Решение № 506 от 15.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Горна Оряховица, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101523 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза на делбата.

С влязло в сила Решение № 823 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1523/2023 г. по описа на ХІІI- ми граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., ул. ***, а именно:недвижим имот с идентификатор №

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 65,34 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента: изба № 4, с площ 9,03 кв.м., 2.8618 % от общите части на сградата и 2, 8618% ид. части от правото на строеж върху държавното място, като самостоятелния обект се намира на 2(втори) етаж в сграда с идентификатор ***, при квоти на съделителите:М. Т. М., ЕГН********** - 4/12 идеална част,Т. П. Г., ЕГН********** - 4/12 идеална част,И. М. Г., ЕГН********** - 2/12 идеална част,З. К. Г., ЕГН********** - 1/12 идеална част и С. К. Г., ЕГН********** – 1/12 идеална част.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

I. По извършване на делбата:

От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на 1 правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем. Същото се установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Г., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот в размер на 81 960 лева.

ІІ. По отношение на претенциите по сметки:

По претенцията на И. Г. с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД:

Касае се за претенция за припадащата се част от извършени подобрения от И. М. Г. в делбения имот в общ размер на 2 500 лева през 2022-2024 г.

Ищецът е претендирал подобренията като необходими и полезни разноски с твърдението, че са извършени поради износване и овехтяване на жилището, след който е започнало превеждането му в състояние годно за ползване – поставил ламинат в спалнята, коридора и кухнята на стойност 1500 лв., подменил външната врата на апартамента на стойност 800 лв., премахнал и подменил амортизиран моноблок в тоалетната на стойност 300 лв., всичко на обща стойност 2500 лв. Претендира от ответниците приспадащата се съобразно делът им част от разходите.

Ответниците М. М. и Т. Г. оспорват подобренията. Посочва, че предприетите строително ремонтни дейности не са съгласувани с тях, както и че не са давали разрешение за извършването им. Считат, че дори и да са извършени тези подобрения, то те не съставляват необходими разноски.

По отношение на исковете за заплащане на извършените подобрения:

Под “разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на съсобственика-ищец и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.

Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им.

Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о.

В този смисъл подмяната на входната врата, моноблока и изграждането на настилка от ламинат увеличава полезните качества на вещта и е било 2 необходимо нововъведение. Видно от обстоятелствената част на отговор 4.3 от съдебно-техническата експертизата е, че стойността на извършените разноски според заключението на вещото лице възлиза на общо 1999 лв.

Относно възражението на ответниците М. М. и Т. Г. - че подобренията са били ненужни, евентуално луксозни разноски, съдът намира за неоснователно. Свидетелката Л. Г.а свидетелства, че входната врата е била дървена и счупена, а отвън жилището се е затваряло с метална решетка. Ето защо съдът намира, че извършените подобрения са били наложителни, с оглед увеличаване полезните свойства на вещта. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове.

Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът-подобрител, е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.

В случая ответниците са се противопоставили на извършените подобрения, поради което правоотношението следва да се уреди съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД.

Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота/ - Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д.

№ 1072/2010 г., І г.о.

Видно от таблица № 4 от СОСЕ, е, че стойността на разходите за извършване на ремонтните работи в процесния имот за възлиза на 1999 лв. С толкова се е и увеличила пазарната стойност на имота. Ето защо безспорно е, че тази претенция е основателна до тази сума, т.к. не е налице разлика в двата компонента. Ето защо съдът намира, че искът е основателен до този размер, изчислен съобразно квотите в съсобствеността 1999 лв. делено на 4/12 ид. части за М. М. и Т. Г. = 666,33 лв. за всеки от тях, делено на 1/12 ид. части за З.

Г. и С. Г. = 166,58 лв. за всеки от тях, а до целия предявен размер от 2500 лв. претенцията по сметки следва да се отхвърли.

По претенцията на М. М. и Т. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС :

За успешното провеждане на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот ищците М. М. и Т. Г. следва в условията на пълно и главно доказване да установят в процеса, че с ответника са съсобственици на посочената в исковата молба вещ, че в рамките на исковия период ищецът е ползвал лично имота, че са поискали 3 да го ползват посредством писмена покана до съсобственика, че съсобственикът, до когото е адресирана поканата, е възпрепятствал ползването, както и да се установи размерът на претендираното обезщетение за ползване. При доказано наличие на тези предпоставки, в тежест на ответника И. Г. е да установи изпълнение на задължението си да заплати дължимото обезщетение или наведените от него правоизключващи или правопогасяващи възражения, а именно, че е предоставил достъп до имота.

