Решение № 816 от 18.09.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1707/2026
- Вид
- Решение № 816
- Подписан
- 18.09.2026
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 816 гр. Сливен, 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101707 по описа за 2026 година
Делото е образувано по искова молба от С. И. М. срещу В. И. П., М. И.
П. и Й. И. Х., с която е предявен иск за делба на недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.
Гавраилово, общ. Сливен, с административен адрес с. Гавраилово, общ.
Сливен, ................... с площ на недвижимия имот 1220 кв. м., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор ***, със застроена площ 81 кв. м., като съсобствеността върху описания недвижим е възникнала на основание наследяване от бащата на страните И.М.К., ЕГН: **********, починал на 25.01.2005 г. Наследодателят придобил имота на основание давностно владение, наследство и отказ от наследство, за което бил съставен нотариален акт № 149, т. II, дело № 849/1991 г. След смъртта на наследодателя той бил наследен от дъщеря си, родена преди брака - ищцата С. И. М., от своята съпруга Д.П.К. и от трите си дъщери, родени от гражданския му брак ответниците В. И. П., М. И. П. и Й. И. Х.. След смъртта на своята майка, ответниците наследили и нейната идеална част от имота. На изложените основания ищцата моли имотът да бъде допуснат до делба при квоти от 3/15 ид. ч. за ищцата и по 4/15 ид. ч. за всяка от ответниците.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Й. Х., подаден чрез пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска, но излага, че ответниците М. П. и В. П. са й продали собствените си общо 8/15 ид. ч. от процесния имот с Нотариален акт № 67, т.
III, дело № 419/2025 г. на Нотариус Катя Т.ова. Наред с това излага, че имотът, предмет на делбения иск, е придобит от наследодателя по време на брака му с майката на ответниците като единственото основание за придобиване на правото на собственост е давностно владение, което е получено като част от наследството на наследодателя му и отказ от наследството от други наследници. Това владение е осъществявано от двамата съпрузи и 10годишният давностен срок е изтекъл по време на брака. Поради това придобитият недвижим имот е представлявал съпружеска имуществена общност. Ответницата Х. описва, че от 2006 г., след смъртта на баща си, заживяла в делбения имот заедно с майка си, за да й помага заради влошеното й здравословно състояние и да се грижи за имота. Тя ползвала изцяло имота и за целия период до началото на 2026 г. тя единствена е заплащала дължимите данъци за имота като ищцата дори не е участвала като наследник в партидата.
Ето защо изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба и прави възражение, че е придобила по давност идеалните части на ищцата от имота. Осъществявайки фактическата власт върху имота, ответницата Х. е държала частите на останалите две ответници, но е манифестирала намерение за своене спрямо ищцата, която повече от 20 години не е проявила никакъв интерес към имота. Евентуално, в случай че съдът приеме имота за съсобствен между страните по делото, ответницата излага, че следва да се съобрази, че страните са съсобственици на основание наследяване, както от майката на ответниците, така и от бащата на четирите сестри, а ответницата Х. е съсобственик и въз основа на извършена продажба. След смъртта на общия наследодател, неговата преживяла съпруга е наследила 1/5 ид. ч. от неговата 1/2 ид. ч. от имота, т. е. 1/10 ид. ч. По 1/10 ид. ч. са придобили и четирите му дъщери. След нейната смърт, нейното наследство по отношение на имота в размер на 6/10 ид. ч. се поделя между трите й дъщери, всяка от които притежава по 2/10 ид. ч. Така определени, дяловете на ищцата възлизат на 1/10 ид. ч. от делбения имот, а на трите ответници - по 3/10 ид. ч. След извършената продажба през м. декември 2025 г. от първите две ответници, с която те са продали по 4/15 ид. ч. всяка една от тях, те са запазили от 2 наследството от родителите си по 1/30 ид. ч., които не са били предмет на продажбата.
Ответниците В. П. и М. П. също са подали отговор на исковата молба в срок, с който поддържат становището на ответницата Х. за семейния характер на придобиване на имота от родителите им, което се отразява съществено и върху притежаваните от страните идеални части от общия имот. Ако в хода на делото се установи, че ответниците В. П. и М. П. притежават идеални части от имота, извън продадените на ответницата Х., заявяват, че са съгласни целият имот да остане в собственост на ответницата Х. като доброволно уредят отношенията си по паричните уравнения.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа исковата молба и моли съда да допусне делбата между страните при законоустановените квоти.
Ответницата Й. Х., редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Моли за отхвърляне на иска за делба, евентуално за съобразяване на квотите в съсобствеността като се отчете придобиването на наследствения имот в режим на СИО от бащата и майката на ответниците.
