Решение № 85 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседАе на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500119 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №85 от 20.01.2026г., постановено по гр.дело №386/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на Б. Г. К. с ЕГН:********** сумата от 26587,18 евро /равняващи се на 52000лв./ - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл.123,ал.1,пр.2 НК по ДП №954/2009г. на Второ РУ на МВР-Пловдив и НОХД №473/2014г. на ОС-Пловдив, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2022г. до окончателното й изплащане, като претенцията за неимуществени вреди за разликата над 52000лв. до 70000лв. е отхвърлена, и Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“№2, е осъдена да заплати на Б. Г. К. с ЕГН:********** сумата от 5,11 евро /равняващи се на 10лв./ - разноски по делото, както и да заплати на адв.С. А. Л., служебен 1 адрес: гр.Пловдив, бул.“Ц Б *******, сумата от 2373,86 евро /равняващи се на 4642,86лв./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. Г. К. по производството, а в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд-Пловдив сумата от 616,82 евро /равняващи се на 1206,40лв./ - разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Б.

Г. К., който, чрез пълномощниците адв.С. Л. и адв.П. Д., го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения от 52000лв., равняващи се на 26587,18 евро, до пълния предявен от 70000лв., с доводи за неправилност, касаещи периода на наказателната репресия, постановявАте в съдебната фаза на наказателното производство осъдителни присъди, увреждането на здравословното състояние и публичното оповестяване на информация за развитието на наказателния процес от значение за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, и претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на допълнително обезщетение от още 9203,25 евро, ведно със законната лихва от 29.06.2022г., както и съдебни разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на Прокуратурата на Република България, посредством която то се атакува в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 26587,18 евро със законна лихва и разноски по съображения за липса на доказателства за действително претърпени вреди и на причинно-следствена връзка на твърдените вреди с наказателното производство, като са изложени доводи и във връзка с обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, с оглед на които счита присъденото обезщетение за прекомерно и несправедливо. Претендира за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението.

Съдът, след преценка на събрАте в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

2

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният Б. Г. К. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 35790,43 евро /равняващи се на 70000лв./ за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.123,ал.1,предл.2 от НК по воденото ДП №954/2009г. по описа на Второ РУ на МВР-Пловдив, за което е оправдан с влязла в сила на 29.06.2022г. Присъда №124 от 29.06.2022г. по КНОХД №511/2021г. на ВКС, при провеждането на което наказателно производство е нарушено правото му по чл.6,пар.1 от КЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2022г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основАе и размер с твърдения наличието на оправдателна присъда да не води автоматично до отговорност на прокуратурата за вреди, а в случая наказателното производство спрямо ищеца да е образувано в съответствие със закона и при наличие на достатъчно данни, обосноваващи неговото привличане като обвиняем, както и твърдените вреди да не са в причинна връзка с действията на прокуратурата. Поддържа ищецът да не е претърпял значителни вреди последици извън обичайните. Счита да не са налице незаконни действия на прокуратурата и разследването да е било проведено в разумен срок за по-малко от две години на досъдебната фаза, като за съдебната фаза на процеса отговорността на прокуратурата да не може да бъде ангажирана. Навежда ищецът да е бил осъждан за извършване на две престъпления по конкретно посочени дела, а медийното разгласяване на случая да произтича от обстоятелството, че ищецът е публична личност и обществото има право да бъде информирано. Застъпва твърдените от ищеца проблеми с психиката, социалния живот, общуването и развиването на наркотична зависимост да са последица от неговите действия и свободен избор, а да не произтичат от повдигнатото обвинение. Навежда изключителна вина на ищеца за настъпване на негативния резултат по смисъла на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, евентуално негов принос по смисъла на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ.

С първоинстанционното решение е прието да е осъществен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, за чието изключване или огрАчаване да не се установява хипотеза 3 по чл.5 от ЗОДОВ. Прието е на ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по непредпазливост, което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, но да е за причиняване на смърт другиму, което разкрива допълнителна тежест, като на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“, но наказателното производство е продължило почти 11 години от 07.07.2011г., когато е бил привлечен като обвиняем и е бил в най-активната си 38-годишна възраст, до 29.06.2022г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, и са извършвА множество процесуално-следствени действия с негово участие, през което време е преживял негативни емоции на стрес, страх от осъждане, отчуждение от приятели. Акцентирано е на упражняваната от него професия на лекар, с която е свързано повдигнатото обвинение, предпоставило медийно разгласяване на наказателното производство в съдебната му фаза, без данни за последващо оповестяване на информация за развитието на наказателния процес. Прието е, че вследствие повдигнатите обвинения ищецът е спрял да практикува по специалността си. Взети са предвид липсата на данни за огрАчаване на свободното придвижване и за увреждане на здравословното състояние, както и наличието на едно осъждане през периода на незаконното обвинение. Прието е, въпреки известната фактическа и правна сложност на делото, периодът на разглеждането му от 2009г. до средата на 2011г. на досъдебна фаза, а на съдебна около 10 години и 10 месеца - два пъти от ОС, три пъти от АС и три пъти от ВКС, да е твърде дълъг, с което да е нарушено правото на ищеца по чл.6,пар.1 от КЗПЧОС и това да обосновава по-висок размер на дължимото обезщетение, определено глобално на сумата от 52000лв., от която 44000лв. за незаконното обвинение и 8000лв. за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