По делото се установи, че за периода, за който се претендира заплащане на обезщетение от ответника за времето от 18.09.2023 г. – 26.03.2024 г. в размер на 450 лв. за всеки от тях, или по 75 лв. месечно, по отношение на процесния имот съществува съсобственост при квоти М. Т. М. - 4/12 идеална част, Т. П. Г. - 4/12 идеална част, И. М. Г. - 2/12 идеална част, З. К. Г., - 1/12 идеална част и С. К. Г., – 1/12 идеална част.

В доказателствена тежест на ответника И. Г. е да докаже правоизключващото възражение, че е предоставил достъп на М. М. и Т. Г. до съсобствения имот. Възражението на ответника остана недоказано. Видно от разпита на свидетелите Л. Г.а и И. Г.а е, че след подмяната на входната врата достъп до имота М. М. и Т. Г. не са имали. Ответникът не доведе допуснатите му свидетели, а процесуланият му представител не спори основателността на претенцията. Ето защо съдът намира, че твърдението на ищците, че им е отказан достъп до съсобствения имот от ответника се доказа. На следващо място направената с исковата молба покана за заплащане на обезщетение получена от ответника И. Г. на 17.09.2023 г., съдът намира, че е породила действие. Ето защо, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, поради което следва да заплати на ищците по претенцията обезщетение за лишаване от право на ползване на имота на страните по 470. 40 лв. съобразно идеалната им част, събразно заключението на вещото лице. Исканията са предявени за сумата от 450 лв., поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес до тази сума следва да бъдат уважени.

По претенцията за възлагане на неподеляемото жилище с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК:

Съделителите И. М. Г. и С. К. Г. са предявили претенция за възлагане с правно основание чл. 349 от ГПК на процесния недвижим имот, като съдът е приел същите за разглеждане в производството. Съделителите М. М. и Т. Г. са заявили, че не оспорват претенцията и са съгласни допуснатия до делба недвижим имот да бъде възложен на И. Г., а техния дял да бъде уравнен с пари. Възразяват срещу искането на С. Г. за възлагане на имота в неин дял, посочвайки, че тя не живяла в имота при открИ.е на наследството.

Съделителят И. Г. също оспорва искането на С. Г. за възлагане на неподеляемото жилище, посочвайки, че Г. не е живяла в имота при открИ.е на 4 наследството, не е присъствала на погребението на дядо си и втората му съпруга.

Въпросът, на който съдът следва да отговори, за да се прецени основателността или неоснователността на възлагателната претенция е дали съделителят И. Г. или С. Г. отговарят на отрицателното условие, което законът поставя, да не притежават друго жилище. И. Г. декларира (стр.61), че при открИ.е на наследството на покойния му баща М. Г., починал на 10.04.2009 г. и съпругата му М. А. Г., починала на 24.12.2017 г. е живял в процесния делбен имот, че не притежава друг имот или право на строеж на територията на Република България. Съделителката С. Г. не представи никакви доказателства по предпоставките за възлагане, въпреки, че искането й беше надлежно оспорено от останалите съделители.

При изложените факти, съдът намира възлагателната претенция на съделителя И. Г. за основателна. Смисълът на възлагането по чл. 349, ал. 2 от ГПК е да обезпечи жилищните нужди на съделителя с възлагателна претенция, който отговаря на изискванията. В конкретния случай съделителят И. Г. не разполага с друго жилище. Съдът приема, че всички изискуеми предпоставки за възлагане на имота в дял на съделителя И. Г. са налице, фактите са доказани и не са спорни – съсобствеността на страните е възникнала по силата на наследяване, делбеният имот е неподеляемо жилище, единствено за И. Г. и той е живял в него към момента на открИ.е на наследството, факти които не се оспорват от съделителите М. М. и Т. Г..

Съделителката С. Г. не представи доказателства за основателността на искането й, поради което същото следва да се отхвърли.

Поради изложеното следва да се уважи претенцията на съделителя И. Г. за възлагане на имота в негоВ дял. Тъй като единствения делбен имот е неподеляем жилищен имот и се възлага по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът счита, че уравнението на дела на другите съделители може да бъде единствено в пари.