Решение № 129 от 27.05.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 116/2025
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 27.05.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171,т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Смолян, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 122/01.11.2024г., постановено по гр.д.№ 202/2024г. по описа на Районен съд-З. са осъдени на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ П. на Република Б. , с адрес гр. С., бул. ,,В.‘‘ № * и Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №*, да заплатят солидарно на З. В.
К.,с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл.С. и съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 7, ет.*, адв.
С. М., сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, поради повдигнатото му обвинение и проведено разследване за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28, ал.1 НК, по повод на което е образувано ДП № 78/2020 г., по описа на РУ – З., което е било прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2020 г.
(влизането в сила постановлението на РП – З. за прекратяване), до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска за разликата над 1500 лева до 6000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдени са на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ П. на Република Б. , с адрес гр. С., бул. ,,В.‘‘ № * и Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №*, да заплатят солидарно на З. В. К., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., разноски,съразмерно с уважената част от иска в размер на 227 лева. Осъден е З. В. К., с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.С., с адрес: гр. С., бул.,,Б.“ №* разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 50,00 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 2847/20.11.2024г. от ОД на МВР-С., представлявано от директора старши комисар Ц. Ц. с оплаквания за неправилност, поради 1 нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да осъди ОД на МВР - С., районният съд е приел в случая, че ответниците са солидарно отговорни, тъй като наказателната репресия спрямо ищеца в хода на ДП съставлява съчетание от действия и актове и на П. та РБългрия и на ОД на МВР- С., които са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до съпричиняването на вреди за ищеца, а отделно счита, че поради незаконно повдигнатото обвинение, което впоследствие е било прекратено, обвиняемия изпитвал неудобство, притеснение и несигурност, като единствено страданията които надхвърлят тези преживявания подлежат на доказване, което в случая се обективирало с невъзможността ищеца да замине да работи в чужбина, че не е бил мобилен при извършването на заваръчни услуги с оглед отнемането на СУМПС, че се притеснявал във връзка с предишното осъждане и че случая придобил публична известност, като е мотивирал причинно-следствената връзка на негативните преживявания с това, че те са настъпили от момента на образуване на ДП /15.07.2020 г. и са се развивали до прекратяването на наказателното производство. Твърди се, че повдигането на обвинение е в изключителните прерогативи на П. на РБ. и в този смисъл същата има водеща и контролираща родя в досъдебното производство и следи за законосъобразното му провеждане. В този смисъл от съдържанието на издадените от последните постановления на нито един етап не се сочи за установено незаконно действие или бездействие в т.ч. и актове на разследващите органи. Освен това тези актове, освен че са обект на контрол от наблюдаващия прокурор, подлежат на проверка впоследствие и от такъв на окръжна прокуратура.Действията по привличането на обвиняем, обиск, спиране за проверка, действията по проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, отнемане на СУМПС, задържане на лицето, обуславящо издаването на административни по своя характер актове в т.ч, и публикуване на информация не могат да се идентифицират с такива, очертаващи обхвата на разследването, а още повече по повдигане на обвинение, обуславящо от своя страна отсъствието на предпоставките по чл. 2. ал.1,т.3 от ЗОДОВ относно ангажиране отговорността, както на Областната дирекция на МВР-С., така и на П. на Република Б.. Проверка за законосъобразността на издадените административни актове се реализира при диференциран от настоящия случай подход, а при евентуално прогласени за незаконосъобразни такива в т.ч. действия или бездействия от страна на служителите на ОДМВР - С., е предвиден друг процесуален ред за провеждане на исково производство, а именно съгласно чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ пред друг родово и местно компетентен съд, който в случая ред не е предприет. Дори да се приеме, че ОДМВР - С. е субект на отговорност, чл.
2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ, то ищецът не доказва твърдените от него вреди. Неправилно Районен съд З. е приел, че проведеното досъдебно производство се е отразило негативно на ищеца, надхвърлящо обичайното. По делото не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин да установяват проявяването на сочените от ищеца вреди. В хода на съдебно производство са събрани единствено гласни доказателства и то от заинтересовани за изхода по делото лица, предвид близките им приятелски и родствени отношения с ищеца, които в цялост налагат една привидно изградена защитна теза,която се стреми да представи нормираните от законодателя действия на разследващите органи изначало като незаконосъобразни. Противно на изводите на съда, придобилия обществен отзвук случай, чрез медийното му разгласяване, не може да бъде обвързан с личността на ищеца, включително че същия е бил уличен или дори обвиняем по образувано ДП, още повече че това е в резултат от действия, бездействия или актове в хода на разследването, от които са настъпили вреди за лицето. Не могат да бъдат споделени и изводите на съда, че К. действително е бил възпрепятстван да замине за чужбина, където щял да получава трудовото възнаграждение. Недопустимо е по иск с правно основание чл. 2. ал. 1. т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди да се претендират имуществени такива, изразяващи по своята същност в 2 пропуснати ползи от трудови възнаграждения, за които въпреки това в хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства. Съобразно с разясненията по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване. Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не бе настъпило даденото производство, като самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира. Не се доказва по несъмнен начин и че ищеца е извършвал заваръчни услуги въобще. Съдът е пренебрегнал представените по делото писмени доказателства-справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател на ищеца, извлечена от Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления на работодател на Национална агенция за приходите, от която е видно, че не е полаган труд, свързан с извършването на заваръчни услуги изобщо, още повече към относимия за претендираните неимуществените вреди период. Хипотетично дори да се приеме, че същия въпреки това е извършвал противозаконно такива услуги, то те не са били поставени в зависимост от провеждане на наказателното производство, отчитайки сведенията по делото, че мястото, където обикновено са били извършвани е гараж, прилежащ към сградата в дома му. Неоснователно е прието от съда, че проведеното ДП се е отразило негативно на „доброто“ му име, тъй като за близките, приятели и жители от населеното място на З. К. е било известно и обстоятелството относно предходно постановена присъда по НОХД № 137/2017 г. по описа на Районен съд - З., с която ищеца е признат за виновен, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества-канабис, което е достатъчно укорим и предизвикващ възмущение факт за личността на ищеца, а не както е прието, след образуване на процесното наказателно производство. В исковата молба не е посочено и по делото не е доказано конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си за ДП да са проявили към ищеца негативно отношение, поради което негативните чувства, преживени от К. са били изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, а не е провокирано от външната среда. Няма доказателства също така и за това каква е била личността, здравния, социален и професионален статус на ищеца преди образуването на ДП, за да може да се определи как ДП е повлияло върху него и в частност по отношение на посочените аспекти.Това ,наред с отчетеното от съда укоримо обстоятелства "че е управлявал МПС при едновременната употреба на алкохол и наркотици“ и то в изпитателния срок по предходна присъда, е основание да се приеме, че развитието на страх и паника, чувство на безнадеждност за възвръщане на доверието в него, усещане че е унизен, наранен и охулен, като несъответни, неискрени и симулативни. Не се установява актовете на разследващите органи - служители на ОД на МВР- С. в хода на ДП да са предпоставка за проявленията на сочените от ищеца вреди.
