Решение № 992 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1286/2025
- Вид
- Решение № 992
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 114 · Закон за устройство на територията
- чл. 133, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 133, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 135, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 992 гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. А.
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100501286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36306/23.04.2025г. от „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК 202690146, със седалище гр. Варна, чрез адв. А. против Решение № 1103/29.03.2025 г. на ВРС по гр.д. № 10938/2023г. в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу И. К. В., ЕГН ********** и Р. К. В., ЕГН ********** за заплащане от всеки от ответниците на сумата от 5112,66 евро, представляваща част от общия размер на дължима неустойка за неизпълнение по чл. 13, ал. 1 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., възлизаща за периода от 02.01.2021 г. до 06.12.2023 г. на 21 320 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението се обжалва като несъобразено с материалния закон и необосновано. Позовава се, че съдът погрешно е интерпретирал установените по делото факти. Неправилно съдът е приел, че строителят не е изготвил „инвестиционен проект за сградата и ценообразуване”, както и че не е представил проекта на собствениците. Към датата на получаването на изявлението за разваляне на договора (24.02.2023г.) от страна на възложителите, изменението на действащия ПУП не е влязло в сила. Тъй като инвестиционен проект е допустимо да се изготви само на база на действащ ПУП, чието изменение е било в процес, строителят обективно не e могъл да извърши изискуемото инвестиционно 1 проектиране. От друга страна, на изпълнителя не са възложени предварителни инвестиционни проучвания и проектиране. Поддържа се, че съдът е нарушил процесуалните правила при обсъждането и преценката на събраните гласни доказателства. Съдът не е кредитирал убедителните и непротиворечи показания на св. Т. Х.. При съобразяване на показанията на св.Х., съвпадащи и тези на други свидетели, съдът не би достигнал по погрешния извод, че на собствениците не е представено за окончателно одобрение разположението на обекти на етажите 7 и 8. Счита за необоснован изводът на ВРС за това, че страната е пропуснала да представи доказателства за отправена до собствениците покана за сключване на окончателен договор, като поддържа, че подобно действие е невъзможно предвид разваляне на договора от страна на възложителя. Счита, че изпълнението е осуетено поради разваляне на договора на непредвидено в него основание.
Поддържа, че ВРС е следвало да приеме, че въззиваемите не са изпълнили изискването да упълномощят строителя за действията по чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от Договора, отказали са да подпишат приложенията към договора, не са учредили право на строеж в договорения срок, осуетили са издаване на разрешение за строеж, развалили са договора без основание. Ето защо въззиваемите са се намирали в забава като кредитори и не са изпълнили собствените си задължения, поради което дължат уговорената в чл. 13, ал. 1 от договора неустойка. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.
В постъпилия срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемите И. К. В. и Р. К. В., чрез адв. Т., се настоява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че мотивите на съда са превратно тълкувани от насрещната страна. Намират, че правилно първата инстанция е приела, че поради пълното неизпълнение на задълженията на строителя за осъществяване процедурата по изменение на ПУП-ПРЗ и следващите ангажименти, вкл. за съгласуване на инвестиционния проект на сградата, собствениците са били в обективна невъзможност да се запознаят с идейния проект, съответно последното е осуетило сключване на окончателен договор.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение в тази част.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 39184/02.05.2025г. И. К. В. и Р. К. В., чрез адв. Т. против Решение № 1103/29.03.2025 г. на ВРС по гр.д. № 10938/2023г. в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателите осъдителни искове срещу „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК 202690146, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на всеки от ищците поотделно сумата от 4857,27 евро (четири хиляди осемстотин петдесет и седем евро и двадесет и седем евроцента), частичен иск от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 5 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и на сумата от 500 лв. (петстотин лева), частичен иск от 6042,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. до 2
28.08.2023 г. върху претендираната неустойка за неизпълнение.
Поддържа в жалбата, че първата инстанция е игнорирала доводите на ищците за собствената им изправност по договора, които се установяват от събраните писмени и гласни доказателства. Поддържат, че през периода на действие на договора на строителя е учредена представителна власт за действията по чл. 6, ал. 2 от договора. Съдът не е съобразил доказаното неизпълнение от страна на ответника по главния иск, което е породило потестативното право на възложителите да развалят договора. ВРС е постановил решение при несъобразяване на правната доктрина относно предпоставките за присъждане на неустойка. Не е отчетено още, че единственият факт, от който възниква правото на неустойка е пропускът на строителя да получи разрешение за строеж в срок от 18 месеца от подписване на договора. Акцентира, че по делото не са събрани доказателства ответникът да се позовавал на невиновна невъзможност за изпълнение в периода на действие на договора. Оспорва се извода на първата инстанция, че ищците, като възложители, са информирани от строителя за хода на административните процедури. Съдът превратно е тълкувал и факта, че ищцата И.
В. е участвала, наред с ответника, при подаване на всякакви молби и заявление до административни органи. Счита, че това обстоятелство сочи, че ответникът е изпълнявал немарливо собствените си задължения по договора, а не че ищцата е информирана за хода на изпълнението.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител, поддържат становищата си по спора.
