Решение № 1257 от 21.06.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1257 гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 555 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на К.К.К., с ЕГН **********, с адрес,***, чрез пълномощник адвокат Б.М., против Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за възстановяване недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 87 735,70 лева, от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2020 г. в размер на 53 147,10 лева и законна лихва в размер на 34 588,60 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен акт. В молба вх. № 6507/12.04.2021 г. по описа на съда (л.153) е направено възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се сторените в производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Както вече бе казано, с Решение №

2153-15-34/15.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив за възстановяване недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 87 735,70 лева, от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2020 г. в размер на 53 147,10 лева и законна лихва в размер на 34 588,60 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.12.2020 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

6. За да постанови този резултат, горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното:

С

Разпореждане № **********, Протокол № N01037/03.05.2006 г. (л. 11), считано от 25.09.2005 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.К.К.,

ЕГН ********** на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при зачетен осигурителен стаж от първа категория 12 г. 06 м. и 10 дни, трета категория 15 г. 04 м. и 13 дни и стаж, положен по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО - 03 г. 05 м. и 02 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 46 г. 06 м. и 06 дни и осигурителен доход за тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г. (от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г.) – 172 540,00 лв. и от 01.01.1997 г. до 09.11.2000 г. - 1488.12 лв.

Към 25.09.2005 г., датата от която е отпусната пенсията, лицето има навършена възраст 53 г. 05 м.

При извършена проверка на правомерността на отпуснатата на К. пенсия, от същия с Писмо изх. № К - 4524/06.02.2013 г. (л. 18) и Писмо изх. № МП - 37483#1/18.06.2013 г. (л. 26) е изискано представяне на оригинални документи за стаж. В предоставените с писмата срокове, лицето не е представило изисканата информация и документи.

На

12.08.2013 г. със собственоръчна декларация (л. 33)

К. декларира част от периоди на положен стаж, а за други периоди твърди, че не си спомня къде е работил и не може да представи документи, тъй като не са му върнати след отпускането на пенсия.

Посочено е в тази връзка, че съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията през процесния период) за административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж.

Отделно от това, тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасяне на административния орган, поради което в тежест на К. е да докаже претендирания в административното производство стаж, въз основа на който му е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Като неоснователни са приети твърденията на лицето в подкрепа на тезата му за добросъвестност, а именно, че пенсията му е отпусната въз основа на документи, съставени и представени пред административния орган от съответните работодатели и решението за отпускане на пенсия е изцяло на административния орган.

Установено е, че в ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация за образувана прокурорска преписка № 2818/2016 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, по която са приобщени писмени доказателствени средства (оригинални пенсионни досиета), сред които е и досието на К.К.К. и оригинал на Трудова книжка № 3325, издадена на 30.05.1975 г. от МЗ „А. Иванов“ Пловдив на негово име. В тази връзка е стартирана процедура по установяване на осигурителния стаж на лицето и правомерността на отпуснатата му пенсия.

В рамките на развилото се производство е установен действително придобит от К. осигурителен стаж, както следва:

-

7 г. 10 м. и 29 дни от втора категория труд;

-

16 г. 8 м. и 25 дни от трета категория труд;

- общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО - 26 г. 7 м. и 16 дни.

Констатирано е, че не е доказан положен труд за периоди, както следва: от 12.10.1973 г. до 14.03.1977 г. при осигурител „Маришки Басейн“ по Удостоверение обр. УП 3 № 401/24.08.2001 г.; от 20.03.1977 г. до 30.09.1989 г. при осигурител Завод „Вулкан“ по Удостоверение обр. УП 3 № 357/05.04.2002 г. и от 24.11.1989 г. до 04.11.1996 г. при осигурител Завод „Мраз“ по Удостоверение обр. УП 3 № 538/14.10.2001 г., зачетени от първа категория труд, при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и представени от К. с негово Заявление вх. № 15125/15.03.2006 г. документи.

Въпросът относно правото но пенсия на К. е посочено, че е разрешен с влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол № N01383/29.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отменено Разпореждане № **********/Протокол № N01037/03.05.2006 г. и всички последващи и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на К.К., считано от 01.06.2018 г. (л.

108 – 109).

