Решение № 265 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20261001000038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1576/06.11.2025 г. по т. д. № 2247/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено „Лада Груп“ ЕООД, ЕИК 130983641, да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ поотделно на всеки един от тримата ищци - Н. Л. С., ЕГН **********, А. В. С., ЕГН ********** и И. - В. В. С., ЕГН **********, двамата действащи чрез своята майка Н. С., сума в размер на по 71 424,54 лв., представляваща съответна на дела им от наследството на В. С. част от равностойността на притежавания от него дружествен дял в „Лада Груп“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023г. до окончателното им заплащане, като са отхвърлени исковете на всеки от тримата ищци за разликата над 71 424,54 лв. до 1 600 000 лв., както и исковете им по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода 01.09.2023 г. – 04.12.2023 г.

Посоченото решение е обжалвано от двете страни в първоинстанционното производство съответни в неизгодните за всяка от тях части.

Ищците в първоинстанционното производство, действащи чрез процесуалния си представител, обжалват решението в отхвърлителните части.

Във въззивната им жалба се излагат съображения, че решението е в отхвърлителните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати 1 съществени процесуални нарушения. Твърди се, че представеният от ответника междинен счетоводен баланс не отразява реалното финансово състояние на дружеството. Поддържа се, че отразената стойност на сградите, съоръженията и инсталациите, както и придобитите недвижими имоти (стойността на ДМА към 31.08.2023г., включваща земя в кв. Младост в гр.

София, построената върху нея бензиностанция, сгради и съоръжения) не е реална и справедлива. Изтъква се, че приетите в първоинстанционното производство първоначално и две допълнителни заключения на съдебносчетоводната експертиза са противоречиви и неточни. Заявява се, че счетоводството на ответното дружеството е съставяно незаконосъобразно, като са налице много и съществени пропуски, поради което е необходимо да се направи пълен счетоводен одит на ответното дружество. Посочва се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищците да бъде назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В установения от закона срок, ответникът в първоинстанционното производство – „Лада Груп“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията на ищците, че отразената стойност на сградите, съоръженията и инсталациите, както и придобитите недвижими имоти не е реална и справедлива. В тази насока се изтъква, че съгласно тайно установената съдебна практика на ВКС по искове на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за определяне на стойността на дела е от значение единствено балансовите стойности, а не пазарните. Оспорват се като неоснователни доказателствените искания във въззивната жалба на ищците.

Ответникът в първоинстанционното производство, действащ чрез процесуалния си представител, обжалва решението в уважителните части. Във въззивната му жалба се излагат подробни съображения, че решението е в уважителните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите с оглед това, че нередовното счетоводно отчитане на амортизационните норми е прието за недопустимо от първата инстанция, но нередовното заприходяване на множество различни активи като един такъв за правомерно. Заявява се, че е необоснован подхода на първоинстанционния съд - да не се признава на ответното дружество право на преценка за начисляваната от него амортизация, но да се признава на ответното дружество право на преценка кои активи как да бъдат заприходи. Поддържа се, че съставните части на процесната бензиностанция са различни по вид активи, които според императивната класификация на чл. 55, ал. 1 ЗКПО попадат в 2 следните категории, поради което например машините, производственото оборудване и апаратура са в различна категория от земите и сградите. В тази насока се посочва, че съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което пък налага да се използват различни методи и норми на амортизация. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на „Лада Груп“ ЕООД заявява, че не поддържа въззивната си жалба за присъдените на ищците суми от по 20 020.91 лв., като над този размер до сумите в размер на по 71 424,54 лв. продължава да поддържа жалбата. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат отхвърлени над сумите от по 20 020.91 лв. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В установения от закона срок, ищците в първоинстанционното производство, действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба на „Лада Груп“ ЕООД. В него се излагат съображения за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в уважителните части.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, предявени от Н. Л. С., А. В. С. и И. - В. В. С., последните двама действащи чрез своята майка Н. С., за осъждането на „Лада Груп“ ЕООД да заплати на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ поотделно на всеки един от тримата ищци, сума в размер на по 1 600 000 лв., представляваща съответна на дела им от наследството на В. С. част от равностойността на притежавания от него дружествен дял в „Лада Груп“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да им заплати обезщетение за забавено плащане за периода от 01.09.2023 г. до 04.12.2023 г.

Предмет на въззивното производство са въззивни жалба и от двете страни в производството, като постановеното първоинстанционно решение.

След направеното изявление в проведеното по делото открито съдебно 3 заседание от процесуалният представител на „Лада Груп“ ЕООД, че не поддържа въззивната си жалба за присъдените на ищците суми от по 20 020.91 лв., като над този размер до сумите в размер на по 71 424,54 лв. продължава да поддържа жалбата, проверката на законосъобразността на първоинстанционното решение включва произнасянето по исковите претенции на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за размера над 20 020.91 лв. до 1 600 000 лв., както и по акцесорните претенции за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е установено по делото, което се признава и от двете страни, че ищците Н. Л. С. (съпруга), А. В. С. (син) и И. - В. В. С. (дъщеря) са наследници по закон на В. А. С., почин на 01.08.2023 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тримата наследници е наследил 1/3 ид. ч. от наследственото имущество на В. А. С., като в неговия състав са включени притежаваните приживе от последния 50 % от дружествените дялове на „Лада Груп“ ООД, а понастоящем „Лада Груп“ ЕООД. Не е и спорно между страните, че непълнолетните наследници на В. А. С. - А. В. С. и И. - В. В. С. са приели наследството му по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН.

