Определение № 680 от 28.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. Шумен, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500357 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, вр. с чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5095 от 14.05.2026г. по регистъра на Районен съд – Нови пазар, уточнена с вх. № 5606 от 26.05.2026г., депозирана от М. С. И. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. ...., зона А, бл.

406, вх. Д, ап. 12 срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 263/18.02.2026г. и Заповед за изпълнение № 786/23.04.2026г. издадени по ч.гр.д. № 20263620100331 по описа на РС – Нови пазар. С жалбата се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител. Излага, че за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит е образувано гр.д. № 1921/2026г. пред РС – Бургас, което към момента е висящо. Изложени са твърдения за нищожност на представения договор за потребителски кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като не е посочен реалния ГПР по кредита. Счита, че клаузата на чл. 7 от договора е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и противоречи на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, тъй като потребителя не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Като размер на кредита била посочена сумата от 3 000 лева, а като общ размер на кредита 3 669.96 лева, с включена застрахователна премия 669.69 лева и счита, че приобщаването на застрахователната премия към главницата е незаконосъобразно, доколкото по същество и по икономическата си същност, последната представлявала съществен и много голям като размер разход по кредита, което допълнително оскъпявало същия.

Ответната по страна по жалбата, заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – София, е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност на 1 същата и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 420, ал. 1 и 2 от ГПК и правилно първоинстанционният съд е оставил молбата за спиране без уважение. Сочи, че представените със заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение, като този извод се налагал недвусмисленото от съдържание на тези документи и не се налагало те да бъдат тълкувани. Счита, че изложените в частната жалба възражения, както и всички останали, свързани със съществото на спора, жалбоподателят следва да направи във вече инициираното исково производство по реда на чл.422 о т ГПК, тъй като подобни спорни аспекти по същество на паричното вземане , подлежали на разглеждане в исковото производство по чл.422 о т ГПК с разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 51.13 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.дело № 20263620100331 по описа на Районен съд – Нови пазар, е образувано по заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу длъжника М. С. И. с ЕГН ********** от гр. Бургас, за вземанията по договор за потребителски кредит № .... от 11.02.2024 г. в размер на: 873,82 евро (осемстотин седемдесет и три евро и осемдесет и два евроцента) главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 139,71 евро (сто тридесет и девет евро и седемдесет и един евроцента) договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2025г. до 25.01.2026 г. и сумата от 140,92 евро (сто и четиридесет евро и деветдесет и два евроцента) обезщетение за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.02.2026 год. Съда е уважил заявлението частично и въз основа на него са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с рег. № 263 от 18.02.2026 год. и Изпълнителен лист с рег. № 77 от 18.02.2026 г., Заповед за изпълнение с рег. № 786 от 23.04.2026 год. и Изпълнителен лист с рег. № 350 от 23.04.2026 г., срещу длъжника М. С. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „....“ Зона А, блок № 406, вход „Д“, ап. № 12, за сумата от 873,82 евро главница по Договор за потребителски кредит № .... от 11.02.2024 год., 2 сключен между длъжника и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, з а сумата от 139,71 евро, договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2025 г. до 25.01.2026 г. и за сумата от 56,65 евро обезщетение за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.02.2026 год., както и за разноските по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжницата на 23.04.2026г., като срещу нея същата е подал възражение по 414 от ГПК, за недължимост на вземането, молба за спиране на принудителното изпълнение и частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедите за изпълнение, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С разпореждане № 2807/24.06.2026г. заповедния съд е дал на заявителя указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителен иск по чл.

422 от ГПК и доплащане на дължимата държавна такса.

Жалбоподателката основава жалбата си на нищожност на договора за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР не е посочен в реален размер, доколкото в него не е включен разхода за сключената застроховка, която е приобщена, като част от главницата.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното от правна страна:

Частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение е допустима – подадена е в законоустановения срок от страна с правен интерес срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, като е подадена заедно с възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта.

В съответствие с разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, съдът отменя разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Следователно, на първо място въззивният съд следва да провери дали документът, въз основа на който е издадена заповедта, е редовен от външна 3 страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и дали според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, които трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

В случая е подадено заявление за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК. Настоящият състав намира, че представените документи са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащи на изпълнение парични вземания срещу длъжника.

Относно възражението на жалбоподателя за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори за кредит, съдът намира следното:

На основание § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ предоставените заеми представляват

"финансова услуга".

Заемополучателят има качеството потребител по смисъла на разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно която потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

С разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в следващата алинея са изброени примерни хипотези, в които клаузата, включена в потребителския договор, е неравноправна.

Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (арг. от чл. 146 ЗЗП). Законът предвижда още, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Действително, съдът разглеждащ установителната претенция ще се занимае с въпросите, за недействителност 4 на договора за кредит или отделни негови клаузи, но в заповедното производство съдът е обвързан да извърши принципна преценка дали в представения договор е налице уговорка във вреда на потребителя и при положителен отговор е длъжен да отмени допуснатото незабавно изпълнение, след като това условие за отмяна изрично е разписано в текста на чл. 419, ал.

3, предл. последно на ГПК.

По същество, представеното извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Основните спорни въпроси, пренесени пред настоящата въззивна инстанция, са спазена ли е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, дали в посочения ГПР от 49.80%, е трябвало да бъдат включени и разходите за застрахователна премия в размер на 669.69 лева, както и дали клаузата за застраховка е сключена с цел заобикаляне на материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховка или не.

По тези въпроси настоящият въззивен състав намира следното:

В чл. 11 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит. Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от 5

ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца - кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.