При извършена проверка на оригиналното пенсионно досие на К. (л. 162 и сл.) е установено, че от него е подадено заявление за отпускане на пенсия с вх. № 15125/15.03.2006 г., към което са приложени документи за осигурителен стаж, който не е действително придобит от него, в следствие на което на същия е отпусната пенсия при благоприятните условия на § 4 от ПЗР на КСО, без да има право на такава. Според административния орган, К. безспорно е съзнавал, че няма право на въпросната пенсия, тъй като не е полагал труд при осигурители, за които е представил документи за стаж и доход, поради което същият се явява недобросъвестен по отношение на неправомерно получените суми. Отделно от това е прието, че К. е съзнавал, че няма стаж със зачетена продължителност от първа категория, даващ възможност за пенсиониране при по-благоприятни условия на значително по-ранна възраст – 53 години и 05 месеца при възраст за пенсиониране на мъжете по общите условия за трета категория през 2006 г. – 63 години.

Като неразделна част от решението е приложена справка за размера на задължението по Разпореждане № РНП-1-4-15-00856076/17.12.2020 г. (л. 133 – 136).

7. В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от ответника: Писмо изх. № 63710/11.03.2021 г. от Районен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него копие на Постановление за разделяне на досъдебно производство от 24.06.2020 г. (л. 143 и сл.); копие на Протокол на заведените в управлението заявления за дата 15.03.2006 г. (л. 154); заверено копие на документите, съдържащи се в пенсионното досие на името на К.К., налични по прокурорска преписка № 5645/2020 г. (ДП № 282/2020 г. в Икономическа полиция), както следва: Заявление вх. № 15125/15.03.2006 г., подадено от жалбоподателя до Директора на РУСО; Трудова книжка № 3325, издадена на К.К.К. от МЗ „А. Иванов“ на 30.05.1975 г.; Удостоверение обр.

УП-2 № 537/14.10.2001 г., издадено от „МРАЗ“ АД; Удостоверение обр. УП-2 № 37/12.07.2005 г., издадено от „Интермес“ ЕООД; Разпореждане № ********** № 74/Протокол № N01037 от 03.05.2006 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив; Справка обр. 01 по ЕГН на лицето; Молба от К.К.К. *** от 15.03.2006 г., с която са приложени документи за трудов стаж, които се иска да бъдат съобразени при определяне правото и размера на пенсията и които желае да се впишат в УП-1 стр.

2 от длъжностното лице при РУСО – отдел „Пенсии“; Удостоверение № 11/28.03.2006 г., издадено от „Интермес“ ЕООД; писмо изх. №

5183/20.03.2006 г., адресирано до К. – в 5 екземпляра; писмо изх. № МП-37483#1 от 18.06.2013 г. до К.К., ведно с данни за изпращането му на лицето; Резултати от пресмятането на коефициентите на пенсията на лице по ЕГН; Пълномощно, с което К.К.К. упълномощава Неделя Герова Ненова да подаде молбата за пенсиониране и всички документи в Дирекция „Пенсии“ в град Пловдив и да го подписва, където е необходимо; Декларация от К. от 28.03.2006 г., 3 бр. справки от Персоналния регистър на НОИ за осигурените лица (л. 161 и сл.).

8. Отново в хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са дадени обяснения от жалбоподателя.

Същият заявява, че не си спомня точно дата и месец, на които е подадено заявлението за отпускане на пенсия. Спомня си, че годината е била 2008 г. или 2009 г. Не съхранява документи, които да удостоверят точната дата на подаване на заявлението за пенсия, защото не ги е подавал лично. Някаква фирма ги е подала, на която той е предоставил трудовата си книжка, за да му изчислят стажа. Не може да каже кой служител е приел документите, тъй като той лично не ги е подавал. Заявява също така и че не познава Александрина Димитрова Георгиева и нито я е виждал, нито знае коя е.

Други доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните.

ІV. За правото:

9. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Действително следва да се констатира, че Решение № 2153-15-34/15.02.2021 г. е подписано със запетая не от органа, сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от Р.П. на длъжност Началник отдел „Административен” в ТП на НОИ Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Розалия Д.е била в платен отпуск за периода 08.02.2021 г. - 16.02.2021 г. включително (така писмени доказателства на лист 137 по делото), поради което Д.е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д., поради обстоятелството, че е в платен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от седем работни дни, поради което Управителят на НОИ е определил Р.П.

Разпечатката съдържа 55 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29e1b843-a69e-44b0-81e5-b1cc2bc3c450