Решение № 90 от 14.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Сливен, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200062 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 25-0804-007400 от 06.10.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в което изразява становището си по съществото на делото, моли издадено НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и моли да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.09.2025 год. около 11,00 часа настъпило ПТП пред Областната дирекция на полицията, при което автомобил ударил знак, с който била обозначена, намиращата се на пътното платно дупка. По този повод свид. Д. Д. и свид. Н. Н. – охранители в „Общинска охрана и СОТ“ – гр. Сливен били изпратени за да обезопасят отново дупката. На място били и полицейските служители – актосъставителя М. Я. и свид. Н. С., както и свид. В. М., тъй като негов роднина бил участник в ПТП-то.

Актосъставителят М. Я. регулирал движението, покрай мястото на ПТП-то и казал на свид. Н. С., че имало нарушител, с автомобил БМВ, който застрашавал останалите участници в движението. Актосъставителят М. Я. подал знак с ръка да спре, но автомобилът продължил движението си. Актосъставителят М. Я. казал на свид. Н. С., че автомобилът е БМВ, последният се качил в служебния автомобил и потеглил, но още докато излизал от паркинга не видял такъв автомобил. Свид. Н. С. продължил движението в посока бившия магазин „Тернопол“, но тъй като движението било натоварено, той се върнал отново до ПТП-то.

Около 17,00 часа на същия ден от ОДЧ актосъставителят М. Я. и свид. Н. С. били изпратени до автомивка „Ф.“, където бил установен автомобилът и неговият водач. До автомивката били извикани и свидетелите Д. Д. и Н. Н., в чието присъствие бил съставен АУАН на жалбоподателя.

В съставения АУАН, с фабр. № 4361254 против жалбоподателя било отразено, че същият е съставен за това, че на 17.09.2025 год. около 11,00 часа в гр. Сливен, по ул.

„Великокняжевска” в посока към кръстовището, образувано с бул. „Генерал Скобелев“ управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *****, като използва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършва резки маневри, върти МПС, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите (дрифт), като при подаден сигнал за спиране от контролен орган с полицейска униформа в светлата част на денонощието с високо вдигната дясна ръка съгласно Глава 13, чл. 207 от ППЗДвП и посочване с лява на водача къде да спре, водачът не спира на указаното място и продължава движението си в посока кръстовището с ул.

„Асеновска“. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на 17.09.2025 год., което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 17 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-007400 от 06.10.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и 2 административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на 29.12.2025 год. (л. 7 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че за дата 17.09.2025 год. от 10,30 до 11,30 часа няма запазени и налични записи от камерите разположени на сградата на ОД на МВР – Сливен (л. 69 от делото).

От приложената по делото служебна справка от „Общинска охрана и СОТ – Сливен“ ЕООД – гр. Сливен се установява, че в района на кръстовището на ул. „Великокняжевска” и бул. „Генерал Скобелев“ няма изградена система за видеонаблюдение (л. 71 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на свид. Н. Н., свид. В. М. и свид. Н. С. се установява, че нито са чули, нито са видели автомобил БМВ да върти гуми. От показанията на свид. Г.Г. се установява, че се е движил след автомобила на жалбоподателя, движението били затруднено и жалбоподателят тръгнал в посока към полицията, но настилката била влажна, защото предния ден било валяло и завъртял гумите, колата поднесла. В този смисъл са и показанията на свид. В. М., който заявява, че чул колегите си да споменават, че автомобилът бил поднесъл. Освен това от показанията на свид. Д. Д., свид. Н. Н., свид. В. М. и актосъставителя М. Я. се установява, че последният е подал знак с ръка. Съдът кредитира тези показания на свидетелите Д. Д., Н. Н., В. М., Н. С. и Г.Г., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, относими към предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично.

Показанията на разпитаните по делото актосъставител, свид. Д. Д. и свид. Н. Н. са противоречиви относно това дали е бил извършен дрифт с процесния лек автомобил. В своите показания свид. Д. Д. заявява, че чул актосъставителя М. Я. да казва на свид. Н. С., че „Черното БВМ дрифти“. В същото време според показанията на свид. Н. Н., същият чул, че свид. Н. С. казал „Спри го този, дрифти“ на актосъставителя М. Я.. Показанията на свид. Д.

