Решение № 488 от 02.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Благоевград, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20211200500893 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по онкология "св.М. ЕИК-, седалище и адрес на управление в гр.Б, бул. В.Л., против решение №905401/25.08.21г на РСБлагоевград по гр.д.№605/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени изцяло исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ,а този по т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ - частично, ведно със всички произтичащи от това последици, като е допуснато и предварителното му изпълнение досежно присъденото обезщетение.

Недоволен от неудовлетворяваща го част на атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на уважените искови претенции, ведно с разноските.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, за което също подобно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено наличието на трудово правоотношение между страните, по силата което към датата на уволнението въззиваемата е заемала длъжността „рентгенов лаборант“ в „Отделение по лъчелечение“, където е уговорено и първоначалното й място на работа(вж. трудов договор №13/01.11.16г).Впоследствие с допълнителните споразумения за място на работа страните са определили "СБАЛО св.М.

По тези въпроси не се спори, както и че квалификацията и основните й трудови функции и конкретни задължения са подробно посочени в длъжностната характеристика:изисква се професионална квалификация „рентгенов лаборант“, каквато според представената диплома притежава.Сред задълженията й изрично е посочено, че при необходимост и по преценка на управителя, рентгеновия лаборант може да бъде преместен в друго специализирано отделение, при промяна в натовареността в отделенията(р.V,т.2). Видно от отбелязването, последната длъжностна характеристика е утвърдена от Медицинския съвет на работодателя на 19.12.19г и е връчена на ищцата на 26.05.20г срещу подпис.

Безспорно е също, че със заповед №РД-01-651/11.11.20г на министъра на здравеопазването, с малки изключения, е преустановена плановата дейност на лечебните заведения, вкл. и въззивното дружество,като на директорите на РЗИ в страната е наредено да определят задължителен брой легла за лечение на пациенти с основни и придружаващ инфекция.В тази връзка РЗИБлагоевград нарежда на ищцовият работодател да открие отделение за неинтензивно лечение на пациенти с доказана COVID-19 инфекция(вж. заповед №РД-01-1136/09.12.20г).

Междувременно със заповед №180а/01.12.20г управителя на въззивното дружество нарежда от 01.12.20г пренасочването на ищцата и св.Д, рентгенови 2 лаборантки в ОЛЛ, в кабинета по лъчелечение в рамките на работния ден след приключване на основните им ангажименти по обслужване на пациенти на лъчетерапия, за да бъдат обучени за работа в съответния кабинет при отсъствие на неговия титуляр К.ЗКонтрола по изпълнението на последната е възложен на н-ка на ОЛЛ д-р К и гл.мед. сестра Сн.К.Още на 01.12.20г въпросната заповед е връчена на ищцата и Д при условията на отказ(вж. отбелязването в заповедта и св.К и В).

По делото е представена и друга заповед с идентично съдържание, обозначена с №181/01.12.20г(л.274).

С докладна вх.№31а/15.01.21г на д-р К и Сн.К, последните известяват управителя на въззивното ЕООД,за категоричният отказ на ищцата и Д да изпълнят заповед №180а/01.12.20г, въпреки положените от тях усилия и проведени разговори с двете лаборантки, в които разяснили задължението им да изпълнят горната заповед и да се обучат да работят в кабинета по лъчелечение в ОЛЛ, с оглед необходимостта от осигуряване нормалното му функциониране.

В отговор №33/11.02.21г, устно искан от гл.мед.К „относно заповед №181/01.12.20г“, ищцата заявява, че заповедта изисква насочването й на длъжност, различна от „моята компетенция, познания и професионален ценз“; че тази позиция не отговаря на длъжностната й характеристика, както и на изискванията на р.V, т.2 от длъжностната характеристика, тъй като не е налице промяна в натовареността, нито е налице преместване в друго специализирано отделение.Освен това, счита за неетично заемането на друга позиция,без нужното образования, различна от заеманата, за която има нужното такова.С това обосновава изричният си отказ да изпълни горната заповед, добавяйки че тя „е с личностен характер“, след като е адресирана само до две от четирите, заемащи същата длъжност в ОЛЛ.

Със заповед №21/11.02.21г на управителя на въззивното дружество във връзка с така констатираното неизпълнение на заповед №180а/01.12.20г от ищцата, писмените й обяснения и докладната на д-р К и гл.мед.сестра,и след извършена проверка е установено, че в периода 01.12.20г до 11.02.21г, въззиваемата отказва изпълнението на заповед №180а/01.12.20г. Подробно са описани неизпълнените от последната задължения, свеждащи до обучение за работа в кабинета по лъчелечение в ОЛЛ, при посочените 3 условия.Работодателя е счил, че разполага със законови възможности за издаване на горната заповед, с чието неизпълнени служителката е нарушила основни функции и задължения по трудовото правоотношение и подписаната длъжностна характеристика.Приел е наличието на грубо нарушение на трудовата дисциплина от ищцата, което застрашава добрата организация и оптимизация на условията на труда, като не е изпълнила възложените й трудови функции съгл. чл.126, ал.1, т.т.3,4,7 и 9, пр.1 и т.10,пр.1, т.11 и т.13 КТ.Поради това и след преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя, на осн.чл.190, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и т.7, чл. 188, т.3 КТ, вр. с чл.195 и чл.189, ал.1 КТ и на осн.чл.192, ал.1 КТ, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ, ищцата е уволнена дисциплинарно.

