Решение № 1075 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501174 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

1. въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. от С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. ** срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. А., ЕГН

**********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. **, че Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните, със съдебен адрес: гр. В., ул.

„Д. П.“ № *, ОД „З.“-В., е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрени със Заповед № РД-1817/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. З., местност „О.“, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, придобит на 1 основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, и ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, да предаде на Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните, владението върху гореописания поземлен имот, на основание чл. 108 ЗС, ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет.

*, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Д. П.“ № *, ОД „З.“-Варна, сумата от 600 /шестстотин/ лева – обезщетение за лишаване от ползването на гореописания имот за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. и 2. въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. от Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните, срещу Решение № 788/06.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20233110108805 по описа за 2023г. на ВРС, 18 състав, В ЧАСТТА, с която съдът: ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Д. П.“ № *, ОД „З.“-В., срещу С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построените в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда и оранжерия.

Във въззивна жалба вх. № 26774/24.03.2025г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Сочи се, че изводът на съда, че имотът е държавна собственост е необоснован. Държавата твърди, че е собственик на имота по силата на закона - чл. 24 от ЗСПЗЗ. Липсват обаче доказателства, че имотът е бил държавна собственост преди колективизацията на земята, както и да е бил включен в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Предвид на това не са били налице основанията за възстановяване на собствеността в полза на Държавата. Липсват също така доказателства, че процесният имот представлява част от имота, възстановен с Решение № 864/06.03.2002 г. на Поземлена комисия- Варна. След като имотът не е държавна собственост не съществуват пречки Д. М. Б. да е придобила по давност правото на собственост. От показанията на свид. Е. Т. и С. Д. се установява, че Д. М. Б., която е праводател на ответницата С. А., е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 2 години, като владението й е било непрекъснато, необезпокоявано и явно.

Съдът необосновано е кредитирал показанията на свид. П. Й. и П. Х., тъй като те нямат преки впечатления за имота преди 2022-2023 г. Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решението.

Въззивника моли съда да бъде отменено обжалваното Решение в поосчената част и да бъдат отхвърлени претенциите на Държавата.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.

Противно на твърдяното счита, че от целия събран по делото доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че Държавата е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на закона /чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ/, в евентуалност на надлежно проведена реституционна процедура. Още преди колективизацията същия е бил държавна собственост, такъв е бил по времето на социализма, до влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и към настоящият момент. Процесният имот не е бил собственост на физическо лице, както преди колективизацията, така и през целият период след това и към момента на предявяване на иска, и като такъв е собственост на Държавата. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от Държавата става по силата на закона. Съдът изцяло е съобразил приложимите правни норми. Прави се анализ на събраните по делото доказателства. Към момента на възстановяване на собствеността, процесният имот е бил земеделска земя (нива) - част от Държавен поземлен фонд. И щом като оспореният имот е включен в Държавен поземлен фонд, то на основание чл.24, ал. 7 от ЗСПЗЗ придобиването му по давност е изключено.

Дори и да приемем, че по отношение на имотът е приложима само предвидената в чл.86 от ЗС норма и действалата до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с §1, ал.1 от ЗД на ЗС мораториум, за Д. М. Б. (праводател на ответника) не е изтекъл изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Поддържат твърденията си в молба вх.№ 52010/26.06.2024 г., че е налице абсолютна симулация, съответно нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между Д. Б. и С. А.. По иска с правно основание 3 чл. 59, ал. 1 ЗЗД сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а във ВЖ не са изложени каквито и да е доводи за отмяна на съдебния акт.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на другата страна, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

Във въззивна жалба вх. № 33081/10.04.2025г. се сочи, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.

Първоинстанционното решение е постановено в противоречие със задължителните разрешения, дадени в т.3 от Тълкувателно решение №4/2015 от

06.11.2017г. по тълк.дело.№4/2015г. на

ОСГК на

ВКС.

Първоинстанционният съд, макар и да се е позовал на същото, го е тълкувал превратно, откъслечно, само отделни негови части и/или го е приложил неправилно. Цитира съдебна практика. Незаконната постройка в имота на ищеца, безспорно се явява пречка както за ползването на земята под сградата, така и за бъдещото застрояване в имота от самия ищец и да ползва в пълен обем правото си на собственост, тъй като той ще трябва да се съобразява с нея и/или евентуално да я събори, като направи разходи за това, които не следва да са в негова тежест, тъй като не той, а ответникът макар и да не е изградил постройката поддържа това състояние в имота, собственост на ищеца.

Като е приел обратното PC-Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а вместо него да се уважи предявения иск по чл.109 от ЗС.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението в тази част е правилно, тъй като е обосновано и не са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на другата страна, като бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от държавата, чрез министъра на З.то и храните, срещу С. Н. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС.

4

Ищецът заявява, че държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. З., общ. В., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. З., местност „О.“, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който е придобила по силата на закона /ex lege/, а в условията на евентуалност – по реституция.

В исковата молба са наведени доводи, че държавата е придобила собствеността върху процесния имот по силата на закона и за същия е съставен Акт за частна държавна собственост № 10518 от 19.12.2022 г.

Ищецът се позова на предвиденото в чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ придобивно основание.

В условията на евентуалност поддържа, че държавата се легитимира като собственик на имота по реституция. Излага, че последният е заявен за възстановяване по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на ПК-Варна и с Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна е признат за възстановяване. Сочи, че по силата на влязла в сила Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния управител на област Варна е одобрен планът на новообразуваните имоти за процесната територия. Реституционната процедура е приключила с издаването на Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищецът поддържа, че в разписните листи за имота не са вписани ползватели, същият не е изкупен по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ нито е бил заявен за възстановяване от трети лица. Твърди, че на 15.06.2022 г. в Областна дирекция „З.“-В. постъпило уведомление от директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна относно подадено от Д. М. Б. заявление за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор ***. В отговор ОД „З.“-В. възразила срещу издаването на удостоверение за обстоятелствена проверка на имота. През м. ноември 2022 г. в ОД „З.“-В. постъпила информация от СГКК-Варна относно инициирана от Б. процедура по изменение на КРНИ, засягащо процесния имот, приключила с вписване на последната като собственик на имота въз основа на издадения в нейна полза констативен нотариален акт. Във връзка с уведомлението от Община Варна на 24.06.2022 г. била извърШ. проверка от служители на 5

Областна дирекция „З." - В. относно състоянието и ползването на поземлен имот с идентификатор ***. На 17.05.2023 г. била извърШ. повторно проверка в имота. При същите било установено, че имотът е силно захрастен и затревен, като същият не е заграден от всички страни. Били констатирано наличието на останки от разруШ. стъклена оранжерия в североизточната част на имота, както и изоставена метална конструкция в югоизточната му част.

Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за гореописания имот в полза на Д. М. Б. е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № **, том ***. рег.№ ****, дело № *** от 2022 г. на нотариус Б. В., рег. № *** на НК. Впоследствие Б. сключила с ответника С. Н. А. договор за покупко-продажба за същия имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, дело № *** от 2022 г. на Нотариус Б. В., рег. № *** на НК.