Решение № 2059 от 10.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2059 гр. Бургас, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120102383 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „Булвест“ ЕООД срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. ****, с , иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 14.03.2024 г.

Твърди се, че ищецът е собственик на апартамент АА1.1, ет. 1 в ЕС. Сочи се, че на 14.03.2024 г. е проведено ОС на ЕС, при следния дневен ред – присъствие и кворум, език на срещата, приемане на дневен ред, избор на председател на събранието и протоколчик, избор на управител, избор на касиер, избор на контрольор и избор на делегати. Изтъква се, че ищецът не е получил протокол от проведеното ОС. Изложено е, че в обявлението за провеждане на ОС е посочено, че същото ще се проведе изцяло онлайн. Поддържа се, че за провеждане на ОС не е поставена покана или същата не е поставена на видно място на входа на сградата, от протокола не става ясно къде и как е проведено събранието. Оспорва се, че са били налице предпоставките и че са спазени изискванията на чл. 16 ал. 1 от ЗУЕС за провеждане на ОС от смесен тип – присъствено и онлайн. Твърди се, освен това, че ОС е проведено изцяло онлайн, а законът позволява само събранията в смесен режим. С оглед последното и доколкото част от лицата следва да присъстват на ОС от смесен режим, ищецът сочи, че общото събрание следва да бъде проведено задължително на обекта, но в случая не е спазено това изискване, тъй като ОС е проведено изцяло онлайн.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез управителя на ЕС не е депозирал отговор на исковата молба.

1

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.

В съдебното заседание ответникът чрез управителя на ЕС се явява лично и депозира писмено становище от 31.07.2024 г. Депозирана е писмена защита от 27.09.2024 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото договор от 2006 г. се установява, че ищецът притежава правото на собственост върху апартамент АА1.1, ет. 1 в ЕС – ответник по делото.

Представена по делото е покана за общо събрание на Етажна собственост, находяща се на адрес гр. ****, по инициатива на управителя, което ще се проведе на 14.03.2024 от 08,00 часа, с място на ОСЕС – онлайн, при дневен ред: т. 1 присъствие и кворум; т. 2 език на срещата; т. 3 приемане на дневен ред; т. 4 избор на председател на събранието и протоколчик; 5. избор на управител; 6. избор на касиер; 7. избор на контрольор; 8. избор на делегати; т. 9 06.03.2024 г. Д.Л., собственик на апартамент АА.2.2. От представения на л. 57 – л. 60 от делото протоколи за залепване на покана за свикване на ОС от 06.03.2024 г. се установява, че поканата за свикване на общо събрание е залепена на видимо място на входа на всеки от четирите апартамента от сградата, както и е изпратена по имейл на всеки от собствениците – видно от представеното на хартиен носител на л. 56 от делото извлечение от изпратено електронно съобщение. От протоколите се установява, че като място на ОСЕС е посочено - онлайн.

Приобщен по делото е Протокол от проведено на 14.03.2024 г. от 08,00 часа общо събрание на етажната собственост /л. 65/, заедно с присъствен списък /л. 70/. В протокола е посочено, че на събранието са участвали собственици притежаващи 82,8 % от общите части в ЕС. Протоколът е подписан от председателя на ОС Д.Л. и от протоколчик **. С единодушие - 82,8 %, на събранието са взети следните решения: По точка първа е прието, че събранието е редвосно при наличие на кворум 82,8 % от общите части в ЕС; по точка две е прието работния език на събранието да е немски; по точка трета е приет предложеният в поканата за ОСЕС дневен ред; по точка четвърта е избран за председател на събранието Д.Л., а за протоколчик **; по точка пет за управител на ЕС е избрана Д.Л.; по точка шест за касиер е избран У.Д.; по точка седем за контрольор е избрана И.Б. и по точка осем за делегати са избрани всички собственици.

Представени по делото са протокол за поставено съобщение за изготвен протокол, съдържащ самото съобщение от проведеното на 14.03.2024 г. ОСЕС. Протоколът, съдържащ и съобщението са подписани от управителя и Петя Христова /л.71 – л. 74/.

Прието по делото е противопоставено в законоустановения срок от ищцата, възражение по чл. 16 ал. 9 от ЗУЕС /л. 16/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.

Съдът намира молбата, с която е сезиран за процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице – не е спорно, а и от представения по делото договор за покупкопродажба се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40 ал.

2 от ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30 - дневен преклузивен срок от получаване на решението по реда на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно.

Исковата молба е депозирана на 15.04.2024 г., а протокола от общото събрание е обявен на 14.03.2024 г., поради което съдът приема, че законоустановеният срок е за оспорване на решенията на ОС е спазен.

Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се представлява от избрания към момента на иницииране на производството управител, който 2 по изричната разпоредба на чл. 41 от ЗУЕС представлява собствениците в етажната собственост в съда и ищеца не е задължен да посочват всички собственици на обекти в етажната собственост /в този смисъл решение №359/23.01.2012г. по гр.д. №1516/2010г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц.Г. и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК/. Представен по делото е протокол от ОСЕС от 14.03.2024 г., от което се установява, че за управител на ЕС е избрана Д.Л. /л. 48/, поради което той следва да се счита надлежно представляващ етажните собственици в процеса. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск.

С оглед разпоредбата на чл. 3 от ЗУЕС, съдът намира, че производството е допустимо и като попадащо в обхвата на Закона за управление на етажната собственост, в който случай е приложимо производството за отмяна решенията на общото събрание по реда на чл. 40 от същия закон. По аргумент от чл. 3 от ЗУЕС за приложимостта на този ред е необходимо в сградата в режим на етажна собственост да има минимум четири самостоятелни обекта, които да са собствени на четири различни етажни собственици. В случая безспорно от събраните писмени доказателства и съвпадащите становища на страните се установи, че в процесната сграда има повече от три отделни собственика на обекти. Съобразявайки това и легалната дефиниция на §1, т.1 ДР на ЗУЕС за „самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост”, съдът намира, че следва да се приеме, че сградата отговаря на законовите изисквания за приложимост на ЗУЕС.

По възражението на ответника направено в съдебното заседание и с писмената защита от 27.09.2024 г. за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца, съдът приема следното: По делото са представени редовни от външна страна пълномощни от ищеца в полза на У.П.М. /л. 13/, който от своя страна е упълномощил адвокат за настоящото дело /л. 12/. Съобразно чл. 35 от ГПК оттеглянето на пълномощията поражда действие едва след уведомяването на съда за това, каквото оттегляне дори да е осъществено в действителност, не е манифестирано пред съда от управителя на ищеца и към настоящия момент, поради което съдът приема, че пълномощникът на ищеца и неговият процесуален представител разполагат с представителна власт да водят настоящото дело. С оглед горните съображения, съдът приема направеното възражение за неоснователно.

По основателността на молбата:

За успешното провеждане на предявения конститутивен иск за отмяна решенията на общото събрание, ищецът следва да установи, че е собственик на обект в ЕС, че са приети решения на ОС с атакуваното съдържание.

В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изговен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби

Както беше обсъдено по допустимостта на производството и не е спорно по делото, че ищецът е собственик на обект, в сградата в режим на етажна собственост, и са приети решения на ОС с атакуваното съдържание. Тоест, налице са положителни решения, от които могат да настъпят правни последици за ищеца, което обуславя правния му интерес да иска тяхната отмяна и легитимацията му да води предявения иск.

На отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение на процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на заседанията на общото събрание или решения, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона.

Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за 3 незаконосъобразност на решенията. Като основание за отмяна на решенията е въведено оплакване, че процесното ОСЕС е проведено изцяло онлайн, в нарушение на чл. 16 ал. 1 изр.

2 от ЗУЕС, който допуска само смесен режим на работа на ОС, но не и изцяло видеоконферентен. Принципът за режима на провеждане на ОС е уреден в чл. 16 ал. 1 изр. 1 от ЗУЕС, който предвижда изцяло присъствено ОС, а изключението е уредено в чл. 16 ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС, който предвижда смесен режим на работа на ОС – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на самоличността на участващите лица. Тъй като в чл. 16 ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС се касае до норма изключение, то същата не може да бъде тълкувана разширително – така в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че норми изключения не подлежат на разширително тълкуване.

Посоченото отнесено към настоящия казус и предвид императивния характер на нормата по чл. 16 от ЗУЕС, означава, че след като законът не предвижда изрично възможност за провеждане на ОСЕС изцяло онлайн, то такава възможност не съществува.

Обратното би довело до разширително тълкуване на чл. 16 ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС чрез разширяване на предметния обхват на разпоредбата. Отделно от това, възможността за смесен режим на провеждане на ОС не дерогира, а съществува едновременно с изискването за място на провеждане на ОС - ОС се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата и площ или на друго място в близост до нея. Именно поради изискването ОС да бъде проведено в ЕС или в близост до нея, законът не урежда възможност ОС да бъде проведено изцяло чрез видеоконференция и като минимум следва председателя и протоколчикът да се намират в ЕС или в близост до нея, а останалите собственици могат да участват чрез видеоконференция. В случая, ответникът по делото не оспорил твърденията на ищеца, че ОС е проведено изцяло онлайн в срока по чл.133, вр. чл.