Представила е и подробна писмена защита в срок.
Ответниците В. П. и М. П., редовно призовани, се явяват лично.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС от С. И. М. срещу В.
И. П., М. И. П. и Й. И. Х. за съдебна делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (четиринадесет хиляди двеста седемдесет и пет точка петстотин и две точка петстотин двадесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гавраилово, общ.
Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-36/02.06.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес: с. Гавраилово, общ. Сливен, ..................., п. к. 8854, с площ на недвижимия имот 1220 кв. м.
(хиляда двеста и двадесет кв. метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, до 10 метра, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: няма, при съседи на имота: ***; ***; ***; ***;
3
***; ***; ***, ВЕДНО с построената в имота сграда, а именно: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с идентификатор *** (четиринадесет хиляди двеста седемдесет и пет точка петстотин и две точка петстотин двадесет и три точка едно), със застроена площ 81 кв. м. (осемдесет и един кв. метра), при квоти от 3/15 ид. ч. за ищцата и по 4/15 ид. ч. за всяка от ответниците.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество съдът го намира и за основателен, макар и при различни от посочените от ищцата квоти на съделителите в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт № 149, том II, нот. дело № 849/1991 г. общият наследодател И.М.К. е признат за собственик на основание давностно владение, наследство и отказ от наследство на процесния имот. Към момента на придобиване на имота наследодателят е имал сключен граждански брак с Д.П.К. - майка на трите ответници. Тъй като придобивната давност е текла по време на брака и е изтекла по време на същия и тъй като режимът на СИО е императивен, то процесният имот е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. /в т. см.
Решение № 317 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 877/2009 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, I г. о./
Наследодателят И.М.К. починал на 25.01.2005 г. като със смъртта му се прекратила СИО и преживялата съпруга Д.П.К. запазила своята 1/2 ид. ч. от процесния имот.
След смъртта си И.М.К. оставил пет свои законни наследници - дъщеря си, родена преди брака - ищцата С. И. М., преживяла си съпруга Д.П.К. и трите им родени от брака дъщери - ответниците В. И. П., М. И. П. и Й. И. Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН четирите дъщери на общия наследодател И.М.К., заедно с преживялата му съпруга наследили по равно - по 1/5 ид. ч. от неговата 1/2 ид. ч. от имота, тоест по 1/10 ид. ч. Така всяка от четирите дъщери на наследодателя станала собственик на по 1/10 ид. ч. от имота, а съпругата Д.П.К. на общо 6/10 ид. ч. (5/10 ид. ч. нейна лична собственост след прекратяване на СИО със смъртта на И.М.К. и 1/10 ид. ч. по 4 наследство от И.М.К.).
Съпругата Д.П.К. починала на 24.06.2017 г. и трите й дъщери ответниците В. И. П., М. И. П. и Й. И. Х. наследили нейните 6/10 ид. ч. от имота по равно или по 1/3 ид. ч. от 6/10 ид. ч., тоест по 2/10 ид. ч. Така всяка от ответниците В. И. П., М. И. П. и Й. И. Х. станала собственик на по 3/10 ид. ч. от имота (1/10 ид. ч. по наследство от баща си И.М.К. и 2/10 ид. ч. по наследство от майка си Д.П.К.).
С Нотариален акт № 67, том III, рег. № 5053, дело № 419 от 2025 г. ответниците В. И. П. и М. И. П. продали на сестра си - отв. Й. Х. по 4/15 ид. ч. от притежаваните от тях 3/10 ид. ч. от имота или по 8/30 ид. ч. от 9/30 ид. ч.
Така ответницата Й. И. Х. станала собственик на 25/30 ид. ч. от имота (3/10 ид. ч. или 9/30 ид. ч. на основание наследяване от родителите си и 16/30 ид. ч. на основание покупко-продажба от сестрите си В. И. П. и М. И. П.).
Ответниците В. И. П. и М. И. П. останали собственици на по 1/30 ид. ч. от имота.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата Й. Х., че е придобила на основание давностно владение собствеността на притежаваните от ищцата С. И. М. 1/10 ид. ч. /или 3/30 ид. ч./ от имота.
Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено обаче, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към 5 неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/.
Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху опредЕ. наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС, II г. о.
От ангажираните писмени и гласни доказателства по делото не се установява такова противопоставяне.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Д., В.Й. и Д. Б., които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото, се установява, че ответниците не са знаели, че баща им има и друга, родена преди брака дъщеря. Свидетелите описват, че отв. Х. се е грижела за майка си до смъртта й през 2017 г., а след това семейството на ответницата поддържат процесния имот, грижат се за двора.