От приложените материали по наказателното производство се установява, че на 27.09.2009г. е подадена молба от А В относно смъртта на съпругата му Е В след извършена от д-р К. диагностична мАпулация и след извършване на оглед на местопроизшествие на основАе чл.212,ал.3 от НПК е образувано ДП №954/2009г. по описа на Второ РУ на МВР-Пловдив срещу 4 неизвестен извършител за това, че на 26.09.2009г. в гр.Пловдив е причинил другиму смърт поради незнАе или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, съставляващо престъпление по чл.123,ал.1 от НК. С протокол от 16.10.2009г. са доброволно предадени на разследващия орган от управителя на МБАЛ „Торакс“ ИЗ относно болничния престой на починалата Е В и копия на трудовите договори и длъжностните характеристики на трима лекари, сред които и ищеца К.. На 04.02.2010г. е проведен разпит на същия като свидетел.

След разпит на свидетели, изземване на медицинска документация и извършване на СМЕ с Постановление от 24.01.2011г. наказателното производство е спряно на основАе чл.244,ал.1,т.2 от НПК, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит. С Постановление от 21.02.2011г. то е възобновено. След назначаване на допълнителна комплексна СМЕ и събиране на писмени данни с постановления от 06.07.2011г. като обвиняеми са привлечени ищеца Б. К. като осъществил диагностичната мАпулация, при която бил причинен пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво, и Х К като осъществявал дежурството след тази мАпулация.

Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. Разследването е предявено на 08.07.2011г. и на 21.07.2011г. е изготвено заключително мнение за предаване на обвиняемите на съд. На 05.08.2011г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №1445/2011г. по описа на Окръжен съдПловдив. Проведени са общо 16 открити съдебни заседАя, на които ищецът се е явявал лично. Постановена е Присъда №114 от 06.11.2013г., с която същият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.123,ал.1,предл.2 вр. чл.2,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК и му е наложено наказАе „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с отлагане на изтърпяването му за срок от три години, като за част от обвинението е оправдан. С Решение №191 от 27.03.2014г., постановено по ВНОХД №59/2014г. по описа на Апелативен съдПловдив, по което е проведено едно открито съдебно заседАе с участие на ищеца, присъдата е отменена в наказателно-осъдителната й част и в гражданската част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а в останалата й част е потвърдена. Образувано е НОХД №473/2014г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Проведени са 7 открити съдебни заседАя с личното явяване на ищеца. Постановена е Присъда №9 от 26.01.2015г., с която К. е признат за виновен в извършване на престъплението 5 и му е наложено наказАе „лишаване от свобода“ за една година и шест месеца, чието е изтърпяване е отложено за срок от три години, а за част от обвинението е оправдан. По въззивни жалби против присъдата е образувано ВНОХД №399/2015г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. По него е проведено едно открито съдебно заседАе с участие на ищеца. Постановено е Решение №169 от 04.07.2016г., с което присъдата е потвърдена. С Решение №31 от 07.03.2017г. по КНОХД №1252/2016г. на ВКС, по което е проведено едно открито съдебно заседАе с участие на ищеца, решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Образувано е ВНОХД №118/2017г. пред Апелативен съд-Пловдив.

По него са проведени 7 открити съдебни заседАя, на които ищецът се е явил.

Постановена е Присъда №10 от 15.10.2018г., с която първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната и в гражданско-осъдителната части и вместо нея К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест срещу присъдата на въззивния съд е образувано КНОХД №681/2019г. пред ВКС, по което е проведено едно открито съдебно заседАе с участието на ищеца и е постановено Решение №179 от 11.11.2019г., с което тя е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. Образувано е ВНОХД №566/2019г., по което са проведени две открити съдебни заседАя, на които ищецът се е явил. Постановено е Решение №260033 от 08.03.2021г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. С окончателна Присъда №124 от 29.06.2022г. по КНОХД №511/2021г. на ВКС, по което ищецът се е явил на пет открити съдебни заседАя, въззивното решение и потвърдената с него присъда в осъдителните й части са отменени и вместо това К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.