Решение № 183 от 25.06.2019, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ ………….. гр.

Провадия, 26.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 1486 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 срещу Н.Г.Д., ЕГН **********.

В исковата молба, се твърди, че по силата и при условията на договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на 05.05.2016г. между „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* (наричано за краткост „Дружеството) и Н.Г.Д., ЕГН ********** (наричана за краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на Клиента стоков кредит в размер на 351,69 лв. (триста петдесет и един лева и 69 стотинки). Страните са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 24.77% годишно или 0,0688% на ден (арг. от чл. 6 от Договора за кредит). Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е бил определен на 27,78%, като същият можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Предоставената сума е била изцяло усвоена съгласно чл. 3 от процесния договор, но Н.Г.Д., ЕГН ********** не е обслужвал редовно задълженията си (уговорени 12 месечни плащания). Първото допуснато просрочие по кредита е било от дата 08.12.2016г., като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.

Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил 05.05.2017 г.. с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, както и начисленото обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.

На 10.03.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД,

ЕИК ********* и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит ставал второто дружество.

Неразделна част от договора за цесия било приложение № 1, в което са били индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* упълномощавал ищецът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С оглед на това, уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство, съгласно (РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 Г., Т. К., II Т.О.НАВКС).

Налице било облигационно отношение между

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* и длъжника Н.Г.Д., ЕГН ********** по повод цедиран договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на 05.05.2016г.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 1113/2018г. по описа на PC Провадия имало издадена заповед за изпълнение, препис от която е бил връчен на длъжника и същият подавал възражение.

Гореизложените факти и обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********.

В резултат на гореизложеното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, моли съда да ги призове на съд и след като разгледа правния спор и представените доказателства, да приемете за установено между страните съществуването в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* на вземане към Н.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, произтичащо договор за стоков кредит с номер 183293, сключен на 05.05.2016г., както следва:

1. 299,07 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането 2. 50,26 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 08.12.2016г. до 05.05.2017г.

3. 50,93 лв. - лихва за забава за периода от 09.12.2016г. до 23.08.2018г.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

Моля съдът да присъди в полза на ищеца и направените в заповедното производство разноски, както следва

•

25,00 лв.-държавна такса

•

50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение

2. Моли съда, да допусне и назначите съдебно

- счетоводна експертиза, която след като направи справка в търговските книги на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и след като съобрази другите представени доказателства по делото да отговори на следните задачи:

Първа задача:

Предоставен ли е кредит на Н.Г.Д., ЕГН ********** и в какъв размер?

Втора задача:

Коя е датата на последната вноска?

Трета задача:

Какъв е размерът на остатъчното задължение, посочен по пера - главница, лихви и разноски?

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, същият е депозиран на 13.03.2019г., в който същият е посочил, че искът е недопустим, , при условията на евентуалност-неоснователен.

Счита, че на ответника не е уведомен за прехвърленото вземане, поради което ищецът не е надлежна страна в процеса.

Недопустимо било уведомлението до длъжника за извършената цесия да се извърши чрез особен представител.

Счита, че договорът е нищожен, тъй като не е сключен от представител на ищеца - липсвали данни за представителна власт.

Представеният договор е нищожен, тъй като ответника не е страна по него.

Счита, че искът, в случай че бъде преценено, че е допустим, е неоснователен, като моли съда да има предвид и следното:

•

Твърди, че договорените лихви и неустойки (т.нар. „договорна възнаградителна лихва“) са прекалени и в тази част договорът е нищожен поради „стопанска непоносимост” и при условията на евентуалност следва да бъдат намалени поради прикомерност, на основанията посочени по-горе.

•

На второ място, при условията на евентуалност, твърди, че кредитора е следвало да предяви иск против длъжника в течение на шест месеца от настъпване на предсрочната изискуемост, което не било сторено. Ищеца е проявил бездействие, поради което счита, че не дължи посочените в исковата молба главница и лихва поради погасяването на задължението им по давност.

Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал договора за стоков кредит и Договора за цесия.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмено становище моли за уважаване на иска.

Особеният представител на ответника моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за стоков кредит № 183293/05.05.2016 г.; Погасителен план; Общи условия; Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД; Договор за цесия от 18.10.2016 г.; Допълнително споразумение към договора за цесия от 10.03.2017 г.;

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания; Решение № 123/24.06.2009 г. по тр.д. № 12/2009 на ВКС, като и представените в днешното съдебно заседание в оригинал следните доказателства: Договор за стоков кредит № 183293/05.05.2016 г.; Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица;

Погасителен план; Общи условия; Декларация по чл. 142т, ал. 1, т. 1 ДОПК;

Искане за стоков кредит; Декларация по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД; Декларация от 05.05.2016 г.; Служебен бон № 0280780/05.05.2016 г. се установява, че на 05.05.2016г. между „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* (наричано за краткост „Дружеството) и Н.Г.Д., ЕГН ********** (наричана за краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на Клиента стоков кредит в размер на 351,69 лв. (триста петдесет и един лева и 69 стотинки).

Страните са уговорили, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 24.77% годишно или 0,0688% на ден (арг. от чл. 6 от Договора за кредит). Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е бил определен на 27,78%, като същият можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Предоставената сума е била изцяло усвоена съгласно чл. 3 от процесния договор, но Н.Г.Д., ЕГН ********** не е обслужвал редовно задълженията си (уговорени 12 месечни плащания). Първото допуснато просрочие по кредита е било от дата 08.12.2016г., като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.

Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил 05.05.2017 г.. с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, както и начисленото обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.

На 10.03.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД,

ЕИК ********* и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит ставал второто дружество.