Видно от отбелязването, въпросната заповед й е връчена на 11.02.21г.

След така прекратеното й трудово правоотношение въззиваемата не е сключвала ново трудово правоотношение, но по делото са налице данни за възникнало такова на 24.08.20г между нея и „Самостоятелна медикодиагностична лаборатория Дентални изследвания“ЕООД за 5-часов работен ден.

Според съдебно-счетоводната експертиза по трудовото правоотношение с въззивното дружество, брутното трудово възнаграждение на ищцата с постоянен характер за януари 2021г, възлиза на 894,40лв.Обезщетението за 6месечния период, считано от уволнението й на 11.02.21г до 11.08.21г експерта е изчислил на 5 366,40лв.Докато получаваното по втория трудов договор месечно е в размер на 550лв и за горния период са й изплатени общо 2 133,95лв.

Анализирани са и показанията на св.Д, К и В, които разкриват действителните права и отношения между страните преди, по време и след уволнението.

При тези данни РС неправилно е счел за доказани предпоставките за признаване уволнението за незаконосъобразно, респ. отмяна на атакуваната заповед и възстановяване ищцата на заеманата преди това длъжност, както и за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, поради следното:

С атакуваната заповед въззиваемата е уволнена дисциплинарно.Според чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между 4 дължимото и фактическото осъщественото поведение.

По делото не се спори, че ищцата е изпълнявала длъжността „рентгенов лаборант“ в ОЛЛ с място на работа – "СБ"(вж. трудовия договор и допълнителните споразумения към него).

Безспорно е също, че задълженията й са подробно регламентирани в одобрената по съответния ред на 19.12.19г и надлежно връчена й на 26.05.20г длъжностна характеристика, сред които и възможността да бъде премествана по усмотрение на управителя в друго специализирано отделение при промяна натовареността в отделенията(вж. длъжностната характеристика).

Събрания доказателствен материал установи по категоричен начин оказа на въззиваемата в периода 01.12.20г- 01.02.21г(момента на издаването на уволнителната заповед) да изпълни заповед №180а/01.12.20г на управителя за насочването й към кабинет по лъчелечение, считано от 01.12.20г, за да бъде обучена за работа в същия при отсъствието на титуляра К.З след приключване на основните й ангажименти по обслужване на пациенти на лъчетерапия.

В тази насока са констатациите в докладна вх.№181/01.12.20г на д-р К и св.К. до управителя, в която изрично е посочен категоричният отказ на ищцата и св.Д, да изпълнят неговата заповед №180а/01.12.20г, въпреки проведените „редица разговори“, при които им е разяснена необходимостта от нейното изпълнение.

Макар и частен свидетелстващ документ, без да се ползва с обвързваща доказателствена сила, след съпоставка с останалия доказателствен материал настоящият състав го възприема, тъй като съдържанието му се потвърждава от свидетелските показания.Св.К. подробно и последователно излага участието си във възложеният й от управителя контрол и изпълнение на заповед №180а/01.12.21г.Същата пояснява, че повод за издаването на последната е трудоустрояването на работещата в момента във въпросния кабинет К.З също „рентгенов лаборант“(вж. и длъжностната й характеристика).Освен това, епидемичната обстановка наложила разкриването на COVID-отделение,пускането на персонала в отпуск и ползването на наличният човешки ресурс за функционирането на лечебното заведение.В тази връзка К. сочи, че още преди издаването на №180а/01.12.21г с ищцата и св.Д(а и с останалия персонал) са водени разговори за евентуална 5 помощ от тяхна страна в пандемичната обстановка, когато и плановите им пациенти намалели драстично и до 10,30ч - 11ч приключват основната си работа. Св.К. и св.В. са единодушни, че ищцата категорично е отказала, както получаването на заповедта, така и нейното изпълнение.

В тази насока са показанията и на св.Д, която също потвърждава връчването на въпросната заповед и последвалия отказ на ищцата(и своя) да я изпълнят.

Извън тези, настоящия състав не възприема показанията на св.Д досежно естеството на задълженията в новия кабинет, с което обосновават отказа си да я изпълнят с ищцата, тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал.Дейностите в новия кабинет са подробно описани от св.К. и в тях липсват медицински манипулации(поставяне на „инжекции“ и др.).Поради това и в момента работата в кабинета по лъчелечение се изпълнява от К.З която също е с ищцовата професионална квалификация(вж. длъжностните характеристики и свидетелските показания на К и В).

Възивния състав кредитира показанията на св.К и В, понеже са последователни, взаимно допълващи се, кореспондират с останалия доказателствен материал и възпроизвеждат факти, на които са очевидци.К. поддържа и констатациите в докладната си, изготвена с д-р К.

Докато св.Д също е уволнена за неизпълнение на заповед №180а/01.12.20г и показанията й съдържат неточности - въпросната заповед не е за преназначаване на ищцата, а за обучение.

При тези данни и с оглед преценката по реда на чл.172 ГПК, съда намира последната за заинтересована от изхода на делото, което разколебава доказателствената стойност на показанията в тези им части.

Отказа на ищцата за изпълни заповед №180а/01.12.20г се подкрепя още от съдебните признания на неизгодни за нея факти(вж.исковата молба, становищата в хода на процеса) и извънсъдебните такива – депозираните писмени обяснения по реда на чл.193 ГПК.В последните изрично заявява отказът си да изпълни нареждането на работодателя, излагайки и причините за това, които по вече изложените съображения се явяват несъстоятелни.