Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3422 от 23.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3403/2025
Вид
Определение № 3422
Подписан
23.12.2025
В сила
12.10.2026
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 262, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 23.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503403 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание г.д. № 3403/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от В. Д. против определение на СГС от 14.11.25г. по г.д.

№ 8283/25г. /постановено при условията на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното определение е постановено в съответствие със закона/:

Първоинстанционният съд е изложи конкретни съображения, с които е обосновал наличието на предпоставката по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към констатациите /и изводите на СГС/ в горната връзка /доколкото същите кореспондират пряко със съдържанието на писмените доказателства, които се съотнасят към приложението на „санкцията“ по посоченият законов текст/.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника – жалбоподател/:

От една страна:

Наличните по делото писмени доказателства сочат, че в рамките на производството по г.д. № 9875/24г. на СРС - ответникът /жалбоподател/ не е могъл да бъде намерен нито на адреса в ***, нито на адреса на *** /всички призовки, които са били изпратени до тези два адреса са били върнати като - нередовно връчени/. Именно поради това /поради наличието на фактическа невъзможност процесът да бъде придвижен надлежно на следващ етап/ първоинстанционният съд е назначил /при стриктно спазване на производството и последователността по чл. 47 от ГПК/ особен представител на ответника.

Последният не е упражнил правото си да обжалва постановеното решение /поради което – същото се явява влязло в сила по отношение на В. Д./.

От друга страна:

Наличните по делото писмени доказателства сочат, че и в рамките на предходните /вече приключили с влязъл в сила съдебен акт/ производства /а именно: по г.д.

№ 655 от 20г. на РС – Смолян; по г.д. № 15627 от 21г. на СРС и по г.д. № 3645 от 23г. на СГС/ ответникът /жалбоподател/ не е могъл да бъде намерен на двата горни адреса /в *** и 1 на ***/; и в рамките на изброените производства изпратените до тези два адреса призовки са били върнати като нередовно връчени. Остава неясно /предвид нередовността на призоваването – съобразно изложеното/ как В. Д. е узнал за наличието на заведеното срещу него предходно дело, но същият действително е защитил правата си чрез упълномощен представител /адвокат Т. Р., който представлява ответника – жалбоподател и в настоящото частно производство/. Това /учреденото в предходния процес/ процесуално представителство обаче не може да обоснове извод за незаконосъобразност на проведеното от СРС производство по чл. 47 от ГПК /приключило с назначаването на особен представител на В. Д./ предвид следното:

От една страна: правоотношението по посоченото процесуално представителство е имало стойност /правно действие/ само в рамките на приключилият процес /предвид постановката по чл. 34, ал. 4 от ГПК/, т.е. представителната власт на адвокат Т. Р. е била „отпаднала“ към момента на образуване на процеса по г.д. № 9875/24г. на СРС /поради което ответникът не е могъл да бъде уведомен редовно чрез този адвокат при условията на чл. 51 от ГПК/. От друга страна: приключилите съдебни производства /съдебни преписки – дела/ са били изискани от съда /в рамките на процеса по г.д. № 9875/24г. на СРС/ след осъществяване на процедурата по чл. 47 от ГПК /т.е. към момента на осъществяване на тази процедура СРС не е и имал възможност да констатира наличието на учреденото в предходните процеси представителство/.

С оглед всичко изложеното: атакуваното определение следва да бъде – потвърдено /частната жалба следва да бъде оставена – без уважение/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. против определение на СГС от 14.11.25г. по г.д. № 8283/25г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 23.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503403 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание г.д. № 3403/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от В. Д. против определение на СГС от 14.11.25г. по г.д.

№ 8283/25г. /постановено при условията на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното определение е постановено в съответствие със закона/:

Първоинстанционният съд е изложи конкретни съображения, с които е обосновал наличието на предпоставката по чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към констатациите /и изводите на СГС/ в горната връзка /доколкото същите кореспондират пряко със съдържанието на писмените доказателства, които се съотнасят към приложението на „санкцията“ по посоченият законов текст/.

В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника – жалбоподател/:

От една страна:

Наличните по делото писмени доказателства сочат, че в рамките на производството по г.д. № 9875/24г. на СРС - ответникът /жалбоподател/ не е могъл да бъде намерен нито на адреса в ***, нито на адреса на *** /всички призовки, които са били изпратени до тези два адреса са били върнати като - нередовно връчени/. Именно поради това /поради наличието на фактическа невъзможност процесът да бъде придвижен надлежно на следващ етап/ първоинстанционният съд е назначил /при стриктно спазване на производството и последователността по чл. 47 от ГПК/ особен представител на ответника.

Последният не е упражнил правото си да обжалва постановеното решение /поради което – същото се явява влязло в сила по отношение на В. Д./.

От друга страна:

Наличните по делото писмени доказателства сочат, че и в рамките на предходните /вече приключили с влязъл в сила съдебен акт/ производства /а именно: по г.д.

№ 655 от 20г. на РС – Смолян; по г.д. № 15627 от 21г. на СРС и по г.д. № 3645 от 23г. на СГС/ ответникът /жалбоподател/ не е могъл да бъде намерен на двата горни адреса /в *** и 1 на ***/; и в рамките на изброените производства изпратените до тези два адреса призовки са били върнати като нередовно връчени. Остава неясно /предвид нередовността на призоваването – съобразно изложеното/ как В. Д. е узнал за наличието на заведеното срещу него предходно дело, но същият действително е защитил правата си чрез упълномощен представител /адвокат Т. Р., който представлява ответника – жалбоподател и в настоящото частно производство/. Това /учреденото в предходния процес/ процесуално представителство обаче не може да обоснове извод за незаконосъобразност на проведеното от СРС производство по чл. 47 от ГПК /приключило с назначаването на особен представител на В. Д./ предвид следното:

От една страна: правоотношението по посоченото процесуално представителство е имало стойност /правно действие/ само в рамките на приключилият процес /предвид постановката по чл. 34, ал. 4 от ГПК/, т.е. представителната власт на адвокат Т. Р. е била „отпаднала“ към момента на образуване на процеса по г.д. № 9875/24г. на СРС /поради което ответникът не е могъл да бъде уведомен редовно чрез този адвокат при условията на чл. 51 от ГПК/. От друга страна: приключилите съдебни производства /съдебни преписки – дела/ са били изискани от съда /в рамките на процеса по г.д. № 9875/24г. на СРС/ след осъществяване на процедурата по чл. 47 от ГПК /т.е. към момента на осъществяване на тази процедура СРС не е и имал възможност да констатира наличието на учреденото в предходните процеси представителство/.

С оглед всичко изложеното: атакуваното определение следва да бъде – потвърдено /частната жалба следва да бъде оставена – без уважение/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. против определение на СГС от 14.11.25г. по г.д. № 8283/25г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________