Определение № 3864 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3864 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503270 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. З. К., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Р. Р., против определение № 15003 от 20.11.2025г. по гр. д. № 16000/2025г. на РС-Пловдив , с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по образуваното съдебно производство.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, като жалбоподателката се освободи от внасяне на дължимата по делото държавна такса, поради липсата на достатъчно средства за заплащането й.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано след предявяване от ищцата, тук жалбоподателка, на две осъдителни искови претенции заявени като частични съответно от 500 лева и 1250 лева против 1 двама ответници за заплатени без основание по сключени нищожни договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство.Дължимата държавна такса с оглед цената на предявените искове е в минимален размер от общо 100 лева, от по 50 лева за всеки иск.

С особеното си искане по чл.83, ал.2 ГПК е поискано от ищцата освобождаване от ДТ поради липса на достатъчно средства да я заплати.

С представената по делото декларация ищцата е декларирала , че е несемейна и получава месечен доход от 300 лева от заплата , както и че притежава недвижим имот - 1/6 ид.част от НИ в ***,притежава дялове в „Иреен“ЕООД,ЕИК:203151714. От изисканата от съда служебната справка от НАП, АВп, Община Пловдив, справка в КАТ, се установява деклариран осигурителен доход при работодател по трудово правоотношение за периода м.1.2022г – м.5.2025г. , вариращ от около 197лв. в началото на периода до около 358 лв. в края на периода, след което липса на такъв.

При преценка относно наличието на достатъчно средства у ищцата за заплащане на ДТ от общо 100 лева по делото, отчитайки декларираното в представената декларация, в която молителката е посочила добро здравословно състояние, същата е в млада трудоспособна възраст и без задължения за непълнолетни деца, като преценката касае общото материално състояние на ищеца, а социалният статус се преценява само с оглед на конкретния процес, а не въобще като възможност за пълноценно и посрещане на битовите нужди.

Пред въззивния съд, предвид и представените пред настоящата инстанция справка за множество образувани съдебни дела пред ПРС / общо 50 / по потребителски спорове, както и от извършената от съдебния състав служебна справка за образувани пред ПОС също множество граждански дела по предявени частични искове от по 10 лева, съответно 100 лева, се налага изводът, че при предявяване на исковете в пълните им размери правата на ищцата могат да се защитят ефективно в едно производство и то при минимален или приблизително такъв размер на ДТ с оглед цената на всеки по отделните искове, при което необходимостта от заплащане на отделни такси по множество дела с идентичен предмет би отпаднала за частта от общата претенция.

Отделно от това следва да се отчете, че данните за множество заведени 2 потребителски спорове предполага наличието на финансов ресурс, който създава възможност за поемане и на разхода за заплащане на невисокия размер на държавната такса, от една страна , както и от друга при правилна преценка на ПРС за наличие на фактическа възможност с оглед декларираното пред съда в декларацията за СИС , осигуряваща условия за реализиране и на трудови или други доходи при по-висока трудова ангажираност за целите на материална обезпеченост, въззивният съд намира също, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от ДТ .

Що се касае до довода в частната жалба във връзка с множеството заведени дела и общият размер на платимите от жалбоподателската държавни такси / 2850 лева/ , същият е ирелевантен с оглед преценката на защитата на потребителката на нейните права да се реализира по описания по-горе начин за водене на исковите производства.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15003 от 20.11.2025г. по гр. д. № 16000/2025г. на РС-Пловдив, ІІ гр.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3864 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503270 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. З. К., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Р. Р., против определение № 15003 от 20.11.2025г. по гр. д. № 16000/2025г. на РС-Пловдив , с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по образуваното съдебно производство.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, като жалбоподателката се освободи от внасяне на дължимата по делото държавна такса, поради липсата на достатъчно средства за заплащането й.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано след предявяване от ищцата, тук жалбоподателка, на две осъдителни искови претенции заявени като частични съответно от 500 лева и 1250 лева против 1 двама ответници за заплатени без основание по сключени нищожни договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство.Дължимата държавна такса с оглед цената на предявените искове е в минимален размер от общо 100 лева, от по 50 лева за всеки иск.

С особеното си искане по чл.83, ал.2 ГПК е поискано от ищцата освобождаване от ДТ поради липса на достатъчно средства да я заплати.

С представената по делото декларация ищцата е декларирала , че е несемейна и получава месечен доход от 300 лева от заплата , както и че притежава недвижим имот - 1/6 ид.част от НИ в ***,притежава дялове в „Иреен“ЕООД,ЕИК:203151714. От изисканата от съда служебната справка от НАП, АВп, Община Пловдив, справка в КАТ, се установява деклариран осигурителен доход при работодател по трудово правоотношение за периода м.1.2022г – м.5.2025г. , вариращ от около 197лв. в началото на периода до около 358 лв. в края на периода, след което липса на такъв.

При преценка относно наличието на достатъчно средства у ищцата за заплащане на ДТ от общо 100 лева по делото, отчитайки декларираното в представената декларация, в която молителката е посочила добро здравословно състояние, същата е в млада трудоспособна възраст и без задължения за непълнолетни деца, като преценката касае общото материално състояние на ищеца, а социалният статус се преценява само с оглед на конкретния процес, а не въобще като възможност за пълноценно и посрещане на битовите нужди.

Пред въззивния съд, предвид и представените пред настоящата инстанция справка за множество образувани съдебни дела пред ПРС / общо 50 / по потребителски спорове, както и от извършената от съдебния състав служебна справка за образувани пред ПОС също множество граждански дела по предявени частични искове от по 10 лева, съответно 100 лева, се налага изводът, че при предявяване на исковете в пълните им размери правата на ищцата могат да се защитят ефективно в едно производство и то при минимален или приблизително такъв размер на ДТ с оглед цената на всеки по отделните искове, при което необходимостта от заплащане на отделни такси по множество дела с идентичен предмет би отпаднала за частта от общата претенция.

Отделно от това следва да се отчете, че данните за множество заведени 2 потребителски спорове предполага наличието на финансов ресурс, който създава възможност за поемане и на разхода за заплащане на невисокия размер на държавната такса, от една страна , както и от друга при правилна преценка на ПРС за наличие на фактическа възможност с оглед декларираното пред съда в декларацията за СИС , осигуряваща условия за реализиране и на трудови или други доходи при по-висока трудова ангажираност за целите на материална обезпеченост, въззивният съд намира също, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от ДТ .

Що се касае до довода в частната жалба във връзка с множеството заведени дела и общият размер на платимите от жалбоподателската държавни такси / 2850 лева/ , същият е ирелевантен с оглед преценката на защитата на потребителката на нейните права да се реализира по описания по-горе начин за водене на исковите производства.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15003 от 20.11.2025г. по гр. д. № 16000/2025г. на РС-Пловдив, ІІ гр.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3