Д. и свид. Н. Н. освен, че си противоречат помежду си, противоречат и на показанията на свид. Н. С., който заявява, че не е чул и не е видял жалбоподателят да върти гуми.

От своя страна според показанията на актосъставителя М. Я. жалбоподателят, чрез презавиване и въртене на гуми, извел извън контрол процесния автомобил и продължил 3 движението си към полицейските служители. Тези показания на актосъставителя М. Я. противоречат не само на показанията на свид. Г.Г., че автомобилът е поднесъл заради настилката, но и на показанията на свид. В. М., който е чул колегите си да споменават, че автомобилът бил поднесъл, а не че извършва дрифт.

Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Д. Д., свид. Н. Н. и актосъставителя М. Я. в тази им част, тъй като същите не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираните нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП съдът намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В Решение № 75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по описа на СлАС е посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н.

„дрифт“. Посочено е в решението, че няма легално определение за този начин на шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от водача извън контрол чрез форсиране и презавиване, което води до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. В настоящия случай видно от показанията на свидетелите Н. Н., В. М. и Н. С., същите не са чули и не са видели гумите на процесния автомобил да се въртят докато жалбоподателят го е управлявал по улицата. Напротив събраха се доказателства, че автомобилът на жалбоподателя е поднесъл, при извършения завой наляво, заради влажна настилка, като в тази насока са показанията както на свид. Г.Г., така и на свид. В. М.. С оглед гореизложеното съдът намира, че не се доказа от обективна страна жалбоподателят да е извършил виновно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, т.е. че същият умишлено блокира задните гуми на автомобила, подава газ и рязко върти волана с цел приплъзване и въртене на автомобила (дрифт). Следователно в хода на съдебното 4 дирене доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

По отношение на посоченото нарушение на чл. 103 от ЗДвП съдът констатира, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че при подаден сигнал за спиране от контролен орган с полицейска униформа в светлата част на денонощието с високо вдигната дясна ръка съгласно Глава 13, чл. 207 от ППЗДвП и посочване с лява на водача къде да спре, водачът не спира на указаното място и продължава движението си. В хода на съдебното дирене в своите показания свид. Д. Д. заявява, че актосъставителят М. Я. ръководил дейността по преминаване на автомобилите, покрай ПТП, както и че полицаят се опитал да спре черно БМВ с ръце. Според показанията на свид. Н. Н. полицаят махнал да спре автомобила с ръка, а според свид. В. М. – единият от колегите му от пътна полиция протегнал ръка в опит да спре тъмен автомобил БМВ. От своя страна според показанията на свид. Г.Г., полицаят ръкомахал, но не разбрал, че спира жалбоподателя, нямал стоп-палка, мислел, че регулира движението заради катастрофата. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно за да е налице нарушение на тази разпоредба е необходимо сигналът да е подаден своевременно и ясно спрямо конкретният водач на ППС, същият да е бил възприет от водача на превозното средство и въпреки това да не е спрял. От данните по делото не се установява по категоричен начин, че подаденият сигнал за спиране от контролен орган е бил ясен за жалбоподателя. На първо място жалбоподателят се е движел, заедно с други коли и движението е било натоварено (видно от показанията на свид. Г.Г. и свид. Н. С.) и няма категорични данни, от които да се установи, че служителят от контролните органи е подал на жалбоподателя именно сигнал за спиране, доколкото същият е регулирал движението покрай настъпилото ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са не само противоречиви относно начина, по който с ръка е бил подаден този сигнал за спиране, но и никой от тях не посочи полицейския служител да е подал сигнал с високо вдигната дясна ръка за спиране, както е посочено в акта и в НП. С оглед гореизложеното съдът намира, че не се доказа от обективна страна жалбоподателят да е извършил виновно нарушението по чл. 103 от ЗДвП, т.е. че същият след като е възприел подаден от полицейския служител сигнал за спиране е продължил движението си. Следователно в хода на съдебното дирене доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП.