Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 13.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 782/2021
Вид
Решение № 97
Подписан
13.04.2023
В сила
10.05.2023
Състав
ИВАЙЛО ГЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147а, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.26,ал.2 · Закон за правната помощ
  • чл.342 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Б.С., 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО Г. Й. при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. Й. Гражданско дело №

20211410100782 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. В. Г., със съдебен адрес гр.С., ***В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника Б. А. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Васил Левски“ № 16, за общата сума 2818,56 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по Договори за мобилни услуги, посочени в исковата молба, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по приложените Договори за лизинг, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2020г. (виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Б. А. Ц., не е открит на посоченият в и.м. адрес, поради което съдът с определение от 04.10.2021г. е допуснал правна помощ на ответника Б. А. Ц., за процесуално представителство.

С определение № 316/04.11.2021г. съдът е назначил на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП адв.В.

С. за особен представител на ответника Б. А. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Васил Левски“ № 16 да го представлява по гр.д.№ 782/2021г. по описа на БСлРС с определено адвокатско възнаграждение от 427,30 лв. внесено от ищеца.

1

В срока по чл.131 от ГПК адв.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца, като твърди, че процесните договори не отговарят на изискванията на закона за размера на шрифта не по-малък от 12. На второ място счита, че формулировките на клаузите на договорите не ясни и разбираеми за потребителя, което го поставя в неравностойно положение с доставчика на мобилни услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност на ищцовото вземане.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 66/2020г. на РС-Б.С..

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 66/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника Б. А. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Васил Левски“ № 16, е издадена заповед № 74 от 17.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 494,81 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по Договори за мобилни услуги, посочени в заявлението, за периода от 18.02.2018г. до 17.06.2018г., за които има издадени данъчни фактури, 1667,01 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг от 01.12.2017г., 30.01.2018г., 05.02.2018г., 11.03.2017г. и 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2020г. (виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 67.41 лв. държавна такса и 268,00 лв. адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска, като с Разпореждане № 407 от 17.02.2020г. по ч.гр.д.№ 66/2020г. на РС-Б.С. е отхвърлено заявлението, подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.З. Й. Ц., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., жк. Гео Милев, ***, ет.5, за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Б. А. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Васил Левски“ № 16, В ЧАСТТА за сумата от 1208,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, като неоснователно.

С Определение № 260021 от 11.01.2021г., постановено по в.ч.гр.д. № 266/2020г. по описа на ОС-В., СЕ ОТМЕНЯ Разпореждане № 407/17.02.2020г. на Районен съд-Б.С., постановено по ч.гр.дело № 66/2020г., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявлението на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Б. А.

Ц. от с.Б., обл.В., за сумата от 656,75 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, касаещи мобилни номера ***, *** и *** и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРШГЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Младост, ж.к."Младост 4". Бизнес Парк С., сграда 6, Заповед за 2 изпълнение по чл.410 ГПК против Б. А. Ц. от с.Б., обл.В., ***, с ЕГН **********, за сумата от 656,75 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №616769728/23.11.2016г., изм. с допълнително споразумение №014118332 от 30.01.2018г.; договор за мобилни услуги №617410295/11.03.2017г., изм. с допълнително споразумение №014955308 от 05.02.2018г. и договор за мобилни услуги №619448464/08.02.2018г.; ведно със законната лихва върху сумата от 656,75 лв., считано от датата на подаване на заявлението-24.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на сумата от 13,14 лв.държавна такса и сумата от 81,36 лв.адвокатско възнаграждение. ОС-В. връща делото на Районен съд-Б.С. за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.

С оглед така постановеното определение на ОС-В. е издадена Допълнителна заповед № 260016 от 15.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 66/2020г. на РС-Б.С., срещу длъжника Б. А. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.“Васил Левски“ № 16, за сумата от 656,75 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №616769728/23.11.2016г., изм. с допълнително споразумение №014118332 от 30.01.2018г.; договор за мобилни услуги №617410295/11.03.2017г., изм. с допълнително споразумение №014955308 от 05.02.2018г. и договор за мобилни услуги №619448464/08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 656,75 лв., считано от датата на подаване на заявлението-24.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на сумата от 13,14 лв.държавна такса и сумата от 81,36 лв.адвокатско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като на заявителя. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Между ответника и мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД са сключени Договори за мобилни услуги от 15.11.2016г., от 23.11.2016г., от 10.03.2017г., от 08.02.2018г., от 11.03.2017г., от 08.09.2017г. и Договори за лизинг от 01.12.2017г., от 30.01.2018г., от 05.02.2018г., от 11.03.2017г. и от 31.10.2017г.

Ответникът за отчетния период на потребление не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти съобразно ползваните услуги.

Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

3

Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Теленор” и т.11 от договорите за услуги, оператора е прекратил договорите и е издал крайна фактура с начислена дължима сума за потребени услуги и неустойка Ответника качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.

Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника.

Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към тях. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/пакет.

От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.

По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на предоставените услуги.

От представените преписи от горепосочените договори за мобилни услуги и 4 допълнителните споразумения към тях се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.

Със сключване на процесните договори страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на ответника е именно заплащането на уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договорите. Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.