Съгласно представения от „Лада Груп“ ЕООД междинен счетоводен баланс към 31.08.2023 чистата стойност на имуществото на ответника е била отрицателна величина от минус 45 945.00 лева. В първото проведено открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. пред първата инстанция, ищците, действащи чрез процесуалния си представител, са оспорили междинния счетоводен баланс, съставен от ответника. С молба с вх. № 66978 от 03.06.2025 г. ответникът е ангажирал писмени доказателства относно балансовите стойности на всеки един от активите, срещу чието приемане никой не е възразил и самите доказателства са приети от първата инстанция.

Същевременно, с молба с вх. №68090 от 05.06.2025 г. ответникът е ангажирал и писмени доказателства за пасивите си – в това число получени от него заеми от свързаното лице „АСМ“ ЕООД (всички предадени по банков път), които също са приети от първата инстанция. Посочените документи са предмет на анализ в приетите от първата и въззивната инстанции съдебно-счетоводни експертизи.

Основният спорен в съдебното производство, както първоинстанционното, така и въззивното, е равностойността на дружествените дялове в „Лада Груп“ ЕООД към 31.08.2023 г., което пряко рефлектира върху размера на наследените дружествени дялове от наследниците на починалия съдружник. За установяване на тази парична равностойност в първоинстанционното производство са приета счетоводна експертиза, ведно с две допълнителни заключения, а във въззивното на основание чл. 195 вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК една повторна единична съдебно-счетоводна експертиза.

4

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза с вх. № 56550 от 12.05.2025 г., допълнена със заключения с вх. № 62622 от 23.05.2025 г. и с вх. № 111955 от 29.09.2025 г., приета от първата инстанция, представеният от ответника междинен счетоводен баланс не отговаря на изискванията на чл. 3.1 от Счетоводен стандарт 34 – Междинно счетоводно отчитане, вр.чл. 5.1 от Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети. Същият не предоставя сравнителна информация за предходен период и е съставен в левове, а не в хиляди левове, каквито са изискванията. На следващо място вещото лице е установило, че в междинния баланс стойността на дълготрайните материални активи от 176 584,16 лв. се получава като резултат от приложението спрямо актив с инвентарен номер 2026 – Бензиностанция на амортизационна норма / 4 % до 2015 г. и 15 % от 2016г./, която не отговаря на посочената в амортизационния план на дружеството норма от 10 % /отговор на задача 3 по първите две заключения/, както и на събраните доказателства относно направените разходи по изграждането му, нито на вещото лице е представена счетоводната политика на дружеството, обосноваваща приемането на една или друга норма, респективно промяна. Установило е, че в актива е включена земя с инв. номер 2029 – място в ж.к. Младост от 151 кв.м., което е дарено на Столична община през 2019 г. и следователно не е част от имуществото на дружеството, както и необходимост от корекция на балансовата стойност по отношение на актива – инвестиции в дъщерно предприятие „Булавто Русе“ ООД поради ликвидация на същото. Ответникът е заприходил през 2007 г. като дълготраен материален актив „Бензиностанция“ със стойност 1357200 лв. и съгласно представения на вещото лице амортизационен план е начислявал амортизация при годишна норма от 10 %, а съгласно обявените финансови отчети, първоначално е начислявал норма от 4 %, а след 2015 г. от 15 %. На вещото лице не е представена счетоводна политика, а решение на едноличния собственик на капитала от 17.11.2015 г., което не е представено по делото, за промяна на амортизационната норма от 4 % на 15 %, считано от 01.01.2016г., като за целия период от заприходяването му до 31.08.2023г. по баланса на дружеството ответникът води бензиностанцията, която освен сгради включва съоръжения и оборудване, като един актив. Вещото лице е дало варианти за корекция на балансовата стойност на този актив, като в първите две заключения предлага вариант, в който амортизационната норма се запазва в първоначалния размер от 4 % годишно, а в последното заключение от 29.09.2025 г. въз основа на договора за строителство бензиностанцията като актив е разделена на съставни части по категориите, посочени в ЗКПО, респективно към всяка част е приложена амортизационната норма по ЗКПО за данъчни цели. Актива на дружеството към 31.08.2023 г. е в размер на 577 177,16 лева, формиран от сбора на следните пера: 176584,16 лева- дълготрайни материални активи; 31 200,00 лева- инвестиции в дъщерни предприятия – „Булавто Русе“ ООД, ЕИК 827183950 - дружеството е било в ликвидация от м.08. 2022г ., а към 31.12.2022 г. актива му е 69 хил. лева, от които 68 хил. лева парични средства 5 и задължения в размер на 21 хил. лева.; 38 988,26 лева - вземания от доставчици; 21 600,00 лева - вземания от клиенти; 145 150 лева- други вземания; 163654,74 лева - парични средства. Задълженията на дружеството към 31.08.2023 г . са в размер на 623 121,77 лева, формиран от сбора на следните пера: 491 467,40 лева- получени краткосрочни заеми; 6 323,33 лева задължения към доставчици; 29 45 1.44 лева - задължения към персонала; 12 500,00 лева задължения по съучастия; 3 527,06 лева - други разчети с персонала и съдружници; 26 959,53 лева- ДДС за внасяне; 3 438,55леваразчети за ДОД; 7 285,74 лева - разчети за ДОО; 2 854,97лева - разчети за ЗО;1 352,72 лева - разчети за ДЗПО; 7 798,26 лева - други разчети с бюджета; 30 162,77 лева - разчети за лихви. При амортизационна норма от 4 на сто върху активите чистата стойност на актива е 447 171.39 лева. Съгласно допълнително заключение с вх. № 111955 от 29.09.2025 г. нетната (чиста) стойност на актива е 120 125.46 лева.