Присъда № 212 от 24.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 212/ 24.04.2023г.по НЧХД № 9928/2022г. по описа на СРС, НО, 136 състав

Производството по делото е образувано по депозирана от страна на Ю.

Г. М. частна тъжба срещу Ю. М. Ю., с която последният е обвинен в това, че: на 15.03.2022г. около 17:30 часа в град София, кв. „Драгалевци”, в жилищен комплекс „Мая резиденс“, ***, на етаж 1, на стълбите, пред жилището на Ю. Г. М., на около един метър от входната му врата, с дясната ръка, свита в юмрук нанесъл удар на Ю. Г. М., с ЕГН **********, в лявата, долна част на лицето/между бузата и ухото/, вслeдствиe на което са му причинени травматични увреждания: главоболие, световъртеж, силна болка в областта на лявото ухо, емоционален стрес и дискомфорт, като това довело до болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание поверениците на частния тъжител – адв. Н. и адв.Славков поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение.Адв.Славков счита, че събраните в съдебното следствие доказателства по категоричен начин установяват, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

Защитникът на подсъдимия Ю. - адв. К. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимият Ю. М. Ю. се явява в о.с.з., дава подробни обяснения/л.100/.В обясненията си подсъдимият твърди, че не е удрял М., както и, че тъжителят пръв е започнал конфликта и го упреквал, че Ю. Ю. не е преместил своята кола.Той не се признава за виновен и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ю. М. Ю., с ЕГН **********, е роден на 25.06.1970г.в село Бенковски, Община Кирково, Област Кърджали, българин, български гражданин е, неосъждан е, с основно образование, работи като „охрана и градинар“в***********”, ************, женен е и е с постоянен адрес по лична карта:село Здравчец, Община Кирково, Област Кърджали, с настоящ адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ***, комплекс „Мая резиденс”.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена/л.47/, издадено от Столична община, имената на тъжителя Ю. Г. М. и Юзай Гюрсел Незир, са имена на едно и също лице – с ЕГН **********.

Тъжителят Ю. Г. М. и съпругата му, заедно с трите им деца заживяли в град София, кв.” Драгалевци”, в жилищен комплекс „Мая резиденс“, ул.

„Илинден“ № 15, на етаж 1, ап.1.Семейството често влизало в конфликти със съседи от етажната собственост – видно от справка вх.№ 93671/04.04.2023г.от ВПД Началник на 06 РУ СДВР, срещу М. са подадени два броя жалби от 1 етажната собственост-№ 230000-7083/22г.и № 230000-9952/22г., съответно за системен тормоз от Юзай Незир и жена му Диана Атанасова и за не плащане на такси за поддръжка на общи части и възпрепятстване на работата на Осман/човекът по поддръжката в комплекса/.

Подсъдимият Ю. М. Ю. работи като „охрана и градинар“в комплекс „Мая резиденс”, кв.“Драгалевци“, ул.“Илинден“ № 15.

На 15.03.2022г.в дома на тъжителя дошъл свидетелят С.

К. П.-дърводелец, който трябвало да вземе мерки за мебели в кухнята.Когато П. пристигнал на адреса в град София, кв. „Драгалевци”, в жилищен комплекс „Мая резиденс“, ***, паркирал личния си автомобил –сив на цвят, марка”Волво В 70”, с рег.№ СА 8239 ТМ,в близост до жилището на клиента си, след преминаване през бариерата на комплекса, която се вдигала, чрез дистанционно, управлявано от домакините.Скоро след като дошъл П., около 17:30ч., на вратата на тъжителя позвънила неговата съседка от горния – втори етаж – свидетелката И. Христова А., която заявила, че поради начина по който е паркиран автомобила на П., не може да паркира и вкара своята кола в гаража си.П. излязъл навън и преместил неговия автомобил, но когато се върнал, пред дома на М. вече заварил скандал между Ю. М. и жена му от една страна и свидетелката И. А. и п од с ъ д и м и я Ю.

