, според чл. 444, т. 5 и т. 7 от ГПК, във вр. с чл. 1, чл. 2 и § 1 от ДР на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство (обн. в ДВ бр. 20 от 26.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.), било и единственото жилище на длъжника, щом то не надхвърляло жилищните му нужди, както и земите – градини с площ общо до 5 дка.

По отношение на несеквестируеми имоти кредиторът не можел да изисква продажбата им по принудителен ред и събиране на вземането от получената при проданта сума. Поради това, ако длъжникът се разпоредил с жилището си, както и с всяко друго несеквестируемо свое право, с това той не намалявал възможността на кредитора да се удовлетвори за вземането си. Разпоредителното действие на длъжника оставяло възможността за удовлетвоР.е на кредитора в същото положение, в което тя е била и преди действието. Следователно действието не увреждало кредитора и не можело да бъде предмет на отменителния иск. А увреждането се преценявало с оглед на съществуващото при извършването на разпоредителната сделка положение (в този смисъл е: Решение № 1562/20.05.1982г. по гр.д. № 805/1982г. на ВС, I г.о.; Решение № 806/26.04.201Зг. по гр.д. № 738/2012г. на Районен съд гр. Русе и др.).

В случая прехвърлената жилищна постройка била несеквестируема, тъй като е със застроена площ от 60 кв.м. и след приспадане на площта на самостоятелната кухня, както и обслужващите и спомагателни помещения - баня, тоалетна, коридор, изба и таван (съгласно § 1, ал. 2 от ДР от горепосочената наредба), жилищната й площ се явява по-малка дори от 40 4 кв.м. за двучленно семейство (чл. 2, ал. 1, т. 2 от горепосочената наредба). Дори и да се приеме, че площта на жилището надхвърляло жилищните нужди на него и неговото семейство, то, надвишаващата част от него също е несеквестируема и не можело да се продаде, тъй като не били налице условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС - жилището не можело да се подели така, че отделните му части да могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.