В пледоарията си пред въззивния съд адв. Т. акцентира на изправността на ищците по договора, вкл. относно задължението за писмено упълномощаване на изпълнителя. В същия смисъл според страната са и показанията на разпитаните свидетели, особено на свидетеля, воден от ответната страна – Т. Х. Х., според който ищците са оказвали пълно съдействие.
Поддържат се и аргументите за неизпълнение на задълженията на насрещната страна - при съгласуване на проекта за ПУП са установени пропуски на изпълнителя съгл. протокол на 16.09.2020 г. Становището от 03.06.2021 г. е забавено неоправдано с 10 месеца, през което време преписката е оставена без движение. Освен това архитектът, изготвил проекта, не се е явил да го защити пред ЕСУТ, което е обусловило забавяне с 2 години. Сочи и че неупражняване на възможностите за разваляне на договора се дължи на проявени толерантност и добросъвестност от страна на възложителите. Акцентира, че пречките за изпълнение, на които се позовава насрещната страна, са възникнали много след като за ищците е възникнало правото да развалят договора през 2020 и 2021г.
Счита, че позоваването на пречки за изпълнение би било добросъвестно, само ако строителят писмено е уведомил възложителите.
Адвокат А. акцентира в пледоарията си върху целта да договора, а именно строителството да се предхожда от изменение на ПУП. Обосновава забавата на изпълнителя с поведението на административни органи, което в чл. 1.1. от договора страните са предвидили като извинителна причина за забавата.
Обосновава забавата с пропуска на един от възложителите да предостави пълномощно на изпълнителя за представителство пред държавни органи в хода на 3 изпълнение на поръчката. Поради тази причина се е стигнало до необходимостта И. В. да придружава представител на изпълнителя лично при явяване пред административни органи. Аргументира, че насрещната страна е развалила договора, без да са налице предпоставките за това. Излага тезата, че съдът неправилно е преценил значението на пропуска на изпълнителя да изготви идеен проект, въз основа на който възложителите да изберат обекти в бъдещата сграда.
Намира, че идеен проект е могъл да се изработи единствено на базата на действащия тогава ПУП, което никоя от страните не е целяла. Отделно намира, че по делото е установено, че такъв проект е изготвен, за да се осигури преминаването на кабелната линия и преместването на трафопост. Отделно според процесуалния представител е очевидно, че страните са обсъждали разпределението на обектите, от където извежда, че идеен проект е имало. В условията на евентуалност, обосновава, че условието за изпълнение на това задължение е настъпило едва с одобряване на ПУП за имота.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени от И. К. В. и Р. К. В. срещу „Ен Джи Тренд“ ЕООД субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на всеки от ищците сумата от 4857,27 евро, частичен иск от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 5 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от по 500 лева, частичен иск от 6042,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. до 28.08.2023 г.
Твърдяло се е валидно облигационно отношение по Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., по силата на който ответникът се е задължил да извърши изцяло за своя сметка, със собствени средства, организация и труд всички действия по изготвяне и одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за собствения на ищците поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ****** и последващо строителство. Твърдяли са, че след сключване на договора единствено постигнатият резултат е влезлия в сила ПУП - ПРЗ и РУП на 26.06.2023 г., като резултат от обичайните технологични процеси и лични усилия на първия ищец.
Позовават се, че според чл. 13, ал. 5 от договора ако в срок от 18 месеца от подписването му не е издадено разрешение за строеж на сградата, строителят дължи на собствениците неустойка в размер на 50 000 евро. Твърди, че фактите от състава, от който е възникнало правото на възложителите за неустойка, са настъпили, тъй като в уговорения срок разрешение не е издадено. Позовават се на валидно упражнено право на разваляне на договора.
Ответникът „Ен Джи Тренд“ ЕООД е оспорил исковете. Позовава се, че за имота е съществувал подробен устройствен план, който позволявал строителство, 4 но в по-малък обем. По тази причина страните постигнали договореност за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, които да позволи строителство на сграда с РЗП равна или по-голяма от 2 900 кв. Изпълнението на този ангажимент е предизвикало забава в инвестиционния процес. Уговорено е, че всички срокове по договора са започнали да текат от влизане в сила на ПУП. Възразява срещу твърденията, че изпълнителят е неизправна страна по договора. Посочва, че възложителите са уведомявани своевременно за хода на изпълнение на договора, а отделно И. К. е участвала при подаване на инвестиционните книжа в общината- лично и като пълномощник на другия ответник. Оспорва се да са осъществени предпоставките за разваляне на договора. Поддържа, че в чл. 12, изр. първо от Договора е предвидено, че правото на разваляне може да бъде упражнено в 14-дневен срок от съобщение до собствениците, че инвестиционният проект е изготвен. Ищците са били уведомени на 23.11.2020 г. относно възникването на този факт - изготвянето на инвестиционен проект. Доказателство за това са обстоятелствата, че възложителите са обсъждали с ответника разпределението на помещенията в обектите на 7 и 8 етаж, искали са промени в разпределението на общите части и т.н. Оттук ответникът извежда, че правото да се развали договора е възникнало на 23.11. 2020 г., като не е упражнено в договорения 14-дневен срок. Евентуално възложителите са узнали за изготвянето на проекта най-късно на 30. 11. 2020 г., съгласно съобщение по „Вайбър“ от същата дата.