М.

Ю. от друга страна.Присъствали още деветнадесетгодишната дъщеря на А., малолетния син на тъжителя и наймалкото му дете, което се разплакало, а свидетелят П., силно притеснен, че конфликта ескалира заради неговото паркиране, взел детето и се оттеглил в жилището на М..През това време свидетелката И. А. излязла навън, за да вкара своя автомобил в гаража си, последвана от подсъдимия Ю., когото помолила да отиде с нея и да й помогне с багажа, тъй като била пазарувала.Когато отново се върнали във входа, размяната на реплики на висок тон с тъжителя продължила, тъй като той ги последвал към втория етаж до входната врата на А..След като отключила вратата на своя апартамент, И.

А. влязла в жилището си, а след нея влязъл и подсъдимия Ю. М. Ю., който през цялото време държал в двете си ръце торбите на А..Въпреки, че затворила вратата на апартамента си, А. чувала в продължение на около 40 минути, как тъжителят продължава да крещи и рита обувките на подсъдимия и галони с вода, които останали отвън.

Никой на датата 15.03.2022г.не сигнализирал в полицията за случилото се.Близо месец по късно, тъжителят подал жалба до 06 РУ СДВР, заведена с входящ номер от 12.04.2022г., в която описал станалото на датата 15.03.2022г., твърдейки, че Ю. М. Ю. му нанесъл телесна повреда с удар в областта на лявото ухо.Както към тази жалба, така и в хода на настоящото производство не са представени медицински документи, удостоверяващи наличието на телесни увреждания у тъжителя или следи от удар в областта на лявото ухо, нанесен му на 15.03.2022г.

Видно от докладна записка от мл.полицейски инспектор Атанасов до 2

Началника на 06 РУ СДВР/л.94/, Диана Атанасова/съпруга на тъжителя/ приложила диск с видеозапис, същият предаден с протокол за доброволно предаване.Видео записът бил с продължителност 34 секунди, като на записа се виждали Ж. К., Юмер Осман и Юзай Незир, които говорели в един глас, като обиди, заплахи и физическа саморазправа не се чували и не се виждали.

От показанията на свидетеля Ж. К. С./домоуправител/се установява, че тъжителят и съпругата му се държат арогантно с подсъдимия, не поддържат отношения и не комуникират със съседите, които са общо около 20 задружни семейства.От показанията на този свидетел се установява, че във входа на комплекса няма поставени видеокамери, от които да се снеме запис.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –показанията на свидетелите И. Христова А., Ж. К.

С., част от показанията на свидетеля С. К. П., обясненията на подсъдимия/л.100/, свидетелство за съдимост на подсъдимия, копие на жалба от Юзай Гюрсел Незир до Началника на 06 РУ СДВР вх.№ 5873/12.04.2022г./л.67/, копия на материали по преписка с вх.№ 2300005873/2022г.по описа на 06 РУ –СДВР, докладна записка от мл.полицейски инспектор Атанасов до Началника на 06 РУ СДВР/л.94/, удостоверение за идентичност на лице с различни имена/л.47/, издадено от Столична община.

Съдът кредитира изцяло като ясни, логични и непротиворечиви, обективно дадени показанията на свидетелите И. Христова А. и Ж. К. С..

От показанията на свидетелката А. се установява, че тя е имала пряко и непосредствено наблюдение над поведението на подсъдимия Ю. М. Ю. от началото до края на възникналия с тъжителя скандал, следобяд на 15.03.2022г., тъй като той я следвал, оказвайки й помощ да пренесе багажа си от колата до дома си.Свидетелката А. е категорична в твърденията си, че не е видяла да има физическа саморазправа между тъжителя и подсъдимия, на когото през цялото време ръцете били заети с нейните торби.

От показанията на свидетеля Ж. К. С. се установява, че въпреки обичайното поведение, поради конфликтните отношения често да се вика полиция, същата не е потърсена на датата 15.03.2022г.и полицейски служители не са идвали на този адрес в този ден.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. К.