Възражения по отношение законосъобразността на действията на разследващите органи и П. се материализират едва с исковата молба. На нито един етап от наказателното производство, ищеца не е предприел постъпки по оспорването им или да направи възражения срещу тях. Неимуществената вреда следва да е реална, а не хипотетична, както се установява от кредитираните от съда свидетелските показания, които възпроизвеждат в цялост не свои собствени, а чужди впечатления и възприятия, и без каквато и да е конкретика, и които не разкриват, че състоянието на К. е пряка и непосредствена последица от проведеното наказателно производство и в частност от действията на 3 разследващите органи по него. В мотивите на решението си съдът очертава по - скоро една вероятна последица от настъпили негативни последици за ищеца, като се има предвид липсата на доказателства, които да установяват тяхното съществуване. Ищецът не доказва по несъмнен начин твърдените настъпили неимуществени вреди. Дори да се приеме, че неимуществени вреди, произтичат обичайно при провеждането на едно наказателно производство, то определения от съда размер на обезщетение е силно завишен и не отговаря на принципа на справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД.Съдът не е обсъдил и възражението за съпричиняване по смисъла на чл.
5 от ЗОДОВ, каквото в случая е налице. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение и бъде прекратено производството по делото, алтернативно да бъде отменено изцяло и бъде отхвърлен предявения иск, алтернативно да бъде отменено решението в частта , с която ОД на МВР-С. е осъдено солидарно с ПРБ да заплатят на З. В. К. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия и бъде определен справедлив размер .
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 619/04.03.2025г. от З. В. К., чрез пълномощника му адв.С. М., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за липса на солидарност на отговорността на двамата ответници. Налице е непротиворечива практика на ВКС по този въпрос.
В настоящето производство тези предпоставките за солидарна отговорност са доказани по категоричен и безспорен начин, което обуслови крайните изводи на съда, че следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на двамата ответника, която отговорност е обективна и не се влияе от действията на отделни техни представители в развилото се наказателно производство, което в крайна сметка е било прекратено, поради липса на престъпление. Неоснователно е и оплакването, че по делото не било доказано настъпването на неимуществени вреди, като ищецът е ангажирал само гласни доказателства и то от заинтересовани свидетели. По делото не се съдържат никакви данни за такава възможна заинтересованост на свидетелите. Напълно голословно и неоснователно е и оплакването относно обществения отзвук на публикуваната информация, която добросъвестно е била публикувана и от други електронни медии и сайтове. Още повече, че в мотивите си съдът не е обсъждал значението и влиянието на обществения отзвук върху ищеца, поради което формално то не е повлияло нито върху изводите му за основателността на иска, нито върху частично уважавания размер на обезщетението. Посоченото обстоятелство в исковата молба, че ищецът е бил възпрепятстван да замине в чужбина, където да получава трудово възнаграждение е въведено с изрично посочване, че то е повлияло на психо-емоционалното състояние на ищеца, поради отнетата му възможност да набави средства за семейството си, поради което оплакването, че е недопустимо с иск по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ да се претендират имуществени вреди е абсолютно неоснователно. Неоснователни са разсъжденията в жалбата относно значението на предишното осъждане на ищеца. Съдебната практика категорично приема ,че дори и да е налице предишно осъждане. Лицето, което предявява иск по реда на ЗОДОВ търпи неимуществени вреди от последващо образувано и прекратено наказателно производство, като предишното му осъждане има значение само за определяне на размера на обезщетението. Жалбоподателя не излага доводи и не се позовава на доказателства, които да оборват извода на съда за доказаност на твърдения от ищеца факт за накърняване на доброто му име. Неоснователно е и оплакването относно размера на присъденото обезщетение. Всичко изложено от ответника е било взето предвид и съобразено от съда при определяне размера на присъденото обезщетение. Неоснователно е и оплакването , че съдът не се е произнесъл по въведеното възражение за съпричиняване, тъй като такова не е направено нито в отговора на исковата молба, нито при уточненията и допълненията по реда на 4 чл.143 от ГПК, нито е било включено в доклада по делото, срещу който не е постъпило никакво възражение от страните по делото ,включително и от настоящия жалбоподател. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.