Решение № 3339 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3339 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330107900 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против М. А. Ч., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.

Обектът на ответника /наемател/, находящ се в ...., бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ...., а за ответника бил открит клиентски номер .....

Потребителят имал задължението да плаща консумираната ел.енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 23.04.2021 г. – 22.07.2021 г. такава на обща стойност 175,02 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която възлизала на сумата от 12,18 лева за периода 11.06.2021 г. – 03.03.2022 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава. Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 1761/09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 3139/22 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.03.2022 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното 1 и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен представител. Признава качеството на потребител на ответника, доставката на ел. енергия и дължимостта на вземанията в претендираните размери. Исковете били вероятно основателни, предвид представените доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е потребител на предоставените услуги за твърдения обект /като наемател за периода/, доставена е начислената ел. енергия за исковия период, като услугите са потребени, а дължимите суми възлизат на претендираните размери /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4603/19.04.2023 г. л.53-54/.

Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между с доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между тях.

От представените – договор за наем, декларация и заявление за продажба на ел. енергия, се установява качеството на клиент на ответника, като ползвател на имота, с изрично изявление на наемодателя – партидата да се води на негово име. Този въпрос не е и спорен.

Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща стойността й, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.

2

По делото са отделени за безспорни обстоятелствата по доставена и начислената ел. енергия за исковия период, потребление на услугите и дължимост на неплатените суми за това в претендираните размери. С оглед тези изявления, не са събирани допълнителни доказателства. От представените фактури, данните в които също не са оспорени, се установяват количеството на доставените услуги за периода и тяхната цена. Няма спор, че тя не е платена, поради което се дължи и обезщетение за забава, съгласно ОУ. То възлиза на исковата сума.

Предвид така събраните доказателства, съдът счита предявените искове за основателни и доказани по размер. Следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица. Ищцовото дружество е доставило ел. енергия на ответника, която е била консумирана, поради което потребителят дължи плащане на стойността й.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък и доказателства за плащане на 75 лева – ДТ.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. А. Ч., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 следните суми: 175,02 лева - главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в .....за периода 23.04.2021 г. – 22.07.2021 г.; 12,18 лева - обезщетение за забава за периода 11.06.2021 г. – 03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.03.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1761/09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 3139/22 г. на ПРС.

ОСЪЖДА М. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3139/22 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4