П. в частта, в която твърди, че подсъдимият е ударил тъжителя, тъй като в тази част същите са необективни, повлияни са от обстоятелството, че свидетелят извършва дърводелски услуги на М. срещу заплащане и не съответстват на останалата част от доказателствения материал, която има количествен превес.От заявеното от страна на свидетеля П. по време на съдебното следствие, се установява, че той не е имал непрекъснато наблюдение по отношение на участниците в конфликта (от началото до неговия край) – отишъл е да премести автомобила си, а след като се завърнал отвел разплакалото се дете на тъжителя.В показанията си свидетелят сочи, че 3 възприел удар(шамар - с отворена длан – по бузата ), отивайки да отведе детето, точно преди да се оттегли в апартамента, но липсва логика в твърдението му, че въпреки нанесения удар по лицето на тъжителя нямало никаква следа от това – дори зачервяване.

Съдът кредитира като истинни обясненията на подсъдимия Ю. М. Ю., дадени по време на съдебното следствие – същите са ясни, последователни и съответстващи на заявеното от свидетелката И. А..

Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК „За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване то свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева”.

В настоящия случай в тъжбата съществуват твърдения за нанесен удар от подсъдимия Ю. М. Ю. на тъжителя Ю. Г. М., но липсват безспорни доказателства в тази насока. В Постановление № 3/ 79 год. на Пленума ВС на РБ се съдържа тълкуване относно признаците на телесните повреди.

Според съдържанието му, съставомерните увреждания по чл. 130 ал. 2 от НК се изразяват в най- слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява болка и / или / страдание. Болката е определена като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието, като продължаваща болка. В конкретния случай липсват доказателства, каквито и да било увреждания, представляващи по съществото си телесна повреда, да са причинени на тъжителя в резултат на противоправно поведение на подсъдимия.

От обективна страна – липсват доказателства от които да се установи по категоричен и безспорен начин, че на 15.03.2022г. , в град София, кв. „Драгалевци”, в жилищен комплекс „Мая резиденс“, ***, на етаж 1, на стълбите, пред жилището на Ю. Г. М., на около един метър от входната му врата, подсъдимият Ю. Ю. с дясната ръка, свита в юмрук е нанесъл удар на Ю. Г. М., в лявата, долна част на лицето/между бузата и ухото/, вслeдствиe на което да са му причинени травматични увреждания: главоболие, световъртеж, силна болка в областта на лявото ухо, емоционален стрес и дискомфорт и това да е довело до болки и страдания, без разстройство на здравето.

Свидетелката А. не е възприела нанасяне на такъв удар, сочи, че Ю. през цялото време бил с две заети ръце, тъй като носел торбите й между паркинга и дома й.Видно от докладна записка от мл.полицейски инспектор Атанасов до Началника на 06 РУ СДВР/л.94/, в предоставения на полицията видеозапис от съпругата на тъжителяя, също липсват данни за физическа саморазправа на инкриминираната дата.На 15.03.2022г.нито тъжителят, нито член на неговото семейство са сигнализирали за случилото се на телефон за спешни повиквания 112, жалба в полицията е подадена едва около един месец 4 по-късно – на 12.04.2022г.Не са налице медицински документи, от които да се установи, че тъжителят М. е имал главоболие, световъртеж, силна болка в областта на лявото ухо, вследствие на нанесен му удар, твърдения за такива негови оплаквания не се навеждат и в показанията на свидетеля С.

П.Ето защо следва извод за това, че не е налице пряка причинноследствена връзка между действие на подсъдимия Ю. и получено от М. увреждане, болки или страдания.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че подсъдимият Ю. М. Ю. не е извършил престъплението при условията нито на пряк, нито на евентуален умисъл.

За да бъде признато едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин-чл.303 ал.2 от НПК. Събраният и провереният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на приписваното му престъпление.Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие и с разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК.Когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен, както